Американските разузнавателни служби започват мащабно разследване за методите за инфилтрация на политическо влияние от страна на Кремъл в партии от цяла Европа.
Ръководителят на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър е получил нареждане от Конгреса да проведе задълбочено разследване на тайното руско финансиране за европейски партии през последното десетилетие, твърди британският The Telegraph.
Анализът отразява нарастващите опасения във Вашингтон спрямо опитите на Москва да използва разединението между европейските държави.
По този начин Кремъл цели да подкопае единството в НАТО, да блокира прилагането на американските програми за противоракетна отбрана и да предизвика сваляне на тежките икономически санкции, наложени след анексирането на Крим.
Едновременно с това, висши представители на британското правителство изразяват опасения за развитието на "нова Студена война" на територията на Европа, в която руската намеса приема неочаквано сериозни мащаби и дълбочина.
"Всъщност новата Студена война вече започна", заявява източникът на британското издание. "Из целия Европейски съюз се наблюдават притеснителни доказателства, че Русия полага усилия за разрушаване на единството на 28-те страни-членки по цял набор от жизненоважни стратегически въпроси."
Екипът на Sunday Telegraph се е запознал с документите от "руското досие", в което са идентифицирани няколко активни мероприятия на Кремъл, провеждащи се във Франция, Холандия, Унгария, Австрия и Чехия.
Тези държави попадат в сферата на интереси на руските агенти като входни точки за навлизане в Шенгенската зона.
Разследването на американското разузнаване ще провери дали руските служби за сигурност финансират партии и неправителствени организации с намерение да "подкопават политическото единодействие в ЕС", да провокират критики по отношение на програмата за ПВО на НАТО и да противодействат на всички опити за намиране на алтернативи на руските енергоизточници.
Властите отказват да коментират кои партии ще бъдат обект на това разследване, но вероятно сред тях ще попаднат крайнодесни групи като "Йобик" в Унгария, "Златна зора" в Гърция, Северната лига в Италия и френския Национален фронт на Марин Льо Пен, който получи 9 млн. евро заем от руска банка през 2014 г.
Други случаи на дестабилизация, която вероятно е провокирана от Москва, насочват разследването към Австрия. Група австрийски депутати посетиха Крим в подкрепа на анексирането на полуострова от Русия през 2014 г. (подобно на Магдалена Ташева (Атака), която се оказа" независим наблюдател" на изборите в Донбас. Тя призна, че разноските й са поети от "федерация от неправителствени организации - за евразийско сътрудничество и за бежанците", бел. ред).
Има и няколко случая на разкрити руски агенти, използващи австрийски документи за самоличност.
Руско влияние е засечено и по отношение на кампанията около референдума в Холандия, планиран за април тази година. Националното допитване ще се проведе по въпроса дали да бъде блокирано сближаването на ЕС с Украйна.
Източниците на Telegraph заявяват, че използваните аргументи в подкрепа на референдума "наподобяват в детайли" популярната руска пропаганда по този въпрос.
Руските опити за влияние върху политиката във Великобритания също бележат възход, твърдят източниците на изданието.
Както предстоящият референдум за напускането на ЕС, така и изборът на Джеръми Корбин за лидер на лейбъристите се разглеждат в Кремъл като потенциална възможност за отслабването на Европа.
Руската пропагандна машина в последно време е много активна чрез на т.нар. "хибридна война", която слива традиционна военна сила с партизански тактики и кибервойна, твърди Игор Сутягин, специалист по руските въпроси в британския институт Royal United Services Institute (RUSI).
"Руската кампания действа в "сива зона" - под прикритие и често пъти, напълно законно - така че да се избегне политически ответен удар. Ясната цел на кампанията обаче е да се отслаби волята на Запада за борба, да се засилят съмненията в капацитета на НАТО, ЕС, ядрената програма Trident и да отпаднат икономическите санкции," коментира той.
"Това е умела игра. Има неписани правила между националните държави, а те очевидно се нарушават от руската страна. Русия знае много добре, че Западът не може да си позволи да прекрачи тези граници, без да наруши собствените си ценности за свобода на изразяване."
Анализаторите отбелязват, че Russia Today, контролираният от Кремъл телевизионен канал, действащ в САЩ и Западна Европ, е отразил изчерпателно и много позитивно кампанията за лидерство на Корбин начело на Лейбъристката партия. RT прави подробни репортажи от шест негови речи и митинги, което не се "полага" за конкурентните кандидати.
Руският посланик в Лондон Александър Яковенко дори определи избирането на Корбин като "радикален пробив" - безпрецедентна намеса във вътрешните работи на Великобритания.
Той описа избора му като "демократичен мандат" за "противодействие на военните интервенции на Запада, подкрепа за ядреното разоръжаване на Великобритания, убеждение, че НАТО изгуби смисъла си на съществуване след края на Студената война".
Русия става "все по-дръзка" в подхода си, докато се опитва да се бори срещу санкциите заради Крим, коментира Андрю Фоксол, директор на руския център в института Henry Jackson Society.
"Никой не твърди, че Корбин работи на надница от Кремъл - просто неговите интереси демонстративно се препокриват с това, което заявява Кремъл. Русия засили опитите си да влияе на политиката и се опитва за половин-една година да постигне онова, което преди е отнемало десетилетие.
"Каквато и възможност да изникне, Русия иска да подкопае позициите на Запада - да представи аргумента, че Западът вече не е по-добър от тях. Тя иска да сложи край на Европейския съюз, защото предпочита политика на "разделяй и владей", казва Андрю Фоксол.
Великобритания предприе стъпки за противодействие на руската намеса.
През август руското посолство обвини Вътрешното министерство, че практически е изгонило от страната четирима от дипломатите им с формален отказ да удължи техните визи.
Сред тях беше Сергей Налобин, свързван с Conservative Friends of Russia - проруска група, подкрепяна от няколко видни британски депутати, която се разпадна през 2012 след възникване на въпроси за нейната неутралност.
Преди мисията във Великобритания, Налобин е работил в дипломатическото представителство във Венецуела, а в момента е на щат за руското Външно министерство в Москва.
Русия проявяваше и активен интерес към шотландския референдум, застрашаващ британската база Trident във Фаслейн - и на него беше отделено завидно ефирно време в Russia Today. Впоследствие Русия дори обяви, че преброяването на референдума е сгрешено, а резултатът от него бил нагласен.
UKIP също са сред потенциалните "заподозрени", като се има предвид, че Найджъл Фараж и други висши представители на партията хвалят Путин и обвиняват ЕС, че е провокирал руското анексиране на Украйна. Няма обаче недвусмислени доказателства за директен контакт между партията и руските власти.
Отношенията между Лондон и Москва са практически замразени от повече от десетилетие, и вероятно ще се смразят с още няколко градуса тази седмица с публикуването на поредното разследване на убийството на Александър Литвиненко, бившият руски агент, поискал убежище във Великобритания.
Разследването трябва да установи кой е отговорен за смъртта на Литвиненко, който беше отровен с радиоактивното вещество полоний-210 в Лондон през 2006 г. Очаква се разследващите да посочат като поръчител на убийството именно Кремъл.
