Яна е на сватбено тържество. Облечена е в рокля и носи токчета, което е доста нетипично за нея. Чувства се особено, сякаш не е на мястото си, но когато среща една от сервитьорките, успява да разкрие истинската си същност. Далеч от любопитните погледи на гостите.
Такъв е сюжетът на "Брак" - първият късометражен филм на режисьорката Слава Дойчева, който тя заснема през 2018 г., след като завършва London Film School и се завръща в България.
Слава и киното се намират случайно, но любовта им става толкова силна, че повече не могат да живеят разделени. За първи път попада на снимачна площадка на 16 години във филма "Обърната елха" на режисьорите Иван Черкелов и Васил Живков. Определя този момент като магия, която продължава да съществува и до днес.
Тогава Слава е запленена от целия снимачен процес, особено от режисурата, въпреки че тогава няма никакво намерение да се развива като актриса. Ето защо учи три години икономика, но по-късно разбира, че не там трябва да се развива. Онази любов към киното, пламнала в тинейджърските ѝ години, я отвежда в Лондон, където се потапя изцяло в това изкуство.
"Киното може да е капката, която прелива чашата за някой човек - да гледа правилния филм в правилния момент и това да го преобърне", обяснява Слава за влиянието на "седмото изкуство".
В "Брак" тя успява да покаже себе си по няколко начина, тъй като участието ѝ в него започва от сценария, преминава през главната роля и завършва с цялостната режисура на филма. Тези три професии Слава съчетава успешно, въпреки че като всеки артист усеща добре познатото "можеше да стане и по-добре".
Пред камерата си партнира заедно с Мартина Апостолова, Александър Трифонов, Силва Милковска и Венелина Гяурова.
Срещу течението или срещу самата себе си - пред този тежък избор е поставена героинята ѝ във филма - Яна. Противоречието се засилва от присъствието на нейната майка, която също има трябва да избира - да приеме ли истината за дъщеря си, или да я отдалечи от себе си като продължи да се самозалъгва...
"Идеята дойде, когато аз ходих на такава сватба и от нещото, което преживях там. Не толкова сходно със сюжета на филма, а по-скоро емоционално. То стоеше и ми се въртеше, човъркаше ме. Не знаех още какво означава за мен, просто знаех, че е важно да го разчопля и че щом не си отива, значи там има нещо", споделя Слава за зародиша на идеята зад "Брак".
Първоначално сценарият има много версии. В една от тях в центъра на историята са две момчета, но в един момент идва и окончателният вариант, в който режисьорката решава, че историята ще се развива между две млади жени. Любовната нишка се появява впоследствие, но по думите на Слава основната линия винаги е била тази за сблъсъка на два свята.
"Когато се обърнаха нещата, вече видях, че това е правилното решение", казва Слава за избора сама да влезе в ролята на Яна.
Създаването на такъв проект изисква отдаденост и то не само от нея. Както в снимачния екип, така и в актьорския състав Слава се обгражда единствено с приятели и близки до нея хора. Споделя, че така работи по-лесно, защото знае как "да извади" най-доброто от тях.
"Избирам хората така, че те и героите да си приличат и съответно познавайки ги добре, мога да намеря още по-близки връзки между това, което се случва в сценария, и това, което те познават в собствения си живот", обяснява режисьорката.
Снимките минават по план и много организирано. За почти всички сцени Слава избира залата за събития над кино "Люмиер", която и по време на социализма се е използвала особено за сватбени тържества. За декор са използвани основно огледала, които освен за скъсяване на пространството намират и интересна функция в самата историята.
Филмът е заснет само за пет дни и половина, но доста повече време отнема монтирането му. Извън тази техническа част обаче с лентата Слава няма намерение да отпраща някакви гръмки послания. С него иска да изрази себе си и да разкаже преживяването си.
"Така съм се чувствала аз, така според мен ще се чувстват и други хора. Просто ти се иска да разкажеш кой си, какъв си, защо реагираш така", пояснява идеята си режисьорката.
За нея едно от най-важните неща е човек да бъде себе си.
"Без това се губиш - час по час, ден по ден. Просто няма друг здравословен начин да минеш през този живот, освен да се приемеш, да не го криеш, независимо за какво се отнася - за сексуална ориентация, за други особености, за неща, които мислиш, че са ти слабост. В това вярвам на 100%. Другото е мъчение и спира всички живителни сили, които имаш, за да бъдеш каквото си, да достигнеш пълния си потенциал на това, което си", категорична е тя.
В момент от живота си всеки е бил под силното влияние на чуждото мнение, казва Слава, но цената, която плаща за него, е много по-висока от тази да бъде това, което всъщност е.
"Брак" печели няколко отличия от международни фестивали, част от които в Русия, Германия, Португалия и Сърбия, където филмът е излъчван и по Националната телевизия.
А вече зрителите в България също могат да го гледат лесно и удобно в платформата на No Blink.
За Слава Дойчева творческите предизвикателства обаче не спират дотук, дори когато почти целият свят се намира в извънредно положение.
По време на първия локдаун тя провокира себе си с нов и нестандартен проект - напълно сама заснема 11-минутен късометражен филм с телефона си. "Майка две" е експеримент, с който режисьорката засяга тема, приемаща за своя кауза - еднополовото родителство.
"Макар да не съм майка, имах желание да осветля проблем, за който хората не си дават сметка. Имаше съвпад на добри намерения и идеи, които ме запалиха", разказва Слава.
Тя прави всичко по "Майка две" с помощта на малък екип, защото в този рисков период не желае да струпва много хора на едно място. Радва се, че успява да се справи с предизвикателството, и признава, че този път е истински доволна от резултата.
Сега Слава е на творческа резиденция. Казва, че има време да мисли - да гледа стари неща и да си представя нови. Има много идеи за следващи проекти, а една от посоките на творческите ѝ търсения е документалното кино.
"В момента съм в период на обръщане на страница, на нова глава, но нямам заглавие за нея. Мисля, че тази година ще се случат доста интересни неща. В момента обаче съм още на семена. За някои дори не знам на какво са. Просто ги имам и ги посявам, и ще видя какво ще излезе от тях, и дали въобще ще покълнат."
