Oт средата на ноември до края на февруари - малко повече от четири месеца - се оказва време, напълно достатъчно за Георги Колев да започне ново занимание, да му се отдаде напълно, да се усъвършенства в него - и накрая да се подготви за няколкото специални дни около 1 март.
Защото, ако за всички българи настъпването на месец март е радостен момент, основно заради очакваното завръщане на пролетта, то за продавачите на мартеници по улиците на страната става дума за най-натоварения период в годината.
А за онези малцина като Георги, които не само продават, ами и приготвят собственоръчно мартениците - денят X, по-известен като "Баба Марта", е абсолютният пик и венец на техните трудови занимания.
Георги се занимава за първа година с дейността на "мартеничар" и кипи от енергия.
Неговото "царство" в последните дни е сергия до оградата на "Бизнес Парк - Младост", точно до изхода на метрото. Георги познава много хора в района, защото през всички останали дни на годината работи като младши сервизен инженер към Siemens, чиито филиал е именно в Бизнес парка.
"Това е Богдана от село Православен", представя Георги една от любимите си мартеници.
Много от фигурките, направени от него, си имат имена, които са доста точни и допълнително ги одухотворяват.
"Защо Богдана и защо от село Православен? Ами защото шевицата, която е използвана за ризката й, е на кръстчета. И така, тя е религиозна, казва се Богдана и освен това наистина има село Православен в България - на 10 км от Първомай", разказва той.
"Богдана от село Православен". Снимка: Webcafe.bg
Георги се "зарибява" по създаването на мартеници, когато една вечер двамата с приятелката му Илияна си говорят, че е по-добре да имат хоби, вместо да си губят времето във "вредни дейности" като пиене на бири и пушене на цигари.
Бащата на Илияна е художник, който има дългогодишен опит с изработването на червено-белите пролетни символи. Той е първият, който се запознава с новата дейност, прегърната ентусиазирано от двойката и... в началото не харесва направените от Георги модели.
Това по никакъв начин не спира порива на Жоро, който започва още по-усилено да произвежда малки куклички тип Богдана - например "Пълничката Стефка на събор в Калофер". Така бързо става все по-добър и отдаден на заниманието.
"Пълничката Стефка на събор в Калофер" / Снимка: Webcafe.bg
Много скоро след това се раждат и моделите от типа на "Конопения господин Пламък-Пламък", а само месец-два по-късно Жоро вече е произвел множество мартеници-гривни (сред които и такива със син конец - характерен единствено за Шопския край, или с жълт - характерен за Родопския).
Съвсем естествено с лавинообразното нарастване на продукцията, се ражда и марката Crocus.
На личната фейсбук страница на Crocus Жоро и Илияна качват всички произведени мартеници досега.
"Искам да подчертая, че името Crocus не представлява преклонение пред едноименната швейцарска рок-група, нито пред крокодила Шнапи", заявява Георги. Всъщност Crocus е латинското име на минзухара - символа на пролетта, което обяснява и избора на това наименование.
"Конопеният господин Пламък-Пламък" / Снимка: Webcafe.bg
На сергията пред Бизнес-парка, където Георги Колев планира да остане до 3-ти март включително, се предлагат и монументалните мартеници "Орехова сватба"(двойка с глави от орех, гъдулчица в ръката, полегнали върху конопено зебло) или "Тракийска среща". Тези мартеници са на фон от зелена кадифена хартия и са идеални за стената у дома.
За вкъщи са много подходящи и "Мързеливите невести" - куклички в бяло и червено, които са заврели ръце под престилките си, защото не искат нито да чистят, нито да готвят. Може и да не обичат работата, но едрите "невести" са толкова симпатични, че са добре дошли във всеки дом:
"Мързеливите невести" / Снимка: Webcafe.bg
В началото Жоро изработва една малка кукличка за 45 минути, заедно със "заготовката", както нарича приготвянето на необходимите материали.
Сега той действа още по-бързо и даже е оформил място за "работилница" на сергията - за всеки, който иска да си направи сам гривна.
Последния хит са "мартениците-Еделвайс". Идеята идва от копчета с изрисуван еделвайс върху тях. Георги попада на находката в магазина за шевици, откъдето се снабдява с материали:
"Може и да са немски дизайнерски копчета, но смятам, че са по-добър вариант за украса на гривна, отколкото китайско пластмасово мънисто".
Изобщо произведените в Китай мартеници не са особено на почит на сергията на Crocus.
И без това всичките мартеничари наоколо предлагат предимно китайска продукция. Изключение правят гривните с лични имена и имена на отбори ("които си ги знаем още от 90-те години", мръщи се Жоро).
Снимка: Webcafe. bg
Факт - креативните и идейни неща практически отсъстват, заместени от китайска конфекция - и най-вече от пластмасови фигурки на Angry Birds, миньоните и други детски герои, към които е прикачен символичен конец.
Жените от съседната сергия уверяват, че именно такива неща се търсят.
Те обещават, че ще останат на сергиите ден и нощ, докато има хора, и се ядосват, че все още не са толкова много клиентите на червено-белите символи.
"Напишете в статията, че българите имат лошия навик в най-последните дни да се сещат да пазаруват", заръчват жените.
"Ще видите на първи какво ще бъде. Всяка година е така точно на Баба Марта: нямаме време една вода да изпием. Седим до 10-11 часа вечерта и дори да вали сняг, дъжд - пак седим. Вместо сега да си напазаруват, тогава всички ще се тълпят..."
За разлика от повечето продавачи, които всяка година излизат на сергиите единствено с надежда да спечелят пари от търговията, Жоро не се интересува дали ще излезе на плюс.
За няколко месеца съществуване, Corcus е събрал повече почитатели на ръчно изработените мартеници, отколкото двамата с Илияна изобщо са очаквали. Следващата стъпка ще бъде в посока ръчно изработени кожени гривни или дори дърворезба.
И защо не? Важното е нещата да се правят с удоволствие. Нали за това е Баба Марта - за да ни го напомня.
"Oрехова сватба" / Webcafe.bg
Много готини.