Има музика, която те кара да танцуваш. Има и такава, която те връща от тъмнината.
Но безценна е тази, която прегръща душата ти, взима я със себе си и не я пуска до последната нота. Голяма рядкост са изпълнителите, способни да предизвикат подобно усещане у слушателите си, обаче не е сега моментът да разсъждаваме защо се случва така.
Съвсем наскоро открих или по-точно преоткрих за себе си една млада певица, способна да с пеенето си да накара всеки да погледне надълбоко в себе си и да се открие отвъд думите и хорската суета.
Лидия Ганева може да е малка на години, но със сигурност вече е наясно как музиката може да влияе на човека, защото без да иска, тя вече умее да го прави.
Познавам Лидия от 5-годишна. Впечатляваше с големите си кафяви и любопитни детски очи, изследващи света около себе си.
С майка ѝ и баща ѝ бяхме колеги, в период от живота ми, когато живеех в Пловдив. Лидия пееше от малка, а аз с интерес следях как стремглаво се развива и печели множество музикални конкурси. Днес тя е позната на широката аудитория от участието си "Гласът на България" - мечта, която успява да сбъдне само на 15 години и то по начин, който, сигурна съм, ще се помни дълго.
След повече от десет години от последната ни среща с Лидия отново успяхме да си поговорим за музиката, за живота ѝ във Финландия и личното ѝ творчество, което лека-полека започва да се появява на бял свят. С нея се говори леко и се слуша внимателно, защото между разказите ѝ може да откриеш отговори на дълго задавани въпроси.
Лидия израства в артистично семейство. Нейната майка - Невяна Ганева, е народна певица, част от хоровите състави на ансамбъл "Тракия" и "Мистерия на българските гласове", а баща ѝ - Иво Ганев, е танцьор и хореограф.
"Откакто съм родена, слушам страхотна музика", категорична е тя.
Когато още няма навършени четири години, се явява на първия си конкурс по пеене и печели награда за най-малък участник. Така започва и пътят ѝ на певица, който продължава до днес, а до нея все още стои музикалният педагог Руми Иванова, поела задачата да въведе Лидия в света на музиката още в онези ранни години.
Наградите от музикални конкурси стават все повече, но 2016 г. ѝ дава възможност да изживее нещо, до което всеки, занимаващ се с този вид изкуство, няма да откаже да се докосне - десетгодишната Лидия е избрана да представлява България на Песенния конкурс "Детска Евровизия", който се проведе в Малта.
Още тогава тя започва да сбъдва мечтите си, както прави и тази година с участието си в големия телевизионен музикален формат. Там получава и възможността да изпее любимата си българска песен на Владимир Ампов - Графа "Искам те" и то заедно с него.
"Никога не съм вярвала, че ще стигна до живите концерти, защото знам колко е трудно", споделя младата певица с благодарност, която се усеща в гласа ѝ.
Освен да пее, Лидия вече композира и пише текстовете на своя авторска музика. Започва да го прави, когато заминава със семейството си да живее във Финландия. Първото ѝ парче After the movie се появи на рождения ѝ ден през февруари 2021 г.
"Рожденият ми ден беше съвсем близо и си казах - ще порасна с една година, което означава, че ако сега пусна и песента, направо ще порасна и музикално", смее се Лидия и продължава - "Беше предизвикателство, защото трябваше всичко да свърша сама - да си намеря студио, да я запиша, да открия човек, който да обработи записите".
В тези моменти обаче казва, че има кой да ѝ помага, защото до нея винаги е Веселин Ценов - Algoriddim, с когото работят заедно с лекота.
Не след дълго прави и втората си песен What Could've Been, а само преди няколко дни записва третото си авторско парче заедно с музиканта Trombobby, което е на български език. Лидия не крие, че за нея е важно да пее именно на български.
"По-трудно е, отколкото на английски, но аз мисля и сънувам на български, въображението ми работи на този език. Имам надежда, че в България хубавата българска музика, която имаме, но просто не слушаме, ще просперира и ще се изкачи нависоко", споделя младата певица.
Това, което най-много иска Лидия в бъдеще, е да бъде напълно честна в музиката си и да създава единствено такава, която тя би искала да чува по-често.
Представя си живота на артист с много музика, вълнение и общо взето на бързи обороти, който за разлика от Финландия, доста прилича на този, когато се прибира тук.
В северната страна най-трудно свиква с климата и с трудния фински език, който до ден днешен за Лидия е истинско предизвикателство - "В училище не е спокойно, но всичко друго е", смее се, докато разказва тя.
Въпреки че не отрича, че България ѝ липсва много, във Финландия се научава да се радва на всички малките неща, които я заобикалят. Живее само на пет минути от морето и е благодарна, че има възможност да е сред природата. Накрая заключва - "Започнах да пиша музика във Финландия, което значи, че нищо не е случайно".
Извън музикалните си изживявания обожава да се занимава с фотография, която определя като втората ѝ голяма страст.
Обича да снима и съвсем скоро се надява да започне да се занимава по-сериозно с това. Харесва ѝ черно-бялата и уличната фотография, а с обектива обожава да хваща "всякакви моменти" и да запечатва образите на близките до нея хора.
Каквото и да вземе превес в живота на Лидия, е ясно, че за музиката ще бъде отредено специално място в сърцето ѝ.
"Винаги съм си представяла, че ще пиша музика, независимо какво ще работя някой ден", казва ми накрая тя, в което не се съмнявам.
Разговорът ни приключва с обещание за песни и мечтание за други светове. След десет години Лидия иска да живее балансиран живот и да се чувства спокойна, но какви вълнуващи изненади ще ѝ поднесе съдбата, предстои единствено да видим.
