Как две речи спасиха Европа от комунизма

Обикновено в живота на великите водачи едно събитие или тяхно решение определя мястото им в историята. Чърчил има две: 1940 г. - устояването пред нацистката агресия, последвана от победата над Хитлер, и 1946 г. - победата над Сталин, изкована само със силата на словото и визията за доброто бъдеще на хората.

За да ангажираш отново уморените от войната Съединени щати и да вдъхнеш енергия в Европа, трябва да си не кой да е, а Уинстън Чърчил. И вулканът на политическата мисъл, стратегия и слово изригва. При това не веднъж, а два пъти, в два града, намиращи се почти на 10 000 км един от друг. Речта за желязната завеса във Фултън и речта за Европейските съединени щати в Цюрих са израз на гениалността на неговото политическо пророчество.

Свилен Спасов, създател на поредицата „Власт и отговорност"

* * *

По-малко известният период от живота на Уинстън Чърчил - действията му след 1945 г., когато вече не е на власт - е описан в „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма" (ИК „Сиела") от лорд Алън Уотсън.

Книгата излиза на българския пазар на 11 декември, като описва историята на двете ключови речи на Чърчил - първата, оповестяваща разделянето на Европа от "Желязната завеса", а втората, с призив за помирение между Франция и Германия, изглеждащо невъзможно в следвоенните години.

Откъс от нея можете да прочетете тук:

* * *

Лорд Халифакс и Белият дом

Пътуванията на Чърчил никога не са прости и неизменно се влияят от приумиците му. Доставя му истинско удоволствие да променя намеренията си. Когато пристига във Вашингтон на 10 февруари 1946 г., вече не притежава тази свобода.

Вече не е министър-председател и съответно не го канят да отседне в Белия дом. По време на войната на практика му отреждат едно крило в президентската резиденция. Само че храната е ужасна и Чърчил мрази коктейлите на Рузвелт и предпочита скришом да се подкрепя с „Джони Уокър", отскачайки до тоалетната. Но е бил гост на Рузвелт и в епицентъра на властта.

Този път е отпратен към посолството на Великобритания - на хвърлей място и все пак разликата е огромна. И за да стане ситуацията още по-тежка, негов домакин не само че не е президентът, а е лорд Халифакс - човекът, когото Чърчил изпраща във Вашингтон през 1940 г., за да е по-далеч от Лондон.

През май 1940 г. лорд Халифакс, който е член на кабинета, е крайно потиснат от решителното противопоставяне на Чърчил на каквито и да било преговори с Хитлер - независимо дали преки, или чрез италиански посредници. Чърчил е убеден, че каквито и да било условия ще отблъснат британския народ, освен ако не са се били докрай. Лейбъристката партия е съгласна с него.

Халифакс, който за малко не става министър-председател след оставката на Невил Чембърлейн и който е предпочитаният избор на краля и на мнозина от депутатите дори, заема съвсем различна позиция.

Той се застъпва за посредничеството на Мусолини и дори в разговор с италианския посланик вметва възможността да поставят бъдещето на Гибралтар, Малта и Суец на масата на преговорите.

Стилът на Чърчил вбесява Халифакс. „Рядко съм срещал човек с такива ями в знанията и чиято мисъл да се разгръща в бурни приливи и силни отливи...". След съдбовно заседание на военновременния кабинет на 27 май 1940 г. той заклеймява Чърчил, че говори „ужасни, невъобразими глупости". Заплашва, че ще си подаде оставката, която Чърчил по-късно на практика приема - и го изпраща като посланик във Вашингтон. Предложението на Халифакс не означава държавна измяна. Той е убеден, че е продиктувано от здравия разум - преговори вместо риск от поражение.

Чърчил вярва, че не може да има преговори, освен ако не претърпят поражение, а при настоящите обстоятелства и той, и останалите членове на кабинета трябва да са готови „да се удавят в собствената си кръв". Нека другите капитулират и за всеобщо удивление в ролята на британския Петен той има предвид Лойд Джордж.

Вече знаем от военните дневници на германския генерал-полковник Франц Халдер, че Адолф Хитлер наистина е обмислял подобен ход.

