В Европа се говори за война. Не, разбира се, за конкретна война, колкото за способностите на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) сами да се справят с нарастващите заплахи за сигурността в момента.
Седмица след като френският президент Еманюел Макрон направи острия си коментар за "мозъчната смърт" на НАТО, призовавайки Европа да засили собствените си сили и да стане по-автономна, що се отнася до въпросите на сигурността и отбраната, Държавите от ЕС одобриха 13 нови проекта в рамките на своя нов военен пакт.
Проектите получиха зелена светлина от министрите на отбраната от 25-те страни, участващи в Пакта за постоянно структурирано сътрудничество на ЕС (PESCO), който беше създаден през декември 2017 г. По последната партида общият брой на проектите на PESCO е 47.
Макрон определено може да бъде доволен, тъй като плановете му за по-голямо европейско сътрудничество в областта на отбраната, при това с водеща роля на Франция, изглежда започват да се осъществяват.
От 13 нови проекта на PESCO Париж има роля в 10 и заема водеща роля в три от тях. За сравнение, Германия участва само в два проекта и води в един. Испания участва в седем от новите проекти, Италия в четири, а Полша в два.
Новите проекти се фокусират върху изграждането на нови обучителни съоръжения, подпомагане на разполагането на военни сили на терен, повишаването на боеспособността на военноморските сили на участващите държави, проекти за системи за въздушна сигурност и проекти за по-добра координация при организирането на киберсигурността.
Идеята на тези проекти до голяма степен е да се увеличи способността на въоръжените сили в рамките на ЕС да се справят ефективно с предстоящите заплахи при колективна работа.
Въпреки грандиозните идеи, дипломатите предупредиха, че качеството на някои предложени проекти не е високо. Най-предпазливи са германците. Берлин, другият голям играч на континента освен Франция, който до голяма степен движеше политиката на ЕС през последното десетилетие, не изглежда толкова въодушевен от идеята за това общоевропейско военно сътрудничество, поне не и в този му вид.
Основата на това разделение в случая идва от лидерските амбиции на Франция, на които Германия се противопоставя, без тя сама да иска да поеме юздите върху новия общ проект.
"Ние искаме една силна и суверенна Европа. Но това ни е необходимо като част от силен НАТО, а не като негов заместител", пише в коментар за сп. Der Spiegel външният министър на Германия Хайко Маас.
Това не означава, че Маас толкова държи на трансатлантическия съюз, осоебено при водещата роля на САЩ при президента Доналд Тръмп, колкото осъзнава факта, че Европа не може да се защити без американската помощ днес. Маас настоява, че "когато Европа един ден е в състояние да защити собствената си сигурност, все пак трябва да държим на НАТО".
Отговаряйки пряко на разсъжденията на Макрон за подобряване на отношенията с Русия, на фона на ерозията в отношенията със САЩ, германският външен министър заявява, че "Германия няма да толерира някакви специални договорености, нито специално с Москва, нито и по други въпроси", защото тя поставя на важно място сигурността на Полша и на балтийските държави.
Това са силни твърдения, особено идващи от Маас. Той е член на Социалдемократическата партия, която е по-малко про-американска и про-НАТО, отколкото нейния старши партньор в управляващата коалиция на Германия, Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел. Но по точките, които Маас излага в статията си, изглежда, че германското правителство е единно.
Меркел също критикува визията на Макрон по-остро, отколкото по всеки друг въпрос след избирането му през 2017 г. По думите й европейската част на НАТО трябва да се консолидира в рамките на самия Алианс и именно в тази посока трябва да бъдат обърнати проектите в рамките на PESCO.
Хайко Маас
Това е подход, коренно различен от този на Макрон. За него проектът за отбрана на ЕС трябва да гледа към една по-голяма крайна цел - стратегически суверенитет на военните сили на Общността.
За германските политици обаче проектът до голяма степен се простира само до повишаване на ефективността чрез хармонизиране на отбранителната промишленост на европейските държави, намаляване на броя на различните отбранителни системи, използвани от армиите на държавите-членки, и централизиране на разработването на нови оръжия, като военни самолети и танкове.
Тази германска визия е в съответствие с Рамковата национална концепция, приета от НАТО през 2014 г. Това е механизъм за доброволно сътрудничество в областта на отбраната, изграден около проекти на конкретни държави, като например собствената идея на Германия за координиране на развитието на отбранителните способности или работата на Великобритания върху многонационална част за бързо реагиране. Според тази концепция почти всички проекти за сътрудничество, дори и тези, които не са членки на НАТО като Швеция и Финландия, могат да се провеждат под патронажа на НАТО.
