Десет години след референдума за Брекзит въпросът вече не е дали напускането на Европейския съюз е навредило на Великобритания, а колко голяма е била цената му.
Когато на 23 юни 2016 г. британците гласуваха с 52% срещу 48% за излизане от ЕС, поддръжниците на Брекзит обещаваха повече икономическа свобода, по-малко регулации, нови търговски възможности и възстановяване на националния суверенитет.
Десетилетие по-късно икономическите показатели, академичните изследвания и обществените нагласи рисуват далеч по-сложна картина. Днес повечето икономисти са единодушни, че Брекзит е нанесъл огромни икономически щети на страната.
В същото време обаче някои от най-мрачните прогнози от 2016 г. така и не се сбъднаха. Великобритания не изпадна в незабавна рецесия, финансовият сектор не се срина, а Европейският съюз не тръгна към разпад.
Вместо това десет години по-късно и Лондон, и Брюксел продължават да живеят с последствията от едно от най-значимите политически решения в съвременната европейска история.
По-малка икономика и по-слаб растеж
Според Националното бюро за икономически изследвания (NBER) на Великобритания, Станфордския университет, Британския институт за икономически и социални изследвания (NIESR) и други академични институции икономиката на Обединеното кралство се е свила с между 3% и 8% спрямо това, което щеше да бъде, ако страната беше останала в рамките на Европейския съюз.
Изследователите подчертават, че тези оценки отчитат и други глобални сътресения - пандемията от COVID-19, войната в Украйна, енергийната криза и промените в световната търговия.
"Сред икономистите почти няма спор по този въпрос, но сред политиците все още има. Експертите се оказаха прави. Положението е дори по-лошо, отколкото предполагахме, но просто отне повече време да се прояви", коментира пред "Би Би Си" Ник Блум - професор от Станфордския университет и автор на едно от най-известните скорошни големи проучвания по темата за ефектите на Брекзит, което се основава върху данни от Банката на Англия.
Според анализ на Станфордския институт за икономически изследвания британският БВП е с около 8% по-нисък спрямо хипотетичен сценарий, в който страната е останала в ЕС.
Втори модел, който сравнява представянето на компании с различна степен на зависимост от европейския пазар, стига до сходен резултат - икономиката е приблизително с 6% по-малка.
Това има и пряко отражение върху държавните финанси.
"Има еквивалентна загуба на данъчни приходи, които правителството получава и харчи за обществени услуги", казва пред France 24 Джонатан Портес от Кралския колеж в Лондон.
По думите му сред икономистите вече има "ясен консенсус, че Брекзит е нанесъл значителни щети".
Службата за бюджетна отговорност (OBR) изчислява, че дългосрочната производителност на труда е намаляла с около 4%, а Великобритания днес е сред най-слабо представящите се икономики в Г-7 по отношение на растежа на глава от населението.
Търговията с ЕС вече не е същата
Най-осезаемият удар е върху търговията със стоки.
Поддръжниците на Брекзит често посочват, че между Великобритания и ЕС няма мита. Формално това е вярно. Споразумението, договорено от правителството на Борис Джонсън, гарантира безмитна търговия.
Проблемът се оказва друг - нетарифните бариери. В тази категория попадат митническите декларации, сертификатите, фитосанитарните проверки и огромният обем документация създадоде допълнителни разходи и забавяния, които особено силно засегнаха малките и средните предприятия.
Показателен е примерът на британската компания Eskimo. Основателят ѝ Фил Уорд разказва пред Би Би Си, че през 2020 г. 40% от износа на фирмата е бил насочен към ЕС. До 2025 г. този дял се свива до едва 5%. Компанията прекратява директните продажби към европейски потребители, а плановете за разширяване на германския пазар пропадат.
Опитът на Eskimo не е изолиран случай.
Центърът за наблюдение на търговската политика към Университета в Съсекс отчита спад от 26% при различните видове британски стоки за износ до 2023 г.
Изследване на бизнес училището към Университета Астън стига до още по-драматични резултати - 53,8% спад при разновидностите на износа и 31,5% при вноса.
Официалните данни на правителството в Лондон показват, че през 2025 г. британският износ към ЕС е бил с 14% по-нисък спрямо нивата от 2019 г., а вносът е намалял с 10%.
Националният институт за икономически и социални изследвания изчислява, че износът е с 16,9% по-нисък, а вносът с 16,1% под нивата, които биха могли да се очакват според предишните тенденции.
Особено силно засегнати са автомобилната индустрия и хранително-вкусовият сектор.
Пред комисия в парламента собственик на британска логистична компания описва процедурата за износ на агнешко и говеждо месо към ЕС като "истински ад". Вместо един документ, както преди Брекзит, днес са необходими документи с 26 различни печата.
