Гражданинът И.

Името му е толкова обикновено, че може да мине за синоним на българин.

Не е юрист, а водопроводчик.

Наричат го "човекът-институция", "най-активният гражданин в България" и какво ли още не.

Иван Петров за себе си: "Имам шанса да водя дела срещу държавата и да ги печеля. Аз изсмуквам всичките си граждански права - с лекота и всеки ден".

Знае как се пише жалба, и не само. Вие знаете ли? Достатъчно е да се зачудите и вече сте нагазили надълбокото - в гражданските си права. Жалбата е само един от начините да ги преследвате и защитавате, стига да знаете как и какво ви позволява законът. Гражданинът Петров никога не се колебае да го направи.

"Когато гражданинът пожелае да консумира цялата власт, която му се полага по закон, той става много силен", убеден е Петров. Докато за повечето от нас самата дума "администрация" звучи отчайващо. Навява неравна битка с митично чудовище - и усещане за обреченост, което отказва повечето от нас да търсят справедливост. Макар че по закон я имаме.

За Иван Петров картинката е друга - той се бие на своя територия в тази окопна война, водена с документи-оръжия. Основният му арсенал са жалбите и Законът за достъп до обществена информация. Аргументът му: "Няма нужда да доказваш защо питаш една администрация по някой въпрос, който те интересува, след като имаш това право и то е на твоя страна".

Той се придвижва с колело, бяга от комплиментите, много държи на фамилията и на честта си. Заради нея през 1998 г. започва първа битка с администрацията в София, за да защити общинското жилище, в което живее. Успява.

Колос на клинени крака

Администрацията е майка на калпави наредби и закони. "Около нас има прекалено много абсурди. Прочитът на абсурда е най-ефективният способ да спреш неговото интерпретиране в бъдеще време. Например, четеш един доклад на общинския съвет и виждаш до какво ще доведе след няколко години", обяснява гражданинът.

Защо, например, не се сваля политическата реклама от билбордовете в деня за размисъл преди изборите? Това е нарушение на закона, което никой не забелязва, казва Петров. Пита още на какъв принцип държавата избира известни и бележити българи, които да бъдат погребани в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Тъй като няма правила, има дискриминация и след смъртта.

Един от последните му успехи е свързан с безопасността на децата по време на пътуване. "През 2011 г. атакувах Министерския съвет, че е в конфликт на интереси със застрахователите. Децата под 7 години пътуват безплатно в обществения транспорт, но не са защитени при пътно-транспортно произшествие. Няма как да докажеш, че си участник в едно ПТП, ако нямаш билет", обяснява той.

В крайна сметка се взема решение за издаване на специални карти за пътуване на децата под 7-годишна възраст, които понастоящем съществуват.

Друго постижение е свързано с регламентацията на държавния герб. По настояване на Петров Министерският съвет издава специални указания, които регламентират точните му пропорции, за да не се раздува или сплесква при разпечатване.

"Атакувах закона, разформировах общинската полиция и принудих Министерския съвет да я създаде с нов закон. Това е мое дело", изтъква още Иван Петров.

Черешката на тортата - Столична община

Столична община е любим опонент на Иван Петров. Тормози я с жалби, становища, искания, превърнал я е в нещо като втори дом и не пропуска от години заседанията на градския парламент.

Най-известен е с това, че осъди градската управа за увеличението на цената на билета от 70 стотинки на 1 лев, както и че единствен получи разрешение да присъства на сесиите на Столичния общински съвет. Впоследствие това му бе отнето, защото надраскал табелата "София - най-добрият град за живеене" в сградата на общината.

Забраната важи докато трае делото срещу него за увреждане на общинска собственост. То минава през съдебни инстанции, като втората го връща за ново разследване, защото няма аргументи.

"Афишът не е общинска собственост. Освен това, там не е регламентирано място, където могат да се разлепят афиши. В сградата има специални места за това", обяснява той в очакване на оправдателна присъда.

Играта стига дотам, че Петров призовава журналистите, отразяващи общинската тематика, да измислят една лъжа, която той да заведе като преписка. В крайна сметка Петров решава да попита общината защо слонът от Зоологическата градина се разхожда по бул. "Брюксел". По това време кмет е Бойко Борисов.

