Джоко Уилинк е застрашителното модерно олицетворение на идеала за воина-поет. Той е завършена машина за убиване, жива легенда в средите на Специалните части в САЩ, има черен колан по бразилско джиу джицу и командвал елитен отряд от тюлени по време на свирепата Втора битка за Рамади, Ирак през 2006-а година.
Джоко е награждаван офицер и експерт по бойни тактики, който след пенсионирането си от армията решава да разгърне своите идеи в областта на бизнеса и цивилното лидерство.
Днес Джоко е съавтор на успешната книга Extreme Ownership: How U.S. Navy Seals Lead and Win и води седмичен подкаст, в който обсъжда бизнес стратегии, изграждане на професионални екипи, тренировки, бойни изкуства и разказва истории от кариерата си на елитен морски тюлен.
Джоко е наричан „най-страшният мъж на планетата" заради военните си постижения и изключителните си умения по бразилско джиу джицу.
Екипът от тюлени Team Three's Task Unit Bruiser, който той ръководи в Ирак става най-награждавания отряд на Специалните части по време на войната, а масивните пекторалиси на Джоко поемат тежестта на сребърна и бронзова звезда.
Битката за Рамади от 2006-а се смята за едно от най-суровите сражения на американската армия от войната във Виетнам насам. Джоко и командваният от него екип на Спецчастите помагат на редовите войници и иракската армия в операцията по изчистването на изникналите отвсякъде джихадисти.
Уилинк няма политически коректен филтър и винаги ги нарича „диваци" и „врагове". Убиването им не само не представлява проблем за него, а е източник на удовлетворение.
Джоко е от хората, които са мечтали за война през целия си живот. Още от малък той желае да бъде командир на екип от американските спецчасти и да участва в истинска битка. Операцията в Рамади е материализиран мокър сън за Уилинк. В своя подкаст и в разговорите с Джо Роугън и Сам Харис внушителният мъж говори спокойно и уверено, но дава да се разбере, че пред него няма никакви морални колебания относно характера на войната в Ирак.
Джихадистите са лоши и трябва да бъдат избити.
Тази реплика става един от надписите за серията от мемета, които фенове на Джоко правят, след като той се прочува със своята книга и подкаст. Те комбинират снимката на суровия Уилинк и фрази като „Воля да убиваш". Малко неща си подхождат повече от физиономията на Джоко и тези думи.
Уилинк е внушителен алфа-мъжкар с огромна, но функционална мускулна маса, квадратна супергеройска челюст и пронизващи като лазери светли очи. Погледът му веднага го разкрива като елитен екземпляр, видял много. Може би прекалено много. Но за разлика от безбройните ветерани, които рухват и капитулират под накиснатите в кръв спомени за сражения, Джоко черпи вдъхновение от кланетата.
Той наистина харесва въоръжените конфронтации с врага. Като го гледаш и слушаш, на моменти забравяш, че това е истински човек в истинския живот.
Джоко сякаш е правен в строго секретна лаборатория по проект за създаването на перфектния войник. Масивният командир и мотиватор е програмиран за максимална бойна ефективност.
„Аз съм роден за война. Баща ми ме предупреждаваше, че ще намразя армията, защото като дете не се подчинявах на авторитети. Но когато постъпих във въоръжените сили, аз развих дисциплина, тя даде структура на нрава ми. За мен дисциплината означава свобода. Много хора мислят, че е обратното, но те грешат. Финансовата дисциплина, например ми дава финансова свобода. Дисциплината, която ми позволява да се събуждам всяка сутрин в 04:30 часа, ми позволява да свърша всичко, което трябва да се свърши", разказва Уилинк с тона и изражението на човек, който не понася физическата и интелектуална леност.
a meme for @jockowillink @SamHarrisOrg #DisciplineEqualsFreedom pic.twitter.com/q3uQdjP6Vp
— Online Atheist (@online_atheist) March 13, 2016
„Дисциплината е пътека на креативността, на бойното поле трябва да си креативен. Особено когато си командир и от теб се иска да изведеш своите хора до победа, като в същото време ги предпазиш от смъртта. Как ще им повлияеш, как ще ги мотивираш и организираш, как ще ги надъхаш, какви неща ще им кажеш - трябва ти креативност. Същото е по отношение на врага - как ще го атакуваш, как ще композираш психологическата война преди реалната война:
трябва да влезеш в съзнанията на враговете и да ги манипулираш,
да ги подчиниш на волята си, преди да ги унищожиш с оръжието си".
Огромният опит от бруталните операции в Ирак днес Джоко прилага в своята разгръщаща се бизнес кариера. Свирепата дисциплина е фундамент на неговия подход към укрепването на екипи. Преди това са били корави морски тюлени под слънцето на размирния район на Близкия изток.
Днес са млади юпита, жадни за финансова реализация, костюмирани предприемачи и инвеститори в проект, мениджъри, хора, които едва ли могат да си представят какво е да се спуснеш от хеликоптер в горяща сграда и да убиваш джихадисти с механична рутина и клинична ефективност.
Джоко Уилинк напомня на масивна мъжка горила със сребрист гръб, но освен на екшъна, той е човек на идеите. Ефективен оратор и мотиватор с огромни познания в областта на военното дело и бойните изкуства.
Малко хора на планетата имат по-впечатляваща репутация в средите на бразилското джиу джицу.
Една от историите е как по време на стандартна тренировка Джоко тръшва минимум 20 елитни тюлени и ги лишава от възможността да се съпротивляват.
Той може да те убие с ръцете си, но е виртуоз поне на още дузина други смъртоносни оръжия. Когато говори за подготовките на спецчастите, в суровия каубойски поглед на Джоко се прокрадва детската искра на хлапак, който е бил пуснат в магазина за играчки и може да прави вътре, каквото си иска.
Джоко е момчето, което винаги е мечтало за война. И след като я получава, остава истински доволен. Но сега няма нищо против да смени зеления камуфлаж с костюм, който с мъка успява да не се разпори по абсурдно широките му рамене.
След сладкия за него ад на войната, Джоко уверено се адаптира и в асфалтовата джунгла.