НАТО обаче не предоставя най-добрата платформа за плановете на Франция, които включват създаването на по-голяма военна независимост на държавите от ЕС спрямо САЩ. Намесването на Алианса, в който Вашингтон е неоспорим лидер (и като военна мощ, и като политически позиции), не се вмества в плановете на Макрон.
Визията на френския президент изисква малко или много изолиране на Америка от картинката, за да може Европа да придобие своя собствена "имунна система" срещу глобалните опасности, която да не зависи от това кой седи в Овалния кабинет на Белия дом.
Другият важен фактор във френската стратегия е лидерската позиция на Париж в този проект. Въпреки че става въпрос за общата европейска сигурност, Франция иска да има решаващия глас при оформянето на цялостната стратегия за отбрана.
В момента френската армия е най-боеспособната в Европа с най-значими сили, калени в битка. Французите извършват активни военни операции в някои от горещите точки на света, а цялостният боен капацитет на армията им е най-значим в общия план.
Тази активна водеща роля на Франция обаче не се вписва като цяло в плановете на Германия. Големите критики на САЩ и на американския президент Доналд Тръмп срещу Берлин са насочени към нежеланието на германското правителство да харчи за отбрана. Страната е доста под квотата от поне 2% от БВП инвестиции в отбраната и въпреки всичките си обещания, все още върви твърде мудно в тази посока.
Какво ще стане обаче при евентуално откъсване от САЩ, както се предполага във френския план? Германия, като най-голямата икономика в ЕС, неминуемо ще трябва да поеме своята тежест в отбраната на континента. Това означава много повече усилия в тази посока за Берлин, който така или иначе се затруднява да реформира и собствената си армия. А тя има неминуема нужда от реформа.
Дори и да приемем идеята, че чисто кулурно Германия започва малко по малко да преодолява тази усещаща се вътре в самото общество стигма върху идеята за мощен Бундесвер (което не е съвсем така), страната все още се върти до голяма степен в кръг покрай дебата за армията.
Това, около което всички страни по този дебат се съгласяват, е неминуемият факт, че Германия трябва да поеме повече отговорност по въпроса с отбраната - нещо, което се повтаря от години, та дори и десетилетия.
Казано по-просто, предвид огромната роля на Германия в Европа - нейната икономика, ориентирана към износ, и нейното значимо богатство - Берлин трябва да играе по-активна роля на световния фронт за сигурност, вместо да се крие зад полите на САЩ. Проблемите идват, когато се зададе въпросът как ще се случи това.
Темата отново стана актуална в германското общество покрай последните усилия на лидера на ХДС, военен министър и потенциален наследник на Ангела Меркел като канцлер на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя призова миналия четвъртък за по-стабилна роля на Германия в борбата с глобалните кризи.
"Не бива само да чакаме да видим дали другите ще предприемат някакви действия и след това да решим дали да участваме и ние. Ние трябва да правим предложения, да разработваме идеи, да представяме вариантите", заяви тя в реч по темата.
Анегрет Крамп-Краенбауер
Съвсем наскоро Крамп-Каренбауер трябваше да научи по трудния начин, че за германската рефлексивно пасивна култура по отношение на сигурността проактивните мерки далеч не се радват на популярност. Когато миналия месец тя предложи Германия и нейните съюзници да помогнат за създаването на "безопасна зона" за кюрдите в Сирия, идеята беше отхвърлена от всички страни като наивна и неефективна. И това бяха по-меките критики.
Макар да се говори за задействане на германската политика по въпросите на глобалната сигурност, самите политици в Германия не виждат кой знае какви перспективи в извършването на реални действия в тази посока.
За тях далеч по-важна е темата за гнездата на неонацистки ориентирани елементи в Бундесвера, отколкото засилването му на международната сцена.
Досега Германия разчиташе повече на доста силното си разузнаване за международния си принос за сигурността, отколкото на реалните си войскови сили. Ако обаче не се "отлепи лепенката" на реформата в Бундесвера, Германия, а и цяла Европа рискува много със сигурността си.
Именно тази несигурност по темата е водещият фактор в политиката на Берлин по въпроса с единната европейска обтрана и как трябва да изглежда тя.
Дори сега проектите на PESCO са все още в една пожелателна форма и страните от ЕС тепърва трябва да се ориентират към една от двете визии за бъдещето на континента по отношение на сигурността.
За нас стои въпросът като по-малка държава коя от тези опции пасва по-добре на нашите собствени интереси. И ще е интересно правителството да заеме позиция по този въпрос.