"Получих обширен отговор с родословно дърво, че слоницата Артайда никога не е напускала Зоологическата градина. Това е смешно, но е много показателно. Просто вече никой не смее да се усъмни, че гражданинът Петров лъже", смее се той.

Не взрив на системата, а промяна стъпка по стъпка

Докато си говорим, палатковият лагер в градинката до парламента бавничко събира посетители. "Гражданите не умеят да консумират властта си. Хората от протестите не са експлоатирали своите права докрай. На практика те не знаят какво искат", коментира Петров. Според него радикалната смяна на системата няма да доведе до нищо добро.

"Политиците ще излъжат момчетата на улицата. Сегашната Конституция и система дава приоритет на партиите. Основното искане на протестиращите трябва да е за запазване на законността и персонална отговорност. Да видим тогава дали българите ще се натискат да стават държавни служители", казва водопроводчикът с призвание. Обобщава, че най-големият крах на нашата система е неспазването на законността.

Един щастлив гражданин

Говорейки за протестите, гражданинът Петров допълва, че наченките на гражданското общество у нас вече се виждат все по-отчетливо. Описва се като "голям оптимист и един от малкото щастливи граждани", а трудностите определя като "огромно удоволствие".

"Всички могат да говорят за хубава мацка или хубава кола на маса, когато пият евтина ракия. Аз съм другата крайност. Аз съм щастливият гражданин, който знае, че му четат жалбите", казва той за финал, преди да се насочи към палатковия лагер. Вероятно няма да го разпознаят. Но когато и това стане, значи щастливите гражданите са станали повече от един.

#16 Абе 15.03.2013 в 22:42:55

Имам късмета (или нещастието) да имам непрекъснато вземане-даване с различни държавни чиновници и такива по общините из цяла България. Мога да ви уверя, че болшинството (до 90%) сено на две магарета не могат да разделят. Карат по линията на най-малкото съпротивление, не познават работата си, не смеят да поемат никаква отговорност и гледат да прехвърлят топката. Трябва всичко да им сдъвчеш, да им докажеш, че никой в нищо няма опасност да ги обвини и в крайна сметка да ги побутваш за всяка една стъпка. Рядкост са знаещи, компетентни, можещи и решителни. Всъщност до сега съм срещнал само един такъв, притежаващ изброените качества. Ще ви разкажа няколко случая, където съм бил потърпевш . Ще бъда многословен, така че можете да ги прескочите Съседката под нас се оплака, че и тече от мен и след много разправии извика комисия от общината. Дойдоха едни лелки, дето бъкел не разбираха от ВиК и ми направиха предписание, че трябва да си разбия банята, за да докажа, че не съм виновен аз. Не помогнаха никакви разумни обяснения и предложения. За тях, щом тече на тези под мен, значи аз съм виновен. Разбих я. И отдолу, и отгоре. И се оказа, че проблема е в съседа над мен. Но аз си разбих банята. Втори случай. Едно време имах една кола, която върнах на вторични суровини. Беше някъде около 2000г. Отписах я в КАТ, но не и в общината. Грешката е моя, знам, но 12 години, никой не ме търси за нищо, и изведнъж хоп получавам сметка за данъка, заедно с лихвите. Естествено документа за отписване съм го изхвърлил отдавна. Отивам в общината и там една дебелана, след дълго нежелание, пуфтене и ровене из компютъра, каза, че никой не ми е виновен, и трябва да си платя всичко. На въпроса ми какво мога да направя, каза: "Нищо". Отидох в КАТ и там попаднах на противоположния случай. Едно девойче, за 2мин. срещу 3-4лв. такса, ми пусна всички необходими документи, обясни ми всички законови положения, предупреди ме как ще се опитат да ме извъртят в общината и как да ги парирам. В резултат от исканите ми над 1000лв., платих малко над 200. Срещу една кутия бонбони, които момичето от КАТ не искаше да вземе дори. Наложи се да я "забравя" на гишето. Значи можело нещо да се направи, а? Трети случай. Дойде време сина ми да си вади лична карта. Като родител, отидохме заедно. Оказа се, че съм взел акта за раждане на жена ми, вместо неговия и естествено трябваше да се връщам. Попитах: "Какво още ще трябва, за да не се връщам втори път?". Нямаше нищо, освен акта, друго всичко имахме. Върнах се , взех акта, отново на гишето. "-Ами господине, трябва и двамата родители да присъстват!". "-А като ви питах, ще трябва ли още нещо, защо не ми казахте?". "-Защото ставаше въпрос за документи, мислех, че и двамата сте тук". Айде обратно в къщи, взимам жената, и тримата пак в районното. "А-у, ама той сина ви вече е пълнолетен, значи не трябва родителите, а трябва родител плюс приятел!!!". Прочетох закона през телефончето, там това за приятеля беше възможно, а не задължително условие, но не и за служителките зад гишето. Такива им били указанията?!?. Естествено началника удобно го нямаше в момента, за да разреши спора. Е не издържах и се развиках. Направих ги на две стотинки. И кво? Ами нищо, отидох взех приятел на сина ми. И така... Четвърти случай. Преди около 5 години, бях взел жена ми с мен на една командировка. В пограничен район. Спря ни гранична полиция и се оказа, че тя тя не си носи личната карта. Държаха ни около час и половина, докато направят справка, каква е. После и написаха акт. Жена ми го преживя много тежко. Какво ли си били помислили полицаите за нея, сигурно са решили, че е к..ва и т.н. Грешката си беше наша, виноват както се казва и платих 50 лв. глоба. Бяхме забравили за случая, но точно преди последната Коледа, получаваме съобщение, че не сме си платили акта. Стига бе! Сигурен съм, че го платихме, ама на. Не сме го направили, според техния компютър. Добре, че според моя го бях платил. По електронен път, та имах следа. Ако бях платил на каса, дали щях да пазя квитанцията? Нито в съобщението имаше следа от извинение, ако грешката е тяхна, нито го получих от чиновниците. Но си загубих част от времето, бензина и нервите. А чиновниците? Те не загубиха нищо, дори оправдаха заплатата си. Нали все пак се занимаваха с мен, т.е. бяха заети, свършиха част от работата си. Както казваше един мой бивш шеф, още един колега да наеме, и ще си създаваме работа един на друг, клиенти няма да ни трябват. Благодаря за вниманието, благодаря че ми изчетохте романчето

