Владимир Путин откри седмицата с реч пред ООН, в която нарече "огромна грешка" отказа на Запада да подкрепи сирийския президент Башар ал-Асад.
Няколко дни по-късно, когато руските бомби полетяха по цели на сирийска територия, мнозина анализатори предупредиха, че този път Путин прави мащабна грешка, като замесва Русия в нерешимия конфликт в Сирия.
Други експерти определиха руския президент като стратегически гросмайстор на фона на западните лидери.
Руският външен министър Сергей Лавров подчерта във вторник, че Русия и САЩ вървят рамо до рамо в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, но американският секретар по отбраната Аш Картър обяви, че руските бомбардировки са насочени в райони, в които по всяка вероятност няма сили на ИДИЛ.
Картър съвсем не беше единственият висш представител на американската администрация, който изрази притеснения от разминаванията между думите и действията на Кремъл по отношение на Сирия.
Русия използва борбата срещу ИДИЛ като претекст, за да оправдае военната си операция, но истинските й цели далеч не са толкова едностранни.
Politico.eu попита няколко от най-добре информираните експерти по руската външна политика: какво се опитва да постигне Путин в Сирия. Дали просто показва мускули пред САЩ, дали помага в окопната война на Асад или действително се опитва да унищожи ИДИЛ?
"От негова гледна точка - Путин печели. От наша гледна точка - ние губим"
Едуард Лукас, анализатор в Economist и старши вицепрезидент в Центъра за анализ на европейската политика, тинк-танк, базиран във Варшава и Вашингтон
Русия спечели. Това е тъжният извод за всички големи страни в Европа след катастрофалната седмица за западната дипломация и американското лидерство.
Седмицата започна с триумфа на Владимир Путин на Генералната асамблея на ООН. Той говореше като лидер с реален интерес към властта. Смъмри Запада заради слабостта и безразсъдството му, както и заради престореното съчувствие към жертвите на ИДИЛ. Но думите му бяха подкрепени от заплашителна воля за нарушаване на правилата, за поемане на рискове и издръжливост на болка.
Президентът Обама се намираше в най-слабото си състояние: лидер, който погрешно смята, че реториката е заместител на политиката.
В същия ден дойде поредният триумф на Путин - лична среща с Обама. Руските официози я представиха като доказателство, че ерата на дипломатическа изолация на Русия - като наказание за войната в Украйна - е приключила.
След това дойде руският ход в Сирия. Оръжията, които Русия изпраща нататък, не са опит за разрешаване на конфликта. Те са предназначени за защита на режима на Асад.
Нещо повече, ИДИЛ няма военни самолети: руските противовъздушни ракети в Сирия имат съвсем различна цел.
Това стана ясно в сряда, когато на американските ВВС беше даден по-малко от един час предизвестие, че Русия налага забрана за използване на въздушното пространство на Сирия. С това руснаците не просто отправиха директно предизвикателство към американските власти. Те просто стъпкаха буквара на военната дипломация. Америка беше ужасена, но не последва никаква реакция.
Първата цел във всичко това е руското обществено мнение.
Сапуненият сериал в Украйна свърши. Героизираните сепаратисти, техните зли фашистки врагове и прогнилият Запад вече ги няма. Новото зрелище е вълнуващият и екзотичен епос в Сирия, където режимът на Асад "геройски брани" цивилизационните ценности, руснаците са техните "храбри съюзници", а Западът - "пазител на варварите-джихадисти".
Както при повечето сапунени опери, този сценарий няма никаква връзка с реалността.
Възможно е мирно споразумение в Сирия - но Русия не може да посредничи или да го наложи. Основният му елемент би бил нова сделка със сунитите, подобна на онази, която прекрати бунтовете в Ирак през 2007 г. Това би изисквало подкрепа от страна на Катар и Саудитска Арабия, сътрудничество с Турция и Иран, както и руски натиск върху режима на Асад. Единствената държава, която евентуално би могла да осъществи подобна комбинация, е САЩ.
Това обаче няма да се случи, а междувременно Сирия ще продължи да кърви, Европа ще продължи да страда от неспирния приток на емигранти, а Путин ще се подсмихва отстрани.
Той успя да постигне и втората си цел. При цялата си военна, дипломатическа и икономическа слабост Русия успя да си върне позицията на незаобиколима сила, с която Западът трябва да се съобразява - при това, по руски правила.
Шансовете за реален успех са близки до нулата. Но провалите на Запада в Сирия бяха толкова мащабни, че на техния фон сега Путин изглежда като "отговорен държавник", към когото всички се обръщат за помощ в отчаянието си.
