Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Може ли някой да спре Бърни Сандърс по пътя му срещу Тръмп?

Може да разединява демократите, но той има добри шансове Снимка: Getty Images
Може да разединява демократите, но той има добри шансове

На този етап от изборите в САЩ е доста рано да се говори кой е човекът от Демократическата партия, който ще се изправи срещу Доналд Тръмп на изборите през ноември, но разбираемо този въпрос вълнува мнозина.

А все по-усилено се говори и, че опонентът на сегашния обитател на Белия дом се очертава все по-ясно в лицето на Бърни Сандърс.

Бърнард Сандърс е младши сенатор от щата Върмонт от 2007 г. Той беше кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент и на изборите през 2016 г., когато обаче загуби от Хилари Клинтън, макар да се представи изненадващо добре в кампанията.

Преди да стане член на Демократическата партия през 2015 г., Сандърс е най-дълго служилият независим представител в историята на Конгреса на САЩ. От 1981 до 1989 г. е кмет на Бърлингтън - най-големият град във Върмонт, а от 1991 до 2007 г. е независим конгресмен.

На вътрешнопартийните избори, сенаторът на Върмонт се представи силно в щатите Айова и Ню Хемпшир, а последва и солидна победа в Невада. А сега изглежда, че ще вложи всички усилия, за да продължи в същия дух.

На 22 февруари той спечели със значителна преднина в Невада, като близо половината от гласовете на изборните събрания в щата - 46% - отидоха за него. За сравнение най-близките му съперници - бившия вицепрезидент Джо Байдън и бившият кмет на Саут Бенд Пийт Бутиджидж, получиха съответно 20 и 15%.

С победата си самоопределящият се като "демократичен социалист" Сандърс затвърждава позицията си като лидер сред претендентите за кандидатпрезидентската номинация на Демократическата партия, който да се изправи срещу Тръмп през ноември.

Победата му се дължи основно на разделената Демократическа партия. Повечето избиратели в Ню Хемпшир искат умерен кандидат. Те разделиха гласовете си между Байдън, Бутиджидж и Ейми Клобучар. Това направи особено мощна лоялната, но ограничена основна подкрепа на Сандърс - около 15-20% от демократичния електорат. Но докато все пак демократите не са единодушни, той показва сила.

През 2016 г. Хилъри Клинтън спечели на изборните събрания заради своята силна подкрепа от тъмнокожите избиратели. Когато тя демонстрира сила и в Южна Каролина на следващата седмица, предизвикателството за Сандърс беше приключило. И въпреки това той подобри позициите си сред не-бели избиратели.

Екзит половете в Невада предполагат, че повече от половината му подкрепа идва от латиноамериканци и една четвърт чернокожи избиратели.

Това го позиционира добре за изборите в Южна Каролина на 29 февруари, където повече от половината демократичен електорат е от чернокожи, както и в 12-те щати с голямо население от небели избиратели, които ще гласуват на Супервторника на 3 март.

Настроенията сред членовете в Демократическата партия, които не харесват личността на Сандърс и се страхуват, че той не може да победи Тръмп, се променят. В партията се повдига въпросът дали умерени кандидати, вместо да се нападат един друг, да не съсредоточат усилията си срещу Сандърс. И все пак само Бутиджидж се обърна рязко срещу сенатора от Върмонт.

Малко след като триумфът на Сандърс в изборните събрания стана ясен, бившият кмет призова демократите да "разгледат трезво за какво става въпрос", преди да се втурнат да номинират сенатора. Лявото крило може да раздели партията, да поляризира допълнително страната и да доведе демократите до съкрушително поражение, предупреждава Бутиджидж.

Но това беше може би последният му забележителен принос на първичните избори. След като спечели неубедително второ място в Айова и Ню Хемпшир, бившият кмет на Саут Бенд, Индиана, сега вижда предвидимите последици от апела си.

Според екзит полове печели само 2% от чернокожите на изборните събрания в Невада. Междувременно Байдън, харесван, но и говорещ непопулярно, може би няма да е способен да се изправи срещу Сандърс.

