Бракът на красавица от Москва с крайнодесен расист в САЩ

Нина Куприянова не е член на расистката крайна десница. Или поне така казва тя, когато я попитате. "Не съм член на което и да е движение", отсича родената в Съветския съюз Куприянова.

Тя казва, че "симпатизира" на движения, които "оспорват доминиращата и глобално ориентирана постлиберална идеология," но белият национализъм - според който разцепването на САЩ, водещо до бяла етническа държава, би излекувало раните на американските расисти - не е нещо, в което тя вярва.

И все пак биографията - както лична, така и професионална - на Куприянова, която се подвизава и под псевдонима Нина Бизантина - предизвиква сериозни съмнения към твърденията й.

В крайна сметка тя е избрала да сключи брак с Ричард Спенсър - дългогодишната пътеводна звезда на американския бял национализъм и прародител на понятието "алтернативна десница". Двамата в момента са разделени, защото както Спенсър коментира пред Washington Post, работата му напоследък се е "отразила" на отношенията им. В нито един момент обаче Куприянова не се е дистанцирала публично от възгледите на своя съпруг, човек, който задържа вниманието на неонацистите със своите възгледи и непрекъснато изразява възхищение към Владимир Путин.

И не само това - Куприянова, която е и майка на дъщеричката на Спенсър, написа писмо до местен вестник в Монтана, в коетосравнява "лова на вещици" около нейния съпруг със сталинистките чистки:

"Заплахите и опитите за сплашване, които членове на семейството ми продължават да получават в Уайтфиш, Монтана, ми напомнят за начина, по който дядо ми беше принуден да живее в СССР," пише Куприянова.

Ако бъдем обективни, с възхода на Спенсър и заплахите към него - завоалирани и не толкова - също са се увеличили. Но тезата, че средата около Куприянова и Спенсър по някакъв начин напомня сталинистките репресии, естествено, е абсурдна.

Ясната подкрепа от Кремъл за Доналд Тръмп и подкрепата за кампанията му от белите националисти са притеснителни тенденции сами по себе си, но връзките между двете - връзки, които едва сега стават очевидни - са причина за много по-сериозни опасения.

И именно тези връзки са се разширили и засилили благодарение на дейността на хора като Куприянова.

Все пак отношенията на Куприянова с "алтернативната десница" не се изчерпват с брака й с най-известното лице на това движение. В известен смисъл Куприянова играе огромна роля в интернационализацията на движението на Спенсър - особено що се отнася до Русия, която Спенсър странно приема за "единствената бяла сила в света." Освен видната й Twitter самоличност - предлагаща иронични подмятания в защита на машинациите на Кремъл, познати на всеки, който скоро си е имал работа с висши представители на Москва - Куприянова се е посветила на превод на писанията на руския политически философ Александър Дугин.

Ако името на Дугин звучи познато, това вероятно е заради неговите неофашистки пасквили, представяни за геополитически анализи, които започнаха да раздвижват международните трендове. Това, което е Спенсър за "алтернативната десница", Дугин представлява за модерната версия на "евразианизъм," геополитическа теория, представяща Русия като наследник на "Вечния Рим" и един от основните идеологически защитници, тласкащи Кремъл да откъсне Източна Украйна под формата на измислената "Новоросия". Голяма част от влиянието на Дугин върху Кремъл е преувеличена, но дугиновите "Основи на геополитиката" все така се връчват на всеки член на Военната академия на генералния щаб на Русия.

Въпреки твърденията на Куприянова, че "няма доказателства за комуникация между" Дугин и Путин, Чарлз Кловър в блестящата си история на евразианизма отбелязва, че Путин и Дугин са се срещали няколко месеца преди първият да достигне до президентския пост. "Скоро," пише Кловър, "се появиха поддръжници, контакти и отворени врати" за Дугин.

Тези отношения и идеята за такава близост с Кремъл бяха една от причините Дугин да се окаже в скорошния списък със санкции на американското правителство. Това обаче не попречи на философа да спечели американските бели националисти - тези, които биха разцепили САЩ в стремеж към изцяло бяла нация. Например през 2015 г. Дугин изнесе лекция чрез Skype по времена основаването на американската Традиционалистка работническа партия. Председател на партията оттогава досега е Матю Хаймбах, определял Путин като "лидер на свободния свят."

Дугин изнесе и отделна лекция, отново през Skype, в тексаския университет A&M през 2015, като си партнира с местния неонацист Престън Уигинтън, който миналия месец покани Спенсър да изнесе лекция в A&M. Нещо повече, когато Уигинтън пътува в Русия преди няколко години, той пренае апартамент в Москва от Девид Дюк - бившия лидер на Ку Клукс Клан, който не само вярва, че Русия държи "ключа към оцеляването на белите," но и който е изградил лични отношения с Дугин.

Куприянова, която твърди, че никога не се е срещала с Дугин, все пак защитава неговите тези и творби, като отбелязва, че "Западният елит в момента е в изблик на сериозна антируска истерия" и допълва, че Дугин е "образован и просветен учен". Според нея "западните медии старателно подбират удобни цитати отпреди десетилетия, като ги вадят от контекста им и ги примесват с буквално редактирани твърдения за украинската криза, в която някои от неговите приятели бяха убити случайно, и му лепят обичайните ключови думи за обвинения към личността му." (През 2014, Дугин призова за "геноцид" над украинците.)

Куприянова, която сочи творбите на Дугин като единствените книги, които е превеждала - допълва, че е започнала работа по превода им "като доброволческа дейност," въпреки че "дори не е сигурна дали" нейните преводи в крайна сметка са били използвани.

Афинитетът на Куприянова към руския експанзионизъм обаче не се изчерпва с Дугин. Не само че тя редовно замазва вестите за руските зверства и нарушения на правата на човека - "О, божичко, Чечня е, какъв ужас, тотално под ботуша на Путин!" туитна тя наскоро, наливайки сарказъм върху вътрешната разруха в Русия - но и многократно е говорила за руската инвазия в Източна Украйна като за "освободителна война." Също така Куприянова активно говори в защита на вътрешния медиен пейзаж в Русия. Хората отвън може да критикуват Путин, че запушва устите и дори убива независими журналисти, но за Куприянова Кремъл "е избрал пътя... на здравословния дебат."

И бялото националистическо издание на Спенсър, Куприянова защитава активно водещата пропагандна медия на Русия - RT. (RT, от своя страна, определя Куприянова като "независим учен.") Въпреки че статиите й бяха премахнати наскоро, Куприянова отбелязва, че RT, която е "станала желан алтернативен източник на новини за мнозина", също така "осигурява отлично отразяване на разнообразни теми."

Интересен факт е, че присъствието на Куприянова в живота на Спенсър е предизвикало сериозно разцепление в бялата националистическа общност в САЩ. Въпреки че етническите руснаци като цяло се считат за част от по-общата "европейска идентичност", отстоявана от американските бели националисти, Спенсър е заявил пред Mother Jones, че съпругата му има и грузинска кръв.

За някои членове на расистката общност на Спенсър, това я прави недостатъчно бяла. Например видният бял националист Грег Джонсън, който не приема Грузия за част от Европа, пише през 2014 г., че "Ричард е на практика контролиран от Нина Ногудник, неговата руско-грузинска жена."

Джонсън твърди, че Куприянова не е бяла националистка. И вероятно тя не споделя открито възгледите на своя съпруг за етническо прочистване. Но като се има предвид работата на Куприянова за Дугин, фактът, че тя е писала за най-видното бяло националистическо издание в Америка противоречи на тези твърдения - и спомага за изграждането на още един мост в продължаващите отношения между Русия и американските бели националисти.