Най-шокиращият аспект на този казус е фактът, че Западът дори не осъзнава какво се случва. Експертите още си мислят, че приключението на Путин в Сирия е страхотна грешка, едва ли не - нов Афганистан. Те вярват, че Русия страда от санкциите, че Путин е загубил войната в Украйна и че се опитва да се върне към нормалността.
Това схващане много подценява манталитета на Путин. Той не се бои от дългосрочното влошаване на руската икономика. Той разглежда политиката като брутална игра с нулев резултат, при която победата отива при играча с най-здрави нерви и най-бързи рефлекси. По неговите критерии, той печели. По нашите критерии - ние губим.
Сега той може да обяви цената си. Интересно каква би била тя...
"Руското присъствие в Сирия е разменна монета"
Алек Лун, журналист на свободна практика, сътрудник на Politico, Москва
Смятам, че си заслужава да си припомним, че за Кремъл Украйна продължава да е първостепенен проблем. В краткосрочен план, въздушните атаки на Путин в Сирия ще помогнат на Башар ал-Асад да се задържи на власт. Но в дългосрочен план, военната операция на Русия изглежда по-скоро като разменна монета.
Путин вече извади Русия от дипломатическата изолация заради Украйна, като си изработи среща с Барак Обама. Какво са обсъждали на закрити врата?
Може би мълчаливо признаване на руските интереси в Украйна? Или край на санкциите? Вече всичко е на масата.
"Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не знае какво се случва в главата на Путин"
Бен Джуда, сътрудник на Politico Europe и автор на книгата "Крехката Европа: Как Русия се влюби и разлюби Владимир Путин"
Ако някой ви каже, че знае какво си мисли Владимир Путин, значи ви лъже.
В момента Кремъл е много по-затворен за западните дипломати, журналисти и анализатори, отколкото е бил по времето на Леонид Брежнев. Затова е толкова заплашителен. Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не може да разбере напълно кой съветва руския президент и какво пише в записките му.
Какво знаем досега: Владимир Путин е изолиран и действа безразсъдно, като слабо се интересува от порочната сложност в Близкия Изток.
Крим, Донбас, Сирия - всички те се разглеждат като единен фронт. Отпор срещу отслабващия Запад. Гласовете в Кремъл твърдят, че Владимир Путин може би ще се опита да размени една фронтова територия за друга: като укроти действията си в Сирия в замяна на отстъпки за Украйна и вдигане на западните санкции срещу Русия.
Това е дръзко хазартно поведение, което може да доведе до освобождаване на Русия от финансовите санкции. Най-страшното е, че не никога не можем да бъдем сигурни.
"Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите"
Маша Гесен, руско-американски журналист и автор на книгата "Мъжът без лице: Необичайният възход на Владимир Путин"
Смятам, че водещият мотив на Путин е да затвърди ролята на Русия като велика сила. Той използва старите методики за дрънкане на оръжие и рекет от Съветско време. Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите.
Посланието е насочено единствено и само към САЩ. Още по-просто казано, можем да го разчетем така: "Дойдох на ваша територия, за да ви дам шанс. Показах готовност да бъда любезен. Вие отхвърлихте изискването ми Асад да остане на власт - хайде да видим какво ще кажете сега".
Има и вторичен мотив, който превръща Асад в абстрактен символ.
В света на Путин САЩ са виновни за настоящата касапница в Сирия заради подкрепата си за протестиращите - също както уж САЩ са предизвикали "гражданската война" в Украйна. Той е убеден, че американците са подкрепяли протестите в Русия през 2011-2012 г. и единствено здравата му ръка е предотвратила катастрофата.
Затова Путин се идентифицира толкова дълбоко с Асад в тази ситуация, дори да липсваше личната симпатия между двамата.
"Съмнявам се, че Путин мисли с два хода напред"
Андрю Вайс, вицепрезидент по изследванията в Carnegie Endowment for International Peace; директор по външната политика за Русия, Украйна и Евразия в екипа на Съвета за национална сигурност на САЩ 1998-2001
Светът прекалено много надценява Путин, като го смята за майстор на стратегическото мислене. Той е импровизатор и опортюнист от най-висш ранг.
Вярно е, че се опитва да попълни вакуума в Близкия Изток и Сирия, докато САЩ намалява военното си присъствие в региона. В същото време, много се съмнявам, че Путин мисли с два или три хода напред. Войната в Сирия тепърва ще се влоши, а той бутна Русия право в центъра на конфликта. Въпрос на време е джихадистите да се обърнат срещу руснаците, както в Сирия, боя се - така и по улиците на Москва.
Руският ход ще одързости режима на Асад и ще мотивира силите на глобалния джихадизъм.
Вече сме виждали подобен модел при агресията на Путин срещу Украйна, която по всички параметри беше провал. Сирийското приключение има всички белези на подобна трагедия и говори доста за импулсивната и хаотична природа на политиката на Кремъл в полето на националната сигурност.
