Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сривът на "Алта банка" застрашава три държави: Какво се случи

Сърбия, Северна Македония и Черна гора със спешни мерки за овладяване на кризата Снимка: БГНЕС
Сърбия, Северна Македония и Черна гора със спешни мерки за овладяване на кризата

Може ли отнетият лиценз на сръбската "Алта банка" да предизвика регионална криза? Властите в три балкански държави вече предприемат извънредни мерки, които да спрат ескалирането на ситуацията.

В Сърбия банката предстои да влезе в процедура по несъстоятелност, македонският ѝ филиал е поставен под временно управление, а в Черна гора свързано дружество загуби разрешението си за платежни услуги, отбелязва БГНЕС.

Кризата около финансовата група на бизнесмена Давор Мацура се разрасна на фона на политическите промени в Сърбия.

Междувременно се появиха твърдения за големи парични преводи към Северна Македония и Русия, а американски конгресмен предложи санкции срещу Мацура. Тези обвинения все още не са потвърдени от компетентни органи.

Сърбия: "Алта банка" губи лиценза си

Националната банка на Сърбия отне лиценза на "Алта банка" в Белград с решение от 30 октомври, оповестено на следващия ден. Според регулатора финансовото състояние на банката се е влошило значително, а проблемите с ликвидността са застрашили интересите на вложителите.

Преди решението са били извършени надзорни проверки и са предприети мерки за подобряване на ликвидността. Те обаче не са дали необходимия резултат.

Управлението на банката е прехвърлено на Агенцията за гарантиране на депозитите, която трябва да бъде назначена от съда за синдик в процедурата по несъстоятелност. Срещу банката, акционерите и ръководните ѝ органи са предприети и съответни производства.

За клиентите последиците са незабавни. Платежните карти вече не могат да се използват, прекратени са вътрешните и международните разплащания, а клоновете не обслужват клиенти.

Сръбските власти уверяват, че гарантираните депозити до 50 000 евро на вложител ще бъдат изплатени в рамките на седем работни дни. За сумите над този праг клиентите ще трябва да предявят вземанията си в процедурата по несъстоятелност.

Случаят привлече внимание и заради бързия възход на банката.

Според сръбската обществена телевизия РТС "Алта банка" успява да се развие от малка финансова институция в голям играч, който държи средствата на големи държавни предприятия. Растежът ѝ е бил особено бърз по време на управлението на Сръбската прогресивна партия.

Снимка: iStock

Северна Македония: ограничения за клиентите и възможна продажба

Кризата бързо се пренесе в Северна Македония, където сръбската "Алта банка" притежава над 95% от акциите на "Алта банка" в Битоля, бившата "Стопанска банка".

На 31 октомври ръководството на местната банка увери клиентите, че институцията е ликвидна и работи нормално. Ден по-късно обаче Националната банка на Северна Македония въведе временно управление за срок до три месеца.

Гуверньорът Трайко Славески обясни, че намесата цели да защити активите на банката и интересите на вложителите след събитията около мажоритарния ѝ акционер в Сърбия.

Решението дойде след изтеглянето на около 2 милиона евро от банката. Според регулатора тя остава ликвидна, добре капитализирана и с качествен кредитен портфейл, но отливът на средства е наложил превантивни действия.

Клиентите вече могат да използват чрез платежни карти до 10 000 денара седмично - около 160 евро. Вътрешните преводи между сметки в банката остават неограничени. От 2 ноември клоновете временно преустановяват обслужването на клиенти.

По време на временното управление мажоритарният акционер губи правото си на глас, а регулаторът предвижда продажба на неговия дял. Славески съобщи, че има заинтересовани купувачи, но не посочи кои са те.

За разлика от Сърбия, където банката е поела път към обявяване в несъстоятелност, в Северна Македония целта е тя да продължи да работи, но с нов собственик.

Черна гора: отнет лиценз за платежни услуги

На 1 ноември Централната банка на Черна гора отне разрешението на "Алта Пей Груп" в Подгорица да предоставя платежни услуги. Регулаторът е установил, че дружеството вече не отговаря на всички законови изисквания, включително по отношение на собствеността и възможността да осигурява сигурна и законосъобразна дейност.

"Алта Пей Груп" не е банка и не приема депозити. Самата "Алта банка" няма лиценз за банкова дейност в Черна гора, така че решението не засяга банкови сметки и депозити по същия начин, както в Сърбия и Северна Македония.

Черногорският регулатор заяви, че мярката не застрашава финансовата стабилност на страната и че платежната система продължава да функционира нормално.

Твърдения за преводи към Скопие и Москва

Паралелно с регулаторните действия се появиха информации за опити да бъдат прехвърлени големи суми от Сърбия към чужбина след политическите промени в Белград.

Спечелилата изборите Студентска листа съобщи за предполагаем опит за изнасяне на един милиард сръбски динара.

В Северна Македония опозиционният Социалдемократически съюз поиска разследване на твърденията за преводи на над 50 милиона евро към свързаната банка. Партията постави и въпроса дали Северна Македония е използвана като междинна точка за прехвърляне на средства към Москва.

Сръбската специализирана прокуратура за организираната престъпност поиска от Националната банка информация за трансгранични преводи от сметките на "Алта банка".

Засега тези твърдения не са независимо потвърдени. Националната банка на Сърбия не ги посочи и като основание за отнемането на лиценза, което официално е мотивирано с финансовото състояние на банката и риска за вложителите.

Конгресмен от САЩ иска санкции срещу Давор Мацура

Бизнесът на Давор Мацура започва с обмяна на валута, но постепенно се разширява към банкови услуги, електронни плащания, лизинг и търговия със злато. През последните години групата придоби присъствие и в други балкански държави.

Мацура е сред четирима сръбски бизнесмени, срещу които републиканският конгресмен Джо Уилсън предложи американски санкции.

Искането до Държавния департамент предвижда забрана за пътуване до САЩ и ограничаване на достъпа до американската финансова система. В него се отправят обвинения за връзки с управлението на Александър Вучич, пране на пари и злоупотреба с публични ресурси. Санкциите обаче все още не са наложени.

"Алта банка" отхвърли обвиненията и заяви пред Радио "Свободна Европа", че компетентен орган не е постановявал подобни заключения срещу банката, групата или Мацура.

Случаят "Алта банка" е пример колко бързо проблемите на една финансова институция могат да засегнат други държави, когато тя е част от регионална група с банки и платежни дружества зад граница.

Кризата поставя въпроси и за надзора върху финансовите групи, трансграничните парични операции и зависимостта на отделни институции от големи акционери. Разследванията на преводите и предложението за американски санкции могат да доведат до нови действия, но засега основният установен факт е сривът на "Алта банка" в Сърбия и последвалите регулаторни мерки в региона.

Най-четените