Еманюел Макрон спечели изборите във Франция преди 18 месеца на вълната на популярността, но днес се сблъсква с най-голямото предизвикателство към президентския си мандат - национален популистки протест срещу високите данъци и маргинализирането на бедните.
В понеделник, 10 декември, той направи обръщение към нацията в опит да спаси властта си под надслова "Да превърнем гнева във възможност". Макрон призова за дълбока реформа на държавата, но в речта си не разгърна собствен план за мащабна промяна.
Вместо това френският президент предложи списък с дребни фискални реформи - увеличение на минималната месечна работна заплата с 100 евро, спиране на част от данъчните увеличения за пенсионерите, които получават по-малко от 2000 евро на месец, и призив към частните компании да предложат годишни необлагаеми бонуси за работниците си.
В същото време, Маркон прояви инат и отказа да възстанови данъка върху богатите, който съществуваше през последните 40 години. Този отказ няма да бъе забравен от протестиращите, които излязоха на улиците срещу "Президента на богатите" - практика, която Макрон обещаваше да не допуска и да прекрати на всяка цена.
По ирония, първоизточникът на разочарованието на "жълтите жилетки" е подобен на емоциите, които провокираха много от американците да гласуват за Доналд Тръмп през 2016 г. - все по-мощно и растящо усещане за обезценяване на статута на работещите хора. След 5-годишно управление на президента-социалист Франсоа Оланд (който си тръгна с едноцифрен рейтинг на доверие) французите се надяваха на промяна, която би се проявила в подобряване на всекидневния им живот. Очевидно това не се случи.
Но ако настроенията в Тръмпландия се виждат най-ясно по време на мощните партийни митинги, във Франция традицията повелява недоволните да превземат улиците.
Както отбелязва френското радио France Info - протестът на "жълтите жилетки"с е вкоренен в историята на всенародните бунтове. В това няма никакво съмнение, особено за преживелите революцията от май 1968 г., която почти свали Шарл дьо Гол от власт, а демонстрантите бяха отблъснати от самите врати на Националното събрание.
Във всеки случай - онова, което спасява ситуацията винаги досега, е силната и сръчна реакция на президента, който все още се ползва с уважението на голяма част от народа си.
Действително, Макрон сръчно избегна темата за разпускане на парламента и призивите за нови избори. Ако беше предприел подобни ходове, той щеше да се постави в реалната опасност да изкара президентския си мандат във война със законодателна власт, доминирана от опозицията - състояние, което французите евфемистично наричат "cohabitation" ("съжителство").
Това означава Макрон да остане в изолация в Елисейския дворец, относително безвластен, с почти неконтролируемо опозиционно правителство, което ще унищожи надеждите му да трансформира френското общество и да изведе Европа по пътя към единното бъдеще.
И все пак речта на Макрон не успя да изпълни целта си. Тя трябваше да представлява списък от прости, директни и конкретни мерки - а той предложи твърде малко от тях.
Щетите от уличните протести вече са огромни, на ръба на катастрофалното ниво. Съвпадението с пиковия празничен сезон доведе до загуби за търговците в размер на най-малко 1,1 милиарда евро, извън проблема с отблъскването на туристи от Париж и големите градове.
Някои от най-престижните и луксозни магазини във Франция - дори представителният бутик на Диор на авеню Монтен - бяха оградени с талашитени прегради, за да не се допуснат погроми и грабежи. Най-големите универсални магазини като Galeries Lafayette и Printemps затвориха изцяло в събота, наред с ключови туристически обекти като Лувъра и Айфеловата кула.
Проблемът на Макрон има множество причини, и отчасти на това се дължи липсата на едно-единствено решение.
На първо място - революцията започна от провинциалните населени места, но много бързо беше възприета от градска Франция. За разлика от предишни протести жителите на земеделските райони успяха да мобилизират силите си и да овладеят столицата чрез тематични страници във Facebook (сега се разследва доколко те са били манипулирани от руски агенти).
Организаторите използват високоскоростната ЖП-мрежа на Франция, за да "командироват" протестиращите до Париж от най-отдалечените точки на Франция. Всичко това става на сравнително ниска цена, за броени часове.
За съжаление - онова, което започна като банален протест срещу високите цени на горивата, се преобразува в много по-обширна вълна от недоволство срещу голямата икономическа пропаст между градските богати и маргинализираните бедни, предимно населяващи селата.
Запълването на тази пропаст едва ли може да се случи с един замах. Много от визионерските мерки на Макрон, които са в основата на оплакванията на "жълтите жилетки", бяха предназначени именно с тази цел - да реформират Франция - но не за няколко дни или седмици, а в период от няколко години.
Една от тези мерки включваше отмяната на данък "богатство", която беше разчетена като лобизъм от страна на банкера от "Ротшилд" Еманюел Макрон към заможните му приятели. Президентът обаче предвиди тази реформа с цел да привлече банковите институции от Лондон, които търсят нова база след напускането на Великобритания от ЕС. Целта му беше да доведе заедно с тях високоплатени работни места и по-широка данъчна база - всичко това можеше да даде резултат едва след няколко години.
"Жълтите жилетки" виждат само незабавните преимущества за онези, които притежават луксозните парижки магазини. Затова ги мародерстват.
Презрението на протестиращите расте все по-видимо с всеки изминал ден, личи си по стените и улиците на Париж, обсипани с ругатни по адрес на Макрон.
Преди седмица президентът опита с няколко половинчати мерки. Първо - предложи 6-месечно отлагане на увеличението на данъците за горивата. Не успя да потуши недоволството. На следващия ден обяви, че отменя изцяло данъка. Последва адска събота с над 1000 ареста, сълзотворен газ и водни оръдия в центъра на Париж.
Сега Франция просто трябва да почака. Следващото голямо изпитание предстои в събота, когато движението на "жълтите жилетки" обещава пета поредна вълна от бунтове. Въпросът е дали Макрон ще се пречупи пред волята на улицата, или ще запази посоката на политиката си, надявайки се да се съхрани достатъчно дълго, тъй че реформите му да дадат резултат и да подобрят стандарта на живот. Нещо, което той обещаваше от самото начало.
