Стискане на ръцете, няколко общи снимки и поредните обещания за работа към по-единна Европа. Така щафетата на председателството на Съвета на Европейския съюз беше прехвърлена от България към Австрия, малко след като Бронзовата къща, подарък от австрийското посолство към нашата страна, най-накрая беше завършена, макар и все още да не е официално открита.
Българският премиер Бойко Борисов може да си отдъхне и да укроти топката след шест месеца на постоянни международни визити. Последната половин година безспорно беше значима за ролята на България в Европа, най-малкото, защото доведе целия управляващ елит на ЕС в София, постигна поне някакъв напредък в отношенията със страните от Западните Балкани и даде възможност за диалог между ЕС и Турция на Ердоган.
Сега е ред на Австрия да бъде „мост”, но между страните в самия съюз. Австрийският канцлер Себастиан Курц вече изрази неколкократно това свое намерение.
Но освен да обединява, Курц има намерение и да разделя – жителите на ЕС от тези, които се опитват да станат такива, търсейки убежище от по-бедни и конфликтни райони по света. Основен акцент по време на австрийското европредседателство ще е проблемът с миграцията, който вече трета година тормози съюза и до чието задоволяващо всички решение европейските лидери не могат да достигнат.
Но освен това австрийското европредседателство ще протече под сянката на два други належащи проблемa за ЕС – неизбежния Брекзит и изборите за Европейски парламент догодина.
Приоритетите на Австрия
Официално обявените приоритети, около които Австрия смята да се фокусира в следващата половин година, са три:
- Сигурност (борбата срещу нелегалната миграция чрез охрана на външните граници);
- Поддържане на конкурентоспособността на Европа чрез дигитализация;
- Стабилност в съседните на Австрия държави (работейки към присъединяване на страни от Западните Балкани към ЕС).
В същото време фокусът неизбежно ще попадне и върху наближаващия краен срок за Брекзит, така и върху преговорите за седемгодишния бюджет на ЕС, който да се прилага от 2021-а нататък. Европредседателството на Австрия ще е напрегнат период за Съюза и поради друга причина – изтичащият мандат на този европарламент и трескавото търсене на консенсус по всички подадени проектозакони.
По-силни граници
Мотото на австрийското председателство - "Европа, която защитава", изобщо не е случайно. Проблемът с нелегалната миграция ще продължи да бъде основна тема и през следващите шест месеца. Именно той беше и един от факторите за победата на консервативната Австрийската народна партия на Курц на изборите миналата година.
В началото на март Курц коментира, че Австрия ще опита да се използва от председателството, за да пренасочи фокуса на Съюза от това да преразпределя мигрантите вътре в самия ЕС към това да се попречи на бъдещи миграционни вълни от външни на съюза страни да проникват в него.
Прогрес в тази насока беше постигнат по време на напрегнатата среща на правителствените ръководители на страните-членки на ЕС, която се проведе в края на юни. След 10-часови преговори бе постигнато споразумение, според което ще се финансират нови затворени центрове за настаняване на имигранти на територията на съюза и ще се вземат законодателни мерки в отделните държави, за да не се допуска „вторично движение” на мигрантите, искащи убежище в страни от континента. Това означава по-сериозен контрол върху границите, за да не могат мигрантите лесно да преминават от една държава в друга.
Крайното решение на проблема с мигрантите все още е далеч. Снимка: Getty images
Курц обаче побърза да коментира след срещата, че взетите решения в никакъв случай не слагат край на дебата, но оцени факта, че вече се поставя акцент и върху външните граници.
Темата за мигрантите е особено чувствителна за Австрия и вече е ставала повод за спорове между ЕС и страната, след като Австрия отказа да приема още чужденци според квотното разпределение. Още след като зае канцлерския пост в края на 2017-а Курц каза, че според него да принуждаваш държави да приемат бежанци насила "няма да придвижи Европа напред". По негови думи мигрантите, които идват на Стария континент, "не искат да отидат в България или Унгария, а в Германия, Австрия или Швеция".
Решението? Да се спре не само вътрешната миграция на вече пристигналите, но и да се затегне контролът по външните граници на ЕС, за да не се допускат нови бежанци. Това важи не само за тези, които идват от близкоизточните страни, но и за жителите на държави от Северна Африка, които се опитват да проникнат в Европа през Италия и Гърция.
Темата „сигурност” ще е във фокуса и на срещата на правителствените лидери на ЕС в Залцбург на 20 септември. Там Австрия ще продължи с опитите да насочи фокуса на партньорите си от съюза върху защитата на външните граници.
Очаква се да се обсъжда и разширяване на агенцията защита на границите на ЕС "Фортекс". Вече има предложение за добавянето на 10 000 нови служители, но реализацията на подобна идея е под въпрос – все още не е изпълнено решението за предходното увеличение на персонала с 1500 души.
Законодателна надпревара
Важен момент от австрийското европредседателство ще са и изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през май 2019 г. Тъй като наближава финалният срок, в който този парламент може да приема закони, ще се наблюдава все по-засилен стремеж към финализирането и постигането на споразумения по колкото се може повече предложения за закони.
В тази насока една от основните цели, които Австрия посочва за своето европредседателство, е това да се опита да спомогне за постигане на общи позиции в Съвета относно различните подадени предложения. Общата позиция на Съвета е основно условие преди да се стигне до следващия етап - обсъждането на темите между Съвета на ЕС и Европейския парламент.
Сбогом, Великобритания!
