Името му е толкова обикновено, че може да мине за синоним на българин.
Не е юрист, а водопроводчик.
Наричат го "човекът-институция", "най-активният гражданин в България" и какво ли още не.
Иван Петров за себе си: "Имам шанса да водя дела срещу държавата и да ги печеля. Аз изсмуквам всичките си граждански права - с лекота и всеки ден".
Знае как се пише жалба, и не само. Вие знаете ли? Достатъчно е да се зачудите и вече сте нагазили надълбокото - в гражданските си права. Жалбата е само един от начините да ги преследвате и защитавате, стига да знаете как и какво ви позволява законът. Гражданинът Петров никога не се колебае да го направи.
"Когато гражданинът пожелае да консумира цялата власт, която му се полага по закон, той става много силен", убеден е Петров. Докато за повечето от нас самата дума "администрация" звучи отчайващо. Навява неравна битка с митично чудовище - и усещане за обреченост, което отказва повечето от нас да търсят справедливост. Макар че по закон я имаме.
За Иван Петров картинката е друга - той се бие на своя територия в тази окопна война, водена с документи-оръжия. Основният му арсенал са жалбите и Законът за достъп до обществена информация. Аргументът му: "Няма нужда да доказваш защо питаш една администрация по някой въпрос, който те интересува, след като имаш това право и то е на твоя страна".
Той се придвижва с колело, бяга от комплиментите, много държи на фамилията и на честта си. Заради нея през 1998 г. започва първа битка с администрацията в София, за да защити общинското жилище, в което живее. Успява.
Колос на клинени крака
Администрацията е майка на калпави наредби и закони. "Около нас има прекалено много абсурди. Прочитът на абсурда е най-ефективният способ да спреш неговото интерпретиране в бъдеще време. Например, четеш един доклад на общинския съвет и виждаш до какво ще доведе след няколко години", обяснява гражданинът.
Защо, например, не се сваля политическата реклама от билбордовете в деня за размисъл преди изборите? Това е нарушение на закона, което никой не забелязва, казва Петров. Пита още на какъв принцип държавата избира известни и бележити българи, които да бъдат погребани в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Тъй като няма правила, има дискриминация и след смъртта.
Един от последните му успехи е свързан с безопасността на децата по време на пътуване. "През 2011 г. атакувах Министерския съвет, че е в конфликт на интереси със застрахователите. Децата под 7 години пътуват безплатно в обществения транспорт, но не са защитени при пътно-транспортно произшествие. Няма как да докажеш, че си участник в едно ПТП, ако нямаш билет", обяснява той.
В крайна сметка се взема решение за издаване на специални карти за пътуване на децата под 7-годишна възраст, които понастоящем съществуват.
Друго постижение е свързано с регламентацията на държавния герб. По настояване на Петров Министерският съвет издава специални указания, които регламентират точните му пропорции, за да не се раздува или сплесква при разпечатване.
"Атакувах закона, разформировах общинската полиция и принудих Министерския съвет да я създаде с нов закон. Това е мое дело", изтъква още Иван Петров.
Черешката на тортата - Столична община
Столична община е любим опонент на Иван Петров. Тормози я с жалби, становища, искания, превърнал я е в нещо като втори дом и не пропуска от години заседанията на градския парламент.
Най-известен е с това, че осъди градската управа за увеличението на цената на билета от 70 стотинки на 1 лев, както и че единствен получи разрешение да присъства на сесиите на Столичния общински съвет. Впоследствие това му бе отнето, защото надраскал табелата "София - най-добрият град за живеене" в сградата на общината.
Забраната важи докато трае делото срещу него за увреждане на общинска собственост. То минава през съдебни инстанции, като втората го връща за ново разследване, защото няма аргументи.
"Афишът не е общинска собственост. Освен това, там не е регламентирано място, където могат да се разлепят афиши. В сградата има специални места за това", обяснява той в очакване на оправдателна присъда.
Играта стига дотам, че Петров призовава журналистите, отразяващи общинската тематика, да измислят една лъжа, която той да заведе като преписка. В крайна сметка Петров решава да попита общината защо слонът от Зоологическата градина се разхожда по бул. "Брюксел". По това време кмет е Бойко Борисов.
"Получих обширен отговор с родословно дърво, че слоницата Артайда никога не е напускала Зоологическата градина. Това е смешно, но е много показателно. Просто вече никой не смее да се усъмни, че гражданинът Петров лъже", смее се той.
Не взрив на системата, а промяна стъпка по стъпка
Докато си говорим, палатковият лагер в градинката до парламента бавничко събира посетители. "Гражданите не умеят да консумират властта си. Хората от протестите не са експлоатирали своите права докрай. На практика те не знаят какво искат", коментира Петров. Според него радикалната смяна на системата няма да доведе до нищо добро.
"Политиците ще излъжат момчетата на улицата. Сегашната Конституция и система дава приоритет на партиите. Основното искане на протестиращите трябва да е за запазване на законността и персонална отговорност. Да видим тогава дали българите ще се натискат да стават държавни служители", казва водопроводчикът с призвание. Обобщава, че най-големият крах на нашата система е неспазването на законността.
Един щастлив гражданин
Говорейки за протестите, гражданинът Петров допълва, че наченките на гражданското общество у нас вече се виждат все по-отчетливо. Описва се като "голям оптимист и един от малкото щастливи граждани", а трудностите определя като "огромно удоволствие".
"Всички могат да говорят за хубава мацка или хубава кола на маса, когато пият евтина ракия. Аз съм другата крайност. Аз съм щастливият гражданин, който знае, че му четат жалбите", казва той за финал, преди да се насочи към палатковия лагер. Вероятно няма да го разпознаят. Но когато и това стане, значи щастливите гражданите са станали повече от един.