Притеснявам се, че Путин се втурна през глава в т.нар. "кинетична активност" на сложното бойно поле в Сирия без сериозен дебат за мерките за деескалация на конфликта с Пентагона и останалите членове на коалицията срещу ИДИЛ. Опитите за подобна деескалация са още в зародиш. Путин предизвиква опасност от неумишлен конфликт между руските военни и останалите сили в Сирия.
"Основната цел на Путин е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия"
Марк Галеоти, професор по международни отношения в Университета в Ню Йорк, специалист по руска национална сигурност и трансгранична организирана престъпност
Путин има три цели в Сирия, а борбата с ИДИЛ е най-маловажната от тях. Самият факт, че първата тежка военна операция не беше насочена срещу позиции на "Ислямска държава", а срещу по-непосредствените противници на режима от Свободната сирийска армия, е безапелационно доказателство в тази посока.
Той се опитва да укрепи режима на Асад или поне да му осигури глътка въздух, за да се прегрупира, докато едновременно с това Москва получи правото да се разпорежда с бъдещето на страната и с всеки следващ режим след този на Асад.
Но самата Сирия не му е толкова важна: основната му цел е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия.
В типичен за Путин маниер той забърква огромен хаос и предлага избор на Запада: да седнат на масата на преговорите с него с надеждата, че той може да помогне за разрешаването на проблема, или да го наблюдават как забърква още по-голям хаос.
Разбира се, в не по-малко типичен за Путин маниер, това е добра тактика, но лоша стратегия.
Засега той успя да принуди Вашингтон да разговаря с него, смекчи външния натиск върху Асад и като цяло спечели от поредната изненада в гръб на Запада. Но Москва просто не може да изпрати толкова сили в Сирия, колкото са нужни, за да предизвикат смислена промяна в аритметиката на войната и да спасят режима.
Това означава, че сега руснаците са в уязвима позиция: ако нещо се обърка, както винаги се случва във войната, те ще трябва да направят страшния избор - дали да се оттеглят от слабост или да удвоят силите и да затънат още по-надълбоко в кървавата спирала на сепаратизма, репресията, джихада и революцията.
"Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателното й поведение"
Андерс Аслунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет, бивш икономически съветник на правителството в Русия (1991-1994) и Украйна (1994-1997)
Президентът Путин очевидно преследва множество цели с военната си операция в Сирия. През последната година той търсеше възможност за бърза и победоносна война, след като намесата му в Донбас не беше нито победоносна, още по-малко бърза.
Той се нуждаеше от маневра за отвличане на вниманието от провала на войната в Източна Украйна, за да може постепенно да излезе оттам.
След множество проби и грешки изглежда се е спрял върху Сирия, което има доста преимущества. САЩ нямат ясна политика, Европа дори не може да формулира собствена политика, докато се опитва да се справи с вълната от сирийски бежанци.
Асад е най-старият и близък съюзник на Русия. Заедно с Иран Русия може да го укрепи. А руският съюз с Ирак и Иран би бил срам за САЩ.
Бомбардировките на Путин са насочени и срещу поне 2500 руски граждани, които се борят на страната на "Ислямска държава". Путин може да принуди САЩ и Европа да потърсят по-близки отношения с РУсия.
Но тази тактика има сериозни недостатъци. Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателната й политика, която води до риск от пряк военен конфликт с американските сили. Западът със сигурност няма да свали санкциите срещу Русия заради подобен авантюризъм.
Една война в Сирия с модерно въоръжение може да се окаже доста скъпа, а БВП на Русия ще отбележи спад с поне 4 на сто тази година, Крим и Донбас вече струват доста скъпо на руския бюджет. Цените на петрола и нивото на рублата паднаха наполовина само за една година, същото се случи с БВП на Русия в щатски долари.
Руснаците не искат да се бият в Близкия Изток. Не се вижда краят на тази трагедия. Затова новата политика на Путин в Сирия изглежда опасна и може директно да дестабилизира Русия.
"Путин комбинира полезното с приятното"
Кийт Гесен, писател, журналисти и редактор на "n+1", роден в Русия
Путинова Русия е като криво огледало на западната политика: множество сходни действия, но много по-груби и без нужната аргументация. За да си отговорим на не толкова сложния въпрос "какво прави Путин в Сирия", трябва да се попитаме най-напред "какво правим ние в Сирия".
За да постигнем мир, пуснахме хиляди бомби; за да помогнем на сирийския народ да си върне свободата, ние го превъоръжихме. Администрацията на Обама, който дойде на власт с обещанието, че ще сложи край на разрушителните войни на преходния режим, ни въвлече в нова криза.