#17 deowin 15.03.2013 в 22:59:57

Абе, прочетох ти коментара до където каза, че ще даваш пример. То барем да беше използвал нови параграфи и празни линии, щото стена от текст никой не чете охотно. Та, примерът ти за това до колко са способни чиновниците, независимо какъв е, няма никакво отношение към това дали си струва хора като чичото от статията да хабят времето на тези чиновници с очевидни глупости, от които конкретна полза няма за абсолютно никой.

#18 Абе 15.03.2013 в 23:12:28

Део, примерите ми идваха да покажат, как чиновниците сами си създават работа и оправдават раздутата си численост, как губят нашето време и средства, как всъщност работят не за нас, а срещу нас. И колкото повече им мълчим и не наказваме грешките им, толкова повече те ще се увеличават. И чиновниците, и грешките им. Затова твърдя, че колкото хората сме по-стриктни към тях, толкова те ще са по-стриктни към работата си. И ще се окаже, че имат повече време. Точно заради такива като чичкото.

#19 Rodrigo Diaz de Vivar 16.03.2013 в 02:09:13

Абе ... Случай 1 Е какво да направят "лелките от общината"? Откъде те трябва да отгатнат, че тече от комшията ти "отгоре"? Да гадаят с кристална топка? А ако е от този "още по-отгоре"? При тези панели водата си намира път и никой не знае откъде идва и накъде отива. Грамостността на "лелките" няма нищо общо. Малшанс. Гадателки в общината не назначават. Случай 2 След като ти не си изпълнил задължението си по Закон, да уведомиш "местните данъци и такси", че си отписал/продал колата си, те какво са ти виновни? Търсят си данъка съвсем законно. Ако беше спазил срока от един месец, нямаше да се стигне до тази ситуация. Случай 3 Какво е трябвало да имаш и изпълниш при издаване на документ за самоличност на сина ти го пише в Закона. Да, в МВР са за да ни служат, но не и да дават консултации на всеки, който го мързи да отвори Закона на компютъра си. Ако се наредят 20 родителя като теб, останалите които сме подготвени съгласно Закона какво ще правим? Ще чакаме да бъде обяснено на всеки? Случай 4 В Закона ясно е записано какви са задълженията на гражданина, като едно от тях е да си носи документ за самоличност. Така че ... Ушеви в конкретния случай не са виновни. Нали чичо за това се бори? За спазване на Закона. И за какви грешки на чиновниците говориш в конкретните случаи? В три от четирите случая, ти не си се запознал и не си спазил Закона, а не чиновниците. Те какво са ти виновни, че ти не четеш? Без значение дали имаш време, дали ти се чете или не, имаш задължение, щом те засяга, да го прочетеш и да го спазваш [Закона]. В общия случай, никой не е длъжен да ти обяснява надълго и нашироко и да ти прави компромиси след като ти си достатъчно грамотен да си го прочетеш сам. За първия случай, мисля, че ме разбра. Етажна панелна собственост. Малшанс. Почва се от някъде за да се види къде е повредата и ти си бил първия по пътя. Аз си плащам застраховка на жилището [30 лева годишно] за повреди и причинени вреди на трети лица следствие на повреди при мен и ... ме боли ханша. Купуваш си къща, развяваш българския флаг отгоре и никой за нищо не ти е виновен.