Според Федерацията на хранително-вкусовата индустрия британският износ на храни към ЕС е намалял с близо една четвърт след окончателното напускане на съюза.
Тунелът под Ламанша като символ на промяната
Ако има едно място, което най-добре символизира промяната в отношенията между Великобритания и континентална Европа, това е тунелът под Ламанша.
През 2016 г. през него преминават 1,64 милиона товарни камиона. През 2025 г. броят им е спаднал до 1,16 милиона.
Това означава почти половин милион по-малко курса годишно и около 30% спад в един от най-важните търговски коридори в Европа.
Представители на транспортния сектор описват тенденцията като "чист Брекзит". Малките износители постепенно се отказват от европейските пазари, защото не могат да си позволят инвестиции в новите административни системи и процедури.
Анализ на Лондонското училище по икономика показва, че между 2019 и 2023 г. около 16 400 британски компании - или 14% от всички износители за ЕС - напълно са прекратили износа си към съюза.
Замразените инвестиции
След референдума бизнес инвестициите практически замръзват. Докато във Франция от 2016 г. насам те нарастват с около 23%, а в САЩ се увеличават с близо 48%, във Великобритания ръстът е едва около 12%.
Според бившия икономист на Английската централна банка Джонатан Хаскел по-ниските инвестиции са намалили размера на британската икономика с около 29 милиарда паунда.
Последните му оценки показват, че инвестициите са приблизително с 13% под нивото, което би могло да се очаква според тенденцията отпреди референдума.
NBER и NIESR стигат до сходен извод - бизнес инвестициите са с 12-13% по-ниски спрямо евентуален сценарий без Брекзит.
Според професор Ник Блум около половината от икономическите щети се дължат на по-трудната търговия с ЕС.
"Фактът, че търговията с ЕС стана по-трудна, обяснява около половината от удара, което е в съответствие с предишните прогнози", коментира той.
Останалата част според него идва от политическата нестабилност и продължилите години наред спорове около условията на напускането.
"Другата половина идва от несигурността, защото самият процес на Брекзит беше огромна бъркотия. Тези допълнителни 4% никога няма да можем да си върнем", допълва Блум.
По-слаб паунд и натиск върху доходите
След референдума британската лира се обезцени рязко спрямо еврото и долара. Днес тя продължава да се търгува средно с около 10% под нивата отпреди вота.
По-слабият паунд направи британския износ по-конкурентен, но оскъпява вноса на храни, енергия и суровини.
Според редица анализи Брекзит е допринесъл съществено за инфлацията при храните. Цените на някои основни продукти са се увеличили драматично през последното десетилетие.
Най-силно засегнати се оказват домакинствата с по-ниски доходи.
"Ударът е по-силен за най-бедните и това означава, че именно те страдат най-много", казва пред France 24 икономистът Грегъри Туейтс от Университета на Нотингам.
Въпреки това не всички негативни тенденции могат да бъдат приписани единствено на Брекзит. Експертите посочват, че Великобритания продължава да се сблъсква и с други структурни проблеми като слаб растеж, недостатъчни инвестиции и ниска производителност.
Голямото изключение остава секторът на услугите
Услугите формират над 80% от британската икономика и през последното десетилетие този дял продължава да расте. Износът на услуги към ЕС се е увеличил с 57%, а към останалия свят - с 49%.
Особено добре се представят правните, счетоводните, финансовите и консултантските услуги. Това е и една от причините Лондон да запази позицията си на един от най-важните финансови центрове в света.
Въпреки това за първи път общият износ на финансови услуги от Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия и Италия вече надминава този на Великобритания.
Миграцията и недостигът на работна ръка
Прекратяването на свободното движение на хора с останалите страни от ЕС доведе до недостиг на работна ръка в селското стопанство, производството и някои услуги.
Парадоксално обаче нетната миграция достигна рекордни стойности заради силния приток на работници и студенти от държави извън ЕС.
Докато преди референдума европейските граждани формираха основната част от новодошлите работници, след 2021 г. моделът се обръща изцяло и миграцията се доминира от граждани на държави извън Европа.
По данни на британската Национална статистическа служба (ONS) към средата на 2025 г. нетната миграция на граждани от ЕС вече е отрицателна - около минус 70 000 души, което означава, че повече европейци напускат Великобритания, отколкото пристигат в нея. За сметка на това нетната миграция от държави извън ЕС остава положителна и възлиза на около 383 000 души.
Така, на практика, след Брекзит Великобритания регистрира и най-високите миграционни нива в своята история. Нетната миграция достига рекордните около 900 000 души през 2023 г., основно заради новата визова система, недостига на работна ръка, приема на студенти, както и специалните схеми за граждани на Украйна и Хонконг.