На планьорка за операция „Морски лъв" той предлага Германия да нахлуе във Великобритания и евентуално да се установи британски кабинет с членове Лойд Джордж, Чембърлейн и лорд Халифакс.

Нищо подобно не се случва, но при пристигането си във Вашингтон на 10 февруари 1946 г. Чърчил като нищо е усетил, че решимостта му да хвърли ръкавицата на още един тиранин, Сталин, може пак да разтрепери Халифакс, както когато се бе възпротивил срещу Хитлер. В случая именно това се случва.

Вечерта на 10 февруари те вечерят заедно, присъства и секретарката на Чърчил Джоу Стърди. В писмо до родителите си тя не само описва кой къде седи на масата - лейди Халифакс вляво от Чърчил, а лорд Халифакс начело на трапезата, - а споделя и преценката си за събитието. Вечерта е, както пише тя, „изтощителна, от начало до край премина в крайно учтив светски разговор. Скучно, отегчително, досадно!".

Чърчил няма намерение да се разкрива пред седящия до него Халифакс.

В 10 ч. вечерта „скучната" вечеря приключва. Чърчил се отправя към Белия дом за лична среща във връзка с приготовленията за Фултън. Медиите проявяват изключителен интерес, но на следващия ден говорителят на Белия дом не казва почти нищо. Чърчил и Труман разговаряли в президентския кабинет и разговорът им „почти изцяло" бил свързан с пътуването им. Всъщност щели да пътуват с влак.

Прессекретарят Чарлс Рос упорито твърди, че двамата мъже не са коментирали „какъвто и да било политически въпрос, нито заема за Великобритания". И все пак тази първа среща с Труман в Белия дом показва, че нещата не стоят така, както изглеждат.

И така, за какво са говорили двамата мъже онази нощ?

Кореспондентът на лондонския вестник „Таймс" е почти категоричен: „Очевидно, когато предишен министър-председател и настоящ лидер на опозицията в британския Парламент ще произнася реч практически под опеката на главата на американското правителство, правилата на политиката и учтивостта налагат президентът да бъде предварително уведомен за съдържанието и основните пунктове на речта". Несъмнено и в случая е било така.

Ето как за пръв път се натъкваме на неяснотата около „най-важната реч" в живота на Чърчил. По-късно, и при това често, Труман твърди, че не е имал и бегла представа какво ще каже Чърчил във Фултън. Тази заблуда започва с прессекретаря, който на 11 февруари отрича в президентския кабинет на 10 февруари да са се разисквали каквито и да било политически теми.

На 11 февруари Чърчил се събужда на работното си място. Срещата му с Труман е била изтощителна.

Трябва да е станал бодър, защото за обед в посолството са поканени генерал Айзенхауер и съпругата му. По онова време Айзенхауер и Чърчил се разбират прекрасно и двамата ще се срещнат и след Фултън, когато посещават Ричмънд и Уилямсбърг.

Не е документирано какво са си казали по време на обяда на 11 февруари, но разговорът им е бил по-въодушевен от „скучната, отегчителна" вечеря със семейство Халифакс предната вечер. С нарастване на напрежението със Съветския съюз въпросът вероятно е бил повдигнат от някого от двамата. Телеграмата на Джордж Кенан още не е пристигнала.

Тя пристига във Вашингтон на 22 февруари, когато Чърчил отново е в Маями, но тревогата, заради която Държавният департамент изисква мнението на американското посолство в Москва, трябва да е била споделяна и от Айзенхауер и Чърчил. От Стърди узнаваме кой къде е седял на масата, но не и за какво са говорили.

Семейство Чърчил заминават обратно за Флорида, където Чърчил пак ще рисува и плува и ще редактира окончателно речта си, която за момента е озаглавил „Устоите на мира". Този надслов е забравен - тя ще придобие известност като речта за желязната завеса и в този смисъл е първото гръмовно оповестяване на Студената война.

