Париж винаги е бил магнетичен град и мечта за туристите от цял свят. Снимките и тагването в социалните мрежи са задължителни, но внимавайте - може да си имате проблеми, ако снимате Айфеловата кула през нощта и публикувате фотографията във Facebook.
Подобен акт се преследва от закона във Франция и може да получите доста солена глоба.
Проблемът е само ако снимките са нощни, тъй като инсталацията за осветление, създадена от Пиер Бидо през 1983 година, е класифицирана като отделна "артистична инсталация", и е защитена от закона за авторското право.
Забраната не е нова, но напоследък френските власти са особено строги срещу споделянето на снимки на обекти, попадащи в обхвата на Закона за защита на авторското право.
Според европейското законодателство страните-членки имат право да искат разрешение при разпространение или продаване на снимки на исторически сгради, определени от националните правителства.
Тези странности най-вероятно ще продължат да съществуват и в новия проектозакон за защита на авторското право, представен миналата седмица.
Това е поредният пример за национално, идеологическо и поколенческо разделение в Европа относно регулацията на общия дигитален пазар.
По този начин една страна, Франция, налага собствената си воля на останалите европейски държави.
Става въпрос за понятието "панорамна свобода", което се отнася за използването на изображения на исторически сгради и произведения на изкуството, намиращи се на публични места под защитата на защитата на авторското право.
Междувременно защитените изображения се споделят милиони пъти на ден във Facebook и останалите социални мрежи, а французите невъзмутимо се опитват да запазят протекционистичната си политика. Те искат просто ЕК да не им се бърка.
Във Франция, Италия и Дания, за да споделяте или продавате снимки от определени исторически места, трябва да имате разрешение. В противен случай ви очаква глоба. Поне на теория, защото до момента няма информация за санкционирани хора.
Сред защитените места са статуята на Малката русалка в Копенхаген, Пирамидата пред Лувъра в Париж и сградата на Европейския парламент в Страсбург.
Има известни ограничения и при снимките на античния Колизеум в Рим.
"Във Франция особено държат на опазването на културното наследство. Френското разбиране за авторско право е по-склонно към протекционизъм в сравнение с идеята за културно съдържание в англосаксонския свят." - твърди френският адвокат Оливие Кузи.
В Италия законите за защита на културното наследство се ограничават до забрана за използване на изображения на произведения на изкуството и архитектурата (включително и Колизеума) с търговски цели.
Фактът, че европейските институции се провалиха в усилията си да свалят забраните върху "панорамното право", е един от най-лошите примери за това, че обединена Европа не функционира.
"ЕК се страхува да започне истинска битка с френското правителство. От Париж много умно са зяявили, че това е тяхното решение и комисията не бива да се занимава с въпроса. Но аз не съм съгласна." - заявява Юлия Реда, немски евродепутат от Пиратската партия.
"25 от 26 европейски държави за готови да въведат "панорамната свобода", като французите остават единствените, които сериозно се противопоставят на идеята" - обяснява европейският комисар Гюнтер Йотингер, който отговаря за икономиката и дигиталното общество.
В момента Европейската комисия е по-склонна да изостави понятието панорамна свобода, което би елиминирало ограниченията, и да остави страните-членки да решават сами за себе си.
Според Йотингер няма нужда да се поевропейчва законът.
Малката Русалка
Според настоящето френско законодателство не е незаконно да се снима осветената Айфелова кула, но е забранено да се публикуват и разпространяват снимките във Facebook или Instagram.
Причината не е в самата Айфелова кула, а в нощното й осветление, създадено от Пиер Бидо.
"Защитата на съоръжението продължава до 70 години от смъртта на артиста. Пиер Бидо е все още жив, така че за момента нямаме краен срок"- обяснява Баптист Лапарлиер, от Компанията за експлоатация на Айфеловата кула.
Но така не е само във Франция. Датският пивовар Карл Якобсен моли скулпторът Едвард Ериксен да обезсмърти Андерсеновата приказка "Малката русалка". Така през 1913 година се ражда едноименната статуя в Копенхаген.
След смъртта на Ериксен внуците му стават наследници на монумента и със зъби и нокти защитават правата си над русалката. Те са продали 150 килограма бронзови копия за около 74 хиляди долара, включващи ДДС и транспорт. Правата им са валидни до 2029 година.
Проблемът е в социалните медии
През последните няколко години, някои държави направиха промени в законодателството, включващи ограничения в изображенията на публични сгради и произведения на изкуството.
Белгийското правителство например въведе панорамната свобода, като разреши снимките на Берлемон -сградата на Европейската комисия - да бъдат ползвани от Уикипедия без заплаха от разправа в съда.
Дори Франция осъвремени законите си за защита на авторското право, като се направи ясно разграничаване между снимки, предназначени за продажба като пощенски картички, например, и фотоси, предназначени за семейния албум.
Но социалните медии са едновременно лично и обществено пространство и това може да се превърне в проблем.
Потребителите на Facebook смятат, че снимките, които са качили са си техни, но в действителност с публикуването им те дават на компанията неексклузивно и безплатно разрешение да използва това съдържание, както си иска. Това важи докато акаунтът на въпросния човек не бъде изтрит.
В действителност качването на снимки в социалните мрежи е вид "публикуване".
Според Facebook потребителите са собственици на тяхното съдържание, но в девета точка от общите условия пише, че потребителите се съгласяват компанията да използва тяхното съдържание и информация във връзка с търговска употреба. Потребителите също така са длъжни да обезщетят Facebook срещу евентуални щети, свързани с тяхното съдържание или информация.
Собствениците на правата на нощното осветление на Айфеловата кула заявяват, че не преследват хората, които публикуват снимки на осветената световна забележителност в социалните медии.
Но все пак френското законодателство им дава възможност да си сменят мнението. Те може да решат нещо различно относно това какво се разбира под ползване за търговски нужди. И тогава при липса на конкретно законодателство няма да има кой да защити набедените туристи.