Така една от основните теми в кампанията за Брекзит - ограничаването на наплива на чужденци - не доведе до очакваното намаляване на миграционния натиск.
Имаше ли все пак ползи?
Поддръжниците на Брекзит продължават да изтъкват и някои положителни ефекти.
Сред тях са възможността Великобритания самостоятелно да договаря търговски споразумения и по-голямата свобода при изработването на национални регулации.
Като пример често се посочва новото търговско споразумение с Индия.
Дори бившият премиер Тони Блеър, който беше сред най-известните противници на Брекзит, наскоро призна, че страната е получила известни предимства от възможността сама да определя правилата си в сферата на изкуствения интелект.
Същевременно обаче ЕС също продължава да сключва големи търговски споразумения. Сделката с държавите от Меркосур например предоставя на европейските автомобилни производители безмитен достъп до Бразилия, докато британските компании продължават да плащат 35% мито.
Какво мислят британците 10 години по-късно
Ако през 2016 г. Великобритания беше разделена почти поравно по въпроса за Брекзит, днес обществените нагласи изглеждат значително по-различно.
Повечето социологически проучвания през последните две години показват, че между 55% и 60% от британците смятат напускането на Европейския съюз за грешка, докато едва около една трета продължават да го определят като правилно решение.
Особено показателно е, че дори сред хората, гласували за напускане на ЕС през 2016 г., вече има видимо разочарование. Според данни на YouGov около 23% от избирателите на лагера Leave заявяват, че съжаляват за избора си. Причините са различни - част от тях са променили отношението си към Европейския съюз, а други смятат, че самият процес на напускане е бил управляван лошо от последователните британски правителства.
Най-често посочваното разочарование е свързано с икономиката. Много британци смятат, че обещаните ползи - по-висок растеж, повече инвестиции и по-голямо благосъстояние - така и не са се реализирали. Същевременно теми като имиграцията, цените на храните, недостигът на работна ръка и състоянието на обществените услуги остават сред най-сериозните обществени проблеми.
Това обаче не означава, че на Острова масово искат връщане в Европейския съюз. Проучванията показват, че макар мнозинството да оценява Брекзит негативно, значително по-малко хора подкрепят нов референдум за членство.
Вместо това преобладава мнението, че страната трябва да търси по-тясно сътрудничество с Брюксел в области като търговията, сигурността и научните изследвания, без непременно да се връща към пълноправно членство.
Тази промяна в обществените нагласи е една от причините въпросът за бъдещите отношения между Лондон и Брюксел отново да се връща в политическия дневен ред десет години след референдума.
Как Брекзит промени Европейския съюз
Докато Великобритания се опитва да намери новото си място в света, Европейският съюз преживя развитие, което малцина очакваха след юни 2016 г.
След победата на Брекзит мнозина очакваха, че и други държави ще последват примера на Обединеното кралство и ще тръгнат да напускат ЕС. На практика обаче се случи точно обратното.
Хаосът около напускането на Лондон доведе до консолидация на проевропейските сили до степен, в която дори най-големите критици на Брюксел започнаха да говорят за реформирането на ЕС, а не за напускането му. А Обединена Европа започна да бъде разглеждана като гарант за сигурност и стабилност.
След руската инвазия в Украйна ЕС отвори пътя към членство за Киев и Молдова, а перспективите пред държавите от Западните Балкани изглеждат по-добри от всякога през последното десетилетие.
"Брекзит промени ЕС по един фундаментален начин. Напускането на клуба вече не се разглежда като решение. Разглежда се като предупреждение", коментира пред "Гардиън" бившият германски министър по европейските въпроси Михаел Рот.
Бившият председател на Европейския съвет Шарл Мишел също признава пред Гардиън, че съжалява за британското решение, но смята, че то е улеснило част от процесите в съюза.
"Брекзит направи вземането на решения по-лесно... без съмнение", допълва той.
Накъде оттук нататък?
Днес отношенията между Лондон и Брюксел постепенно се нормализират. Двете страни обсъждат ново сближаване в области като търговията с храни, климатичните политики и младежката мобилност.
Засега обаче никой не разглежда сериозно възможността Великобритания скоро да се върне в ЕС.
Десет години след референдума равносметката изглежда ясна. Великобритания не преживя икономическа катастрофа, но обещаното икономическо възраждане извън Европейския съюз също не се случи. Повечето икономически анализи сочат по-слаб растеж, по-ниски инвестиции, по-малко търговия и по-високи разходи за бизнеса.
Брекзит не унищожи британската икономика. Но според нарастващия консенсус сред икономистите той я направи по-малка, по-бедна и по-малко конкурентоспособна, отколкото би била, ако страната беше останала част от европейския проект.
