Торпеда, които се изстрелват със скорост над 560 км/ч, електромагнитна система за крилати ракети, куадкоптер, който изстрелва лазери, дронове, направени на борда и холографска контролна зала.
Това са само част от нещата, които някои от най-младите и ярки умове на британската инженерна и научна мисъл родиха, когато министърът на отбраната на Обединеното кралство ги предизвика да си представят бойния кораб на бъдещето.
Учените и инженерите, които работят с министерството, самото министерство и Кралският флот събраха всички идеи в една машина, която нарекоха Dreadnought 2050 - по името на създадения през 1906 кораб Dreadnought, който тежи 20 000 тона и е дълъг над 8 метра.
Според Стратпойнт, организацията на Кралския флот, която следи проекта, Dreadnought е бил толкова по-добър от всички други бойни кораби, че те са изглеждали остарели.
Стратпойнт казва, че мисията на проекта е да се справят с паралелните предизвикателства чрез създаването на съвременна технология на фона на финансовите ограничения.
Бойната звезда на Обединеното кралство
Ако съдим по концепциите на младите умове, то „евтин" е последното, което може да се каже за Dreadnought 2050. По-подходящи изглеждат определения като „космически кораб" или „бойна звезда".
Dreadnought 2050 е с трикорпусен дизайн и не е направен от стомана, както повечето бойни кораби, а от ултрасилен прозрачен акрилекс.
Корабът се разделя с традиционната мачта и вместо нея ще има куадкоптер, прикачен с въглеродни нанотръби, които ще доставят енергия за сензорите и лазерното оръдие, предвидено за близки заплахи.
За по-далечни цели, има електромагнитно оръжие, което може да изстрелва снаряд на стотици километри разстояние.
В задната част на кораба ще има пилотска кабина за дроновете, които ще бъдат създавани на борда с 3D принтер, и „лунен басейн" - зона, която може да се наводнява и от която земноводни армии да бъдат изпращани на мисия.
Всичко това ще се контролира от зала, наречена Ops Room, в центъра на която има хологафска командна маса, която свързва всички системи на кораба с командирите на борда, Кралският флот и Министерството на отбраната. Дори със съюзници от НАТО. Стаята ще бъде контролирана от само пет души, а сега за това са необходими 25, а за да се задвижи Dreadnought 2050 ще трябват само 50 души екипаж, докато днес за това са нужни 200.
Затова и икономиите при изграждането на почти космическия кораб идват именно от работната сила - основен разход за армията.
А защо да не стане реалност?
Ако всичко това изглежда по-скоро като мечта, то Кралският флот твърди, че именно това е целта.
Кралският флот има нужда от визионерско, иновативно мислене и тези концепции посочват пътя към върха на технологиите, а това може да бъде постигнато на по-ниска цена и да се управлява с по-малко хора, отколкото всичко друго във водещите флотове в света.
Прозрачните корпуси засега може да са само идея, но някои от технологиите, които младите инженери и учени си представят, вече съществуват. Американския военен флот вече тества лазери на кораб и прототип на оръдия, които да ги изстрелват, а 3D принтерите са нещо, достъпно дори за цивилни.
