Хей, хей, хей, де сте брее, човеци и котета, глигани и гъзета, катерички рунтавелки и елитни бизнесмени? Eдна ръка с 52 сантиметра обиколка около бицепса се вдига и стяга, за да поздрави феновете и да покаже средняка на хейтърите. Моята ръка, келеши! Само не си мислете, че може да ми се правите на интересни. А, някой е гъкнал, а съм го тупнал и се е гътнал. Едно коляно в кофата и туто финито, капиши? Келеши.
По-голям, по-нацепен, по-нахъсан, по-натрупан и по в играта откога и да е било. Лято 2016-а е моята схема, ще го изстискам това лято както стискам лимон върху порция калкан в Несебър.
С батките се подготвяме за Брекзит подобаващо. Ама не оня Брекзит на рехавите рижаци дето всяко лято ги плескаме по морето. Брекзит-а на Бургас е играта.
Време е тоз велик град да се отдели от тая пропадаща държава, пълна с позьори и несретници, с бежанци от гирата и щангата, с дебели жени и слаби мъже, с диваци, които пият черно джони, смесено с кола или ред бул. Ей, на майка ви...
Директно обявяваме независимост и играеме на едро. Чудихме се оня ден с Чичи Горилата, Тито Трите Грама и Севастодраг Автохотонски как точно трябва да се казва - Брекзит или Букзит.
Ше го видиме. Най-малкото голям шум ще вдигнем, медии, туй-онуй, може някое тв котенце да дойде с микрофона и камерката и да направи репортаж за най-бруталните сепаратисти в държавата.
Такава сепарация съм направил с тоз тарикатски цикъл за релеф с Туринабол, Винстрол и Кленбутерол на таблетки, ем е за начинаещи, а аз съм олд скуул, батко. Вени и фибри навсякъде, ерекцията работи като швейцарски часовник, мисленето е остро като на Мазния Мустафа мачетето.
Снощи си счупихме лицата на оупънинга на новия хотел Coca Inn на първа линия на Слънчака.
Аз имам 13 процента собственост, мажоритарният бос е Хари Турчина. Ей, батко какъв алкохолен преврат си скроихме. 200 литра шампанско, фонтани с просеко, джони по-черно от футболистите на Франция, джак за секи юнак, белуги, мелуги, хайвери, чесъни... Динко дойде от Ямбол, пиян и на кон, директно му връчихме един вехт арбалет от колекцията на Божо Будиста и му казахме да бега да събаря Ердоган. Оня верно изчезна некъде, маниака.
Партито беше свинщина. Някакви лица се натупаха с материала на Жоро Пеликана и почнаха да катерят ония ми ти изкуствени палми, един почти се удави в големия басейн с формата на картата на България. Някакви котенца директно си се съблякоха още в осем часа, преди да стартира сериозното поглъщане на вещества и веществени доказателства. Сигурно съм заврял общо 15 банкноти от по 50 и 20 кинта между чифтове цици и бузи на млади дупета. Смазвация, батко.
Някакви шублери несретни от Поморие били разказвали, че снощи сме се гаврили с едни техни хора и били се заканили да ни погребат скоро.
Ей, такива най-обичам - ела беееее, мульо дребен, ела да ти издълбая дроба с лъжица за чийзкейк.
Ние с Чичи, Автохотонски и Сашко Берия-та по едно време наистина се поебавахме с някакви рибета. Слизат ми тия две тийн подигравки, с общо тегло 110 кила от някакво ламбо, с направени вежди, някакви порнозвезди се залепят за тях и ония почват да си палят пурите с двайсетолевки. Чшшш, мърлячи, само ние си палим пурите с банкноти тука бе. Ни ги знам кви си, не съм ги чувал, не съм ги чел, никакви са тия.
Отивам при единия читак, оня се хили като зелка, земи тая лапа през педалското лице. Директно падна в басейна. Другия тръгна да бяга, но Чичи и Автохотонски го догониха, награбиха и хвърлиха във водата да поплува с гаджето си. Женорята изпищя, а ний се потрошихме от смях.
Изгонихме лекетата и продължихме пира, а днеска разбирам, че фешъните били близки на Майора на фирмата и се движели с неговите хора и с на Калния компанията. Нещо роднини, май. Нека дойдат и без това сме им набрали.
Девет часа вечерта, с Чичи, Автохотонски, Берия-та, Дебелака, близнаците и още няколко лица стоим на бара на Coca Inn, жулим сивата гъска, говорим за Брекзит и се наслаждаваме на залеза.
Точно влизаме в спор за най-добрия бардак в София и чуваме шума от двигателите на трите джипа, които след секунди вече са паркирали пред входа на хотела. Ние сме подготвени. Тръгваме от бара към фоайето, а в обратната посока някакви туристи търчат и пищят. Пред нас се открива гледката на група глигани с бати и боксове. Веднагически се вкарвам на най-едрия докато с периферното зрение фиксирам как Чичи влиза с коляно в гръдния кош на една от другите гниди.
Троша ебаси яката ваза с главата на говедото, оставям го да кърви на мраморния под и продължавам към следващия. В тоя момент усещам режеща болка отзад, все едно ме захапа някакъв ротвайлер на стероиди.
Падам и последното нещо, което виждам преди да изгубя съзнание е как Автохотонски се свлича по римската колона, оставяйки дебела следа от кръв по нея.
Мисля си как ония китайци май ни прецакаха с цените за тия колони и точно преди да напсувам жълтурите мислено системата е шът даун, батка.
Събуждам се замян, с притъпена болка около таза и бедрата , някакви мъже и жени в бяло се суетят и въртят. В болницата съм. Разбирам, че съм прострелян в задника и ми предстои дълго възстановяване. Крушумът е влязъл точно на мястото, където си слагах инжекциите с тестостерон. Отвън чакали репортери и полиция да ни разпитват. Горещо лято, батко. Дано само журналягите не разберат къде съм уцелен. Никога не съм си представял, че ще вляза в заглавията с гъ..аааауч; наточената сестра ме боде и токът отново спира.