Комбинацията от силни пълномощия на бившия вицепрезидент и слабото представяне е една от основните причини, поради която партийното „ляво-център" е толкова разединено - то направи Байдън твърда конкуренция, но не и доминант.

Още една заплаха за Байдън е закъснялото влизане на Майк Блумбърг в надпреварата за Супервторника, което допълнително разсея гласовете за него.

Умереният бивш кмет на Ню Йорк издигна позиции според националните проучвания главно за сметка на Байдън. Колкото и силен да е в Южна Каролина, където отдавна се очаква той да спечели, сега Блумбърг заплашва да отслаби подкрепата.

Удар за Байдън бе и телевизионният дебат на кандидатите на демократите от миналата седмица, където Блумбърг се представи като бял рицар, който обединява възгледите на онези, които са против Сандърс да бъде кандидатът на Демократическата партия.

Освен това Сандърс може да спечели и в Южна Каролина според прогнозните, които очертават второ място за Байдън, от който се очаква да спечели толкова гласове, колкото спечели през 2016 г. Както в Невада - и за разлика от Айова и Ню Хемпшир - това изглежда означава, че сега Сандърс добавя в своя полза левицата. По-конкретно анкетите показват силна подкрепа за него от по-младите черни избиратели в щата, което е значителна промяна от 2016 г.

Дори това да се окаже недостатъчно, за да му спечели още една победа - като се има предвид, че черният електорат на Южна Каролина е по-възрастен и съответно по-консервативен от този на Невада - това изглежда позиционира Сандърс добре за двата най-богати на делегати щата в първичния вот, а именно Калифорния и Тексас, които имат сходни демографски данни с Невада. И двата щата гласуват на предстоящия Супервторник.

Според допитване от миналата седмица той е единственият кандидат, който минава 15-процентния праг за спечелване на делегати в Калифорния. В този случай той може да си осигури всички 144 делегати, които се разпределят по щати.

Освен това Сандърс демонстрира потенциал да се противопоставя на Тръмп - друг кандидат, който разединява своята Републиканска партия, и който има малка, но лоялна подкрепа. Има обаче малки разлики, поради които това е трудно осъществимо.

Първо заради начина, по който демократите разпределят своите делегати пропорционално на дяла на гласовете, а не, както повечето републиканци, на базата на всички победители. Това може да ограничи шансовете на Сандърс да поеме силна преднина с максимално натрупване, както се случи при Тръмп. Второ, подкрепата от жителите на Върмонт е значително по-малка, отколкото имаше президентът.

Преди първичните изброи в Айова, подкрепата според анкетите за Тръмп показваше 35% в цялата страна, докато за Сандърс е около 23%. Досега Сандърс спечели само 31 от 1,991 делегати, които ще му трябват, за да си осигури номинацията. Поне подкрепата за втория кандидат - Байдън, бе намалена от влизането в надпреварата на самофинансиращия се бивш кмет Блумбърг.

Ако обаче Сандърс се справи и в следващите щати, което изглежда вероятно, той може да се възползва от едно предимство, на което Тръмп се радваше. Колкото и да е странно, след като президентът се появи пред Републиканската партия, избирателите нямаха намерение да отчетат първоначалната му победа като показателна. Но впоследствие много от тях бяха спечелени на негова страна.

Сандърс може да спечели избирателите по същия начин. Освен това американците са склонни да избират своя кандидат въз основа на неговия стил и лични качества, а не заради политиката му. И дори многото демократи, които смятат Сандърс за категорично ляв, са склонни да го харесат като личност.

Освен това те са склонни да мислят, че Сандърс би имал добър шанс срещу Тръмп. И, кой знае, може и да се окажат прави.

При допитванията Сандърс се представя приблизително по същия начин срещу президента, както и Байдън или който и да е друг демократ. Партизанската идентичност, както показа и Тръмп, е много по-определяща за вота на избирателите, отколкото заслугите на конкретен кандидат.

Най-четените