Преди десетилетие улиците на Атина бяха залети от размирици. Протести бушуваха насред облаци от сълзотворен газ, докато европейската финансова криза тласкаше Гърция към ръба на финансовия срив.
Сега градските кафенета се оживяват, арт сцената процъфтява, а хората изглеждат щастливи. Щастливи, защото драмата е приключила? Не, тъкмо обратното.
Гърците се радват на живота, защото виждат, че „отиват към дъното, но единственият начин да оцелеят, е просто да се забавляват", казва местният занятчия Пантелис Мелисинос пред CNN.
Известни като "поети-сандалиери" заради уменията си за изработка на обувки и писане на стихове, фамилията Мелисинос правят сандали в древногръцки стил от 1920 г. насам. Дядо Дядото и бащата на Пантелис са писали стихотворения и пиеси наравно с ежедневната си работа.
Членовете на семейството му стават свидетели на политическите сътресения, които редовно се случват в Атина. През последните два века е имало преврати, инвазии, монарх в изгнание - а в по-близкото минало, се случва най-голямата финансова криза в ЕС.
Последната драма - "и криси" (кризата), както я наричат местните - изправи Гърция пред фалит заради години на прекалено харчене. В крайна сметка бяха нужни спасителни заеми от около $300 млрд. от Европейския съюз и МВФ, за да се удържи страната на повърхността.
Кризата беше определящ момент за гърците. Десетилетие на тежки икономии и граждански вълнения направи живота на мнозина невероятно труден.
Гърците казват, че винаги са страдали от недоимък, но се водят от философията, че трябва да се възползват максимално от ситуацията, в която се намират.
Животът продължава и кафенетата също толкова пълни, колкото са били винаги. Местните отпиват от силното си кафе и обсъждат пламенно гръцката политика - любимо хоби на мнозина.
На пръв поглед, нищо не се е променило. Това е един много гръцки начин за справяне с трудностите. Ако не можеш да решиш проблема, просто ставаш част от проблема. И може би създаваш проблем на проблема.
Ако някой въплъщава най-добре тази много гръцка концепция за "създаване на проблеми на проблема", това е Янис Варуфакис.
Бившият професор по икономика беше финансов министър на Гърция в продължение на шест месеца през бурните дни на 2015, когато страната преговаряше с кредиторите си. Той водеше неуспешна кампания срещу приемането на ново споразумение за финансова помощ, което увеличи нивата на задлъжнялост.
За някои гърци Варуфакис е герой - борец за гръцката кауза, възпротивил се на Европейския съюз. За други е заплаха, злонамерен причинител на разруха, донякъде отговорен за гръцката финансова криза.
Варуфакис сочи в друга посока, когато търси вината: "Кредиторите и гръцкият режим на олигарси, създали от самото начало кризата, контролират възстановяването от 2010 насам. Те поставиха пациента в постоянна кома и нарекоха това стабилност."
Докато той прекарва почивката си в дома си с изглед към бляскавото море край остров Егина и обмисля поредната си атака срещу елита, се възхищава на гръцката способност да се забавляваш дори в най-тежката криза.
"Това е чудесно място да възродиш човешкия си дух. Докато хората могат да се веселят в толкова неприятни обстоятелства, има надежда за всички нас."
Атина не оставя усещане на излязла от тъмния облак на финансовата криза. Кафенетата искат парижки цени за капучино, в ресторантите млади и амбициозни готвачи внасят международен дух в традицонната гръцка кухня.
Туристите в Гърция се очаква да надминат 32 млн. души през 2018, рекордна година според премиера на страната Алексис Ципрас. Мнозина посещават не само гръцките острови, но и Атина.
Има и увеличение на броя инвеститори, влагащи парите си в гръцката икономика.
Южното столично предградие "Атинската ривиера" приютява нови елитни хотели. В момента в процес на строителство е Four Seasons Astir Palace, който предстои да отвори врати през март 2019.
"С всяка следваща година Атина изглежда малко по-добре," казва Дора Бакояни, бивш гръцки външен министър. Бакояни беше кмет на града, когато той премина през най-големите промени в съвременната му история, в подготовка за летните олимпийски игри през 2004.
"Сега Атина има туризъм, какъвто нямахме в продължение на години, което означава, че се завърнахме. И можем да постигнем дори още по-добри резултати, с по-високо ниво на туризъм, което е и точно каквото ни е нужно", казва тя.
Все пак Бакояни предупреждава, че „нищо няма да се случи, ако просто седим и чакаме и си повтаряме, че щом сме най-красивата страна на света, хората ще дойдат при нас."
Изкуствата също процъфтяват - много творци, които вече не се чувстват на място в други европейски столици заради високите цени, сега наричат Атина свой дом.
Над впечатляващата и най-прочута забележителност на града се намира прекрасният, покрит със стъкло Музей на Акропола, отворил врати през 2009 (основно финансиран от Европейския съюз).
Един от последните примери за културен напредък е огромният културен център на фондация "Ставрос Ниархос". Той отвори през 2016 с 5 акра зелени пространства, заобикалящи комплекс, приютяващ Гръцката национална опера и сгради на Гръцката национална библиотека.
От върха на комплекса, гледката през пътя води към пристанище, пълно със суперяхти. Остров Егина се вижда в далечината.
Необичаен обрат в гръцката драма бележи завръщането на членовете на царското семейство. Принц Николаос е роден в Рим две години след военния преврат през 1967, принудил баща му да замине в изгнание и довел до отмяната на гръцката монархия.
Преди 5 години, въпреки че никога не е стъпвал дотогава в страната, Николаос се премести да живее в Гърция със съпругата си Татяна. Решението му предизвика смесени реакции сред гърците, но Николаос се фокусира върху позитивното. Бившият журналист от Fox News е невероятно щастлив да бъде там, където цял живот е мечтаел да живее.
Двамата работят за популяризацията на различни благотворителни организации и смятат, че имат основна роля в подпомагането на Гърция да излезе от трудностите от близкото минало.
"Атина е град, който преживява бум. Феникс, изправящ се от пепелта," коментира Татяна. "Има много неща, които да откриете там. Не мисля, че това е красивият град, който всички си представят. Трябва да се заровите и наистина да го изживеете, да го вкусите, да му се насладите. Атина е жива, и това е вълнуващо."
Николаос допълва: "Ако има едно нещо, с което да си тръгнете от Атина като извод, то е, че има надежда. Защото гърците - и особено атиняните - са силни и издръжливи хора."