Колкото до Путин, той комбинира полезното с приятното. На него му е приятно да разобличава несъстоятелните планове на САЩ, а е полезно да спаси един от малкото съюзници на Русия от колапс. Какво търси Путин в Русия - нищо хубаво и нищо ново.
"Основната цел на Путин е да засили рейтинга си"
Грегъри Файфър, автор на "Руснаците: Народът зад властта"
Русия иска тъкмо обратното на разрешаването на сирийската криза. Основният й интерес е да усложни ситуацията на терен, за да се върне в центъра на международните отношения. Поддръжката за Асад - единственият съюзник на Москва в Близкия Изток - принуждава западните страни да опитат да отгатнат мотивите на Кремъл, някои дори вярват, че Русия е станала незаменим фактор за мира в Близкия Изток.
Нищо подобно. Основната цел на Владимир Путин е да засили общественото си доверие, като си го върне на Вашингтон и съюзниците на САЩ, което напоследък минава за "възраждане" на силата на Москва от времето на Студената война. Това е ключов елемент за поддръжката на корумпирания авторитарен режим, докато руснаците страдат от изолацията и икономическата рецесия.
Класически ход на Путин е да твърди, че води война срещу ИДИЛ, докато всъщност бомбардира бунтовниците, подкрепяни от САЩ.
Неговите подигравателни уловки очертават визията за външната политика на един офицер от КГБ. Макар че е хитър политически тактик - когато става въпрос за интересите на клептократичния му режим в краткосрочен план, Путин е готов да направи геостратегическа грешка.
"Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия"
Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл
1. Популярността на президента Путин зависи от телевизията;
2. Руските телевизионни новини са посветени на събитията, случващи се извън Русия;
3. Това означава - победите на президента Путин над американската хегемония и т.н.
4. Слабата украинска армия и ограничените европейски санкции нанесоха истински щети върху Русия;
5. Точка 4 не бива да се забелязва от руснаците;
6. Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия
"Русия иска да е сигурна, че няма да бъде игнорирана, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение за проблема със Сирия, Ирак и Ислямска държава"
Уилям Кортни, старши сътрудник в неправителствената RAND Corporation, бивш американски посланик в Грузия и Казахстан, специален съветник на президента по въпросите на Русия, Украйна и Евразия
С изпращането на изтребители над Северна Сирия Русия вероятно преследва паралелни цели - да намери ново признание в района чрез демонстрация на сила, докато едновременно с това отслаби враговете на Башар ал-Асад.
Ако атаките могат да се представят като подкрепа за битката срещу "Ислямска държава", още по-добре.
Преди всичко Русия иска да укрепи централната светска власт в Сирия. Затова удря по цели в Хомс, традиционен регион на опозицията срещу режима на Асад, а не крепост на ИДИЛ. Москва дава сигнали от няколко месеца, че отчита загубата на легитимност и власт на Асад.
Москва оставя на САЩ и съюзниците им да водят истинската битка срещу "Ислямска държава", макар че пред Генералната асамблея на ООН Путин говореше, че това е първостепенен приоритет на Русия. Но Русия не разполага с военната сила, за да промени хода на конфликта.
Русия иска да е сигурна, че няма да бъде пренебрегната, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение на проблема със Сирия-Ирак-ИДИЛ. Тази задача е далеч извън силите на Русия, тя трябва да бъде постигната от САЩ, Западът и регионалните сили.
"Военната намеса в Сирия носи големи рискове"
Стивън Пайфър, директор на Brookings Arms Control, бивш американски посланик в Украйна (1998-2000)
Решението на Владимир Путин за военна намеса в Сирия е предизвикано от смесени мотиви. Той иска да подсили режима на Асад. Русия отдавна поддържа отношения с Дамаск, един от малкото международни поддръжници и основна крепост на Русия в Близкия Изток, затова Путин не желае да допусне колапс на сирийското правителство. Освен това иска да покаже, че Русия е значим играч на световната сцена и може да отправи предизвикателство към САЩ.
Дали Вашингтон и Москва ще могат да си сътрудничат в Сирия, не е ясно, но като имаме предвид различията им по отношение на бъдещето на Асад и целите на бомбардировките - въпросът вече не е дали са способни да работят заедно, а дали могат да направят така, че Сирия да не прерасне в още по-голям двустранен проблем за САЩ и Русия.
На последно място, Путин изглежда е пресметнал, че имиджът на силна Русия, която поема водещата роля в международните кризи, ще се отрази чудесно във вътрешен план.
Да, но военната намеса в Сирия носи големи рискове: Русия може да затъне в огромно блато, а според последното проучване на общественото мнение 69% от руснаците са против изпращането на военни в Сирия.