#21 паяка 16.03.2013 в 10:52:26

"стена от текст никой не чете охотно." Прасе, зависи, ако е написана от Абе, Иратаис, Бен, аз ги чета с голям кеф.

#22 паяка 16.03.2013 в 10:57:11

Родриго, казваш "В общия случай, никой не е длъжен да ти обяснява надълго и нашироко " Напротив, мисля, че са длъжни.

#23 pepe 16.03.2013 в 15:59:30

Едно от задълженията на тази администрация е да обслужва гражданите. Администрацията не е самоцел, не съществува сама за себе си. И държавата не е самоцел. Смисъла на съществуването и са хората, които живеят в нея, не е хан Аспарух.

#24 Абе 16.03.2013 в 18:19:12

Родриго, явно и ти четеш по диагонал. Сори, ще разясня: Първи случай - мислиш ли, че когато има теч, се хвърля боб или се разбива докато не стигнеш до теча? Не, има оцветители за водата, пускат се етаж по етаж, и след който етаж оцветителя избие, там е проблема. Това решение го предложих на лелките, но на тях не им се занимаваше. Беше по-лесно и по-евтино (за тях) да ме накарат да разбия. Ако ги бех съдил на база издаденото предписание, в следващия случай след мен, бъди сигурен, че сами щяха да го предложат. 2-ри случай. Да, аз не съм знаел (което не ме оправдава) и не съм ги уведомил. Защо 12 години не са ми потърсили данъците? Аз не съм я отписал, а не не съм я записал. Т.е. те трябваше да ми търсят данъци за нея. Ако го бяха направили, още първата година щях да я отпиша и да си платя само една година бадява. Те са я пропуснали, аз съм изхвърлил колата и си мисля, че от КАТ са ги уведомили служебно. След като не са ме потърсили 12 години, не могат да ме карат да платя цялата сума, за години назад. Има един член 119 от Закона за задълженията и договорите, който определя давностен срок за подобни вземания. Те обаче удобно го пропускат. Обвинявам ги не затова, че ми искат данъци, а за това, че поради чиновническа грешка не ми ги искат 12г, а след това стават изискуеми накуп. По няколко пъти в годината ми се налага да искам бележка, че не дължа данъци, и винаги са ми давали. Последната подобна ми я издадоха месец преди случката. 3-ти случай. Да, в закона пише какво трябва да направя. Аз като не юрист, питам служителките какво да се направи. Те не са ли там за това, да дават разяснения? Ако трябва и една таксичка да си сложат. Въпрос на гражданин - еди си колко. Но не, първия път ми обясниха безплатно, и затова непълно. ОК. Втория път ме подведоха, а 3тия път ме излъгаха! Изчетох целия! закон, показах им текстовете, но те казаха, че имали указания! Които указания излиза, че променят закона. И ако това не е некомпетентност и чиновническо своеволие, здраве му кажи. 4-ти случай. Прочети внимателно предишния ми пост и кажи, къде точно обвинявам полицаите дето написаха акта? Не, обвинявам тези чиновници, които 5 години не са отразили, че акта е платен, и заради техния мързел, аз трябва да доказавам, че съм го платил. Ами ако не можех да го докажа? Ще го платя два пъти, нали? И грам извинение не поднесоха, че са ме разкарвали и обидили заради тяхна грешка. Така че моля, не защитавайте некадърните. Ще ни се качат на главата.