След решението от референдума през 2016-а Великобритания трябва да напусне Европейския съюз до 30 март 2019 г. Финалният етап от преговорите за оттегляне на страната от съюза ще протече именно по време на австрийското председателство. Крайният срок за завършването им е октомври 2018-а, така че споразумението да може да бъде одобрено както от Европейския парламент, така и от самото Обединено кралство.
Излизането на Великобритания от ЕС със сигурност няма да накара лидерите на останалите държави да се усмихват заради повечето пари, които може да се наложи да инвестират в съюза. На снимката: Тереза Мей (Getty)
В тази безпрецедентна ситуация австрийското правителство си поставя за цел да „подсигури единността” на оставащите 27 държави в блока. Това е от първостепенно значение, когато вече споменатите проблеми около миграцията, финансирането на ЕС и пр. създават предпоставки за твърде различни позиции и още раздори в съюза.
Курц иска страната му в следващите шест месеца да „подсили” Европейския съюз, но най-вече да помогне за това той „да се доближи до гражданите си и да се възвърне доверието - доверието на същите тези граждани във възможностите на ЕС да действа, взаимното доверие между страните-членки и доверието в ЕС като стабилизираща сила в света, на която може да се разчита".
Според Австрия Европейският съюз трябва „да се фокусира върху големите теми”, които изискват общи решения и да се отдръпне, когато става въпрос за „по-малки” проблеми, по които страните-членки и регионите са в по-добра позиция да взимат решения.
…и сбогом на британските пари
В този период ще продължат и преговорите по предложението за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, т.нар. Многогодишна финансова рамка, който е за периода 2021-2027 г. Това ще е първият бюджет на съюза без принос от страна на Великобритания – фактор, с който останалите страни ще трябва да се справят.
За да компенсират дупката във финансирането на съюза, която Брекзит ще отвори, Европейската комисия предложи да се увеличи размера на парите, които останалите страните-членки дават за „общата идея”. Курц вече определи идеята за „неприемлива” и предрече, че дискусиите по темата ще са „дълги и трудни”.
За сравнение, споровете около предния бюджет на ЕС продължиха над две години.
А самият Курц е на позицията, че е важно парите на европейските данъкоплатци да бъдат изразходвани „ефективно и икономично”. При подобна правителствена позиция е интересно как Австрия ще успее да се превърне в балансьор при дебатите по темата за бюджета.
Продължаващо засилване на връзките със Западните Балкани
Тук не може да се очаква някакъв сериозен напредък, когато пред страните от ЕС стоят твърде много и твърде належащи за решаване вътрешни въпроси. И все пак Австрия посочва като свой приоритет продължаване на усилията на София в насока „Западни Балкани”, както и търсенето на начин за евентуално начало на присъединителен процес за Сърбия и Черна гора. Нещо, което обаче едва ли ще се случи до края на годината.
Курц желае да играе ролята на балансьор и обединител в ЕС.
По стъпките на Естония и България
Австрия всъщност е последната държава от това тройно председателство на Съвета на ЕС. Тя ще продължи да следва и общата програма, започната от Естония (от средата на 2017 до началото на 2018-а) и България. Тя е фокусирана върху пет основни зони:
- съюз за работа, растеж и конкурентност;
- съюз, който предпазва всичките си граждани;
- приближаване към енергиен съюз с политики в сферата на климата, ориентирани към бъдещето;
- съюз на свободата, сигурността и справедливостта;
- съюз, който е силен актьор на глобалната сцена.
Как се подготви страната?
Австрия не за пръв път ще председателства Съвета на ЕС – правила го е и през 1998 и 2006-а. Този път обаче се отличава от предните два, тъй като в сила вече е Договорът от Лисабон, който промени ролята на ротационното председателство. Самите австрийци посочват, че по време на това председателство страната ще може да допринася значително за „законодателната и политическа работа на Съвета, но възможностите да оформя дневния ред са по-ограничени в сравнение с 1998 и 2006 г.“.
Подготовката в страната започват още през юни 2016-а. Тогава се създава общ, междуминистерски комитет, в който участват и представители на парламента, президентската институция, федералните щати на страната и социалните партньори. Неговата задача е да изготви националната програма на европредседателството и да планира политическите срещи и другите събития във второто полугодие на 2018-а.
В края на 2016-а се създава и Изпълнителен секретариат, който се занимава с организационните и логистичните проблеми – от планирането и реализацията на срещите до поддръжката на уебсайта. Той е и свързващо звено между отделни министерства, за да е работата по организацията по-ефективна и да струва колко се може по-малко.
Спънка около подготовката на европредседателството бяха извънредните избори, провели на 15 октомври. Австрийската народна партия, оглавяване от Курц, постигна най-голям резултат тогава, и формира правителство с третата - Партията на свободата. Новото правителство е едва от шест месеца на власт, а вече трябва да играе важна роля и в ЕС.
По време на австрийското европредседателство ще се проведат общо 300 събития и 60 срещи на Съвета на ЕС, 13 от които в Австрия. Виенското правителство е предвидило бюджет от 43 милиона евро за всичко това, а детайлната програма за председателството беше представена на 6 юни в Брюксел.
А след това?
Доколко управляващите в Австрия консерватори ще успеят да се превърнат в балансьор и обединител в Европейския съюз с оглед на техните ясни позиции по някои въпрос е трудно да се определи. Тези шест месеца се очертават дори по-напрегнати за съюза, с оглед на задаващите се избори за Европейски парламент и Брекзит.
Тежестта от тях ще се прехвърли и на съседна Румъния, която ще поеме председателството на Съвета на ЕС в началото на 2019-а. Тогава започва нов период на тройно председателство, в който шестте месеца на Румъния ще бъдат последвания от Финландия и Хърватска.