#25 Лудколю Деликолев 16.03.2013 в 20:37:29

Гражданинът И. е малка зла щука, която тормози оядените мързеливи шарани в административното блато. Хвала му, и повече като него да има.

#26 Rodrigo Diaz de Vivar 16.03.2013 в 23:54:43

@Абе "Има един член 119 от Закона за задълженията и договорите, който определя давностен срок за подобни вземания." Погасителната давност за публични държавни вземания [каквито са местните данъци и такси] се дефинира в чл. 171, ал. 1 и ал.2 на ДОПК, а не в ЗЗД. ЗЗД е ирелевантен към казуса нормативен акт. Сменяй консултантите.

#27 Абе 17.03.2013 в 01:12:19

Rodrigo, няма да споря, както казах не съм юрист. И за елементарен спор в сайт, не се допитвам до юристи. Просто потърсих в нета и в лекс.бг видях да се позовават на този член, в същия случай. Затова го и цитирах. Няма как да споря, ако си юрист и се извинявам предварително, но ще цитирам още един текст по въпроса: "Давностните срокове, с изтичането на които се погасява правото на държавата да събира по принудителен ред данъчните задължения, са уредени законодателно в чл.22 от Закона за данъчното производство (ЗДП) (отм.), в чл.16, ал.4, чл.111, чл.138, т.3, чл.140-143, чл.156, ал.3 и чл.185 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), в чл.42 от Закона за счетоводството (ЗСч), в чл. 9-11 от Закона за държавния архивен фонд и в чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбите на ЗЗД се прилагат спрямо данъчните задължения, доколкото в данъчното законодателство няма предвиден друг ред за прилагане на давността. Общото между посочените правни норми е, че те имат императивен (задължителен) характер, както за данъчната администрация и за данъчните длъжници, така и за третите лица, до които се отнасят."

#28 Абе 17.03.2013 в 01:23:57

Иначе си прав, не трябва да се правя на специалист по нещо, от което си нямам представа. Хората не случайно учат сума ти години по въпроса, а и изкарват не лоши пари. Грешката ми е, че за да се направя на много знаещ, цитирам нещо, без да съм го проучил, проверил и т.н. И като резултат, цялата ми теза е разбита от едно незначително цитиране, без което тя щеше да звучи по същия начин Виноват. Идеята ми беше, че за разните вземания и си има давностен срок, на който ме посъветваха да се позова (и ми го записаха в молба!). В резултат платих значително по-малка сума.

#29 Зелен Бетон 17.03.2013 в 03:05:15

@Абе: Много добри и на място са ти примерите. Добавям още един, само че от обратната страна. Звъни ми оня ден един приятел, получил някакво дълго писмо на немски, не можел да го разбере добре (той миналата година работи малко в Германия). Оказва се, че хората го уведомяват какво е положението с пенсионните му осигуровки. Съгласно постъпилата при нас информация, пишат, сте работили еди-къде си от тая до тая дата, за което имате внесени еди-какви си осигуровки: ако имате възражения, моля съобщете ни. И продължават: съгласно закона имате право на следните видове пенсии – такава, такава, такава. За да получавате пенсия от първия вид, трябва да се осигурявате толкова време, вие сте се осигурявали толкова, значи са ви необходими още еди-колко си. Съответно по втория, по третия и т.н. Написано ясно, изчерпателно и подредено, и накрая посочено име на служител с телефон и имейл, за въпроси. При това никой не им го е искал. Обаче на хората такъв им е стандартът: гражданинът да бъде максимално добре информиран, защото това е в негов интерес. А администрацията е длъжна да работи в интерес на гражданина. Въз основа на собствения си опит в родната действителност съм убеден, че типичният български чиновник с удоволствие би пропуснал да изпрати такова писмо. Даже да е задължен, пак ще гледа да си го спести. А пък ако то е за някакъв калпак от чужбина, който бачкал няколко месеца и после си заминал обратно у село, сто процента ще си го спести. И на всичкото отгоре ще отчете, че го е изпратил. Такъв ни е стандартът... ________________________ @Levitt Hostel: > В България много хора разбират законността като синоним на справедливост, което е грешка, дължаща се на липса на юридическа грамотност. Тук си абсолютно в десетката. Както и с пояснението, че гражданинът има възможност по административен път да атакува процедурите, но не и преценката за целесъобразност от страна на висшестоящия орган (освен евентуално чрез омбудсмана, но то е по-специфично). Именно това е и ключът, през който трябва да се разглежда казусът с чичото, за да стане ясно каква е реалната му стойност. Чичото НЕ Е ПРИМЕР, той е САМО ИЛЮСТРАЦИЯ. Не е пример за подражание, защото ако всеки започне да пише жалби за всичко, няма администрация, дето хем да насмогва да им отговаря, хем и ежедневната си работа да върши. Освен това с подобни атаки може да се подобри само прилагането на съществуващите нормативни актове, но не и тяхното качество (а още по-малко – залегналите в тях идеи и концепции). Съгласно действащата в България система за държавно управление, за второто се минава през механизмите на представителната демокрация. Не съм запознат със случая около общинската полиция, но силно се съмнявам някой самостоятелно да може да „принуди Министерския съвет“ да създаде нов закон. Пък ако ще и да се казва Иван Петров. Чичото явно обича да се хвали. А е илюстрация – при това полезна – защото показва какво е възможно. Тоест, че съществуват реално работещи механизми, чрез които дори отделният човек може да упражнява натиск за дисциплиниране на разхайтената административна система. Героизацията на „гражданина И.“ обаче идва малко в повече. Чак Давид срещу Голиат... хайде холан Според мен статията щеше да е по-полезна с по-малко патос и по-подробна информация какво е направил въпросният гражданин.

#30 Rodrigo Diaz de Vivar 17.03.2013 в 11:01:18

@Абе Много добре са ти казусите дори. Щях да ти го напиша след втория ти пост, когато изясни къде е акцента на недоволството ти, но се заплеснах с давностния срок. Това беше важно, да уточниш кое те дразни. Може би в първия ти пост останах с грешно впечатление, че самото прилагане на Закона те дразни, а не трябва да е така. На администрацията трябва да се трошат зъбите за това как прилага Закона, а не защо го прилага. И да се натиска самата администрация за търсене на сметка за причинени щети следствие на недобре свършена работа. Като илюстрация, ти да искаш, чиновникът който не е събрал данъка ти и е допуснал той или част от него да е погасен по давност, да бъде наказан. Защото не си е свършил работата. И е позволил гражданинът Абе да не плати дължимото към държавата. Ти да инициираш подобно наказание, макар че е в твой ущърб, не знам дали обяснявам правилно. Това бих приел за гражданско общество. И когато същия мишок остане една година без "допълнително материално стимулиране" след като е наказан, както е по Закон, ще видиш как следващата година ще отделя малко повече време за задълженията си.

#31 Абе 17.03.2013 в 12:15:07

Rodrigo, Този път съм съгласен с теб и стискаме ръце. Минутка за самореклама: Заемам висок пост във фирмата в която работя, и винаги съм гледал да постъпвам справедливо. Аз съм единственият, който се е самонаказвал. Но не мога да наказвам другите, а в същото време за себе си да не го правя. 3 пъти е било за големи суми. Единия път скапах една кола (бях забравил да и проверя водата, а тя сама не си каза ), и платих разликата между цената за която я купихме, и тази за която я продадохме. Два пъти съм плащал всички надници на работниците и машиносмените на техниката от собствения си джоб, защото съм казал да се свърши нещо по грешния начин. Времето, което беше нужно за да се поправи грешката го платих, без никой да ме кара. Дребните неща, като горивото изхарчено за лични нужди, си ги плащам съвсем чинно сам (никой не може да ме хване какво правя, и мога да не платя нищо). Не пиша пътни листа за служебната кола, което води до това, че не признават горивото за разход. Аз сам реших, че ще плащам 20% ДДС и 10% данък печалба от стойността на всяко зареждане, за да не страда фирмата от моето безхаберие. Защото така е честно, както твърдяха в една реклама ;) Така, че като нищо съм готов да съдя администрацията за подобно нещо, и да си платя след това. Не съм го направил защото знам колко са тромави процедурите, и колко много време ще загубя, а то ми е ценно.

Новините

Най-четените