#3 Уточнител 01.12.2017 в 20:17:52

СТАЛИН е взел крайно положително отношение към идеята за бомбардировките над България и дори е оказвал натиск над Рузвелт да не се отказва

#4 dedo adji 01.12.2017 в 21:47:44

Чърчил спрял комунизма? Смях в залата. Комунизъм никога не е имало, а болшевишкият тоталитаризъм е спрял с достигането на възможния максимум. По тая тема има една интересна книга на Виктор Суворов с 1-ва глава "Защо Сталин не е приел парада на победата". Не го е приел, защото добре е съзнавал, че няма победа, която да празнува. Той е разчитал да завладее Европа поне до Гибралтар, барабар с колониите, а е бил принуден да се задоволи с 1/3. И то с решаващата помощ на същия тоя Чърчил и Рузвелт. Знаменитата реч във Фултън има значение само с фразата "студена война". Войната е била налице, той само е изковал крилатата фраза. Не случайно има нобелова награда за литература. Омразата му към България датира още от ПСВ. Той и Клемансо не могат да простят на българите, че са отказали без дължимото заплащане да се жертват за великата англофренска демокрация. Затова ампутират България, всячески подкрепят гърци, сърби, румънци и турци срещу нея и по-късно организират малка антанта. А има и друга причина. Макар България да не участва активно във ВСВ, с окупацията на Македония и Егейска Тракия, освобождава поне 5 германски дивизии за източния или западния фронт. И сваля самолетите, прелитащи над наша територия, за да бомбардират румънските петролни полета. Според Радул Милков са свалени повече англоамерикански самолети, отколкото е имало в състава на българските ВВС. В шуменско ме имало лагер с над 700 пленени англоамерикански летци. Екипажът на една летяща крепост е бил 10 души, и не всички са оставали живи, да попаднат в плен. Бомбардировките на София са наказание за това, по маниера на дребните англосаксонски душици да наказват не виновния а беззащитния.

#5 Люба6а 02.12.2017 в 02:51:33

дедо,много добре си го написал! само ще се осмеля да добавя,че благодарение точно на тази гнъсна английска империя,Турция ни е владяла 5 века

#6 VK 02.12.2017 в 08:25:56

само ще се осмеля да добавя,че благодарение точно на тази гнъсна английска империя,Турция ни е владяла 5 века .... ______________________ Ако може, само лека корекция? През тия 5 века в Европа има мор, глад, холера и чума, ама тук нещо не сме разбрали май? Пак там има една 100 годишна война, дето е продължила 132 години, ако не бъркам, та им е било само до .... И не - почнали са да бомбят, не щото са си търсили картофена нива, а щото ени юнаци решили да бутат крепости. Та навръщане отнесли щамарите. И още нещо - щото робство и голям ужас е било, ама некакси никой не тръгва след Ботев?Левски с 3 заптиета го водят, толкоз ли не се намериха 5-6 патреота да го отърват, заради великото дело ? Априлско въстание - некви чорбаджии плащат на аскера, та да не палят залудо орталъка, само щото, некви ....нема да казвал кви, се разпищолили, дето не трябва. И още има, доста, ама нема смисъл ....

#7 VK 02.12.2017 в 08:57:44

116 години, а не 132 , малка грешка , ама се таа...

#9 dedo adji 02.12.2017 в 10:49:31

Ибрикчията не може да преглътне Освобождението, защото е станало с участието на Русия и против желанието на Англия и Франция. Дори българомразкото американско прасе не хвали берлинския конгрес, само каналджията. Защо си тук, бе турско мекере? Защо не отидеш в Истанбул да подмиваш гъза на Ердоган? На английските търговци пересаси може да се пише само век и половина подкрепа на турската империя и два пъти по толкова на френските сутеньори шундоблизци. Преди това са били заети със свои междуособици. Падането под турско е от акъла на балканските владетели, които внесто да се обединят и да изринат гаджалите в Анадола, са въртяли далавери с тях. Това е направило от полудивото племе планински овчари империя. Издаването на мерзката книга не е излишно. Врагът трябва да се познава. Напоследък има търсене и на "Моята борба" на Хитлер. Умният ще намери нещо полезно във всяка книга. А дивакът ще намери оправдание за дивотията си и в Червената шапчица.

#10 sim4o 02.12.2017 в 14:04:42

VK | 02.12.201708:25 само ще се осмеля да добавя,че благодарение точно на тази гнъсна английска империя,Турция ни е владяла 5 века .... ______________________ Ако може, само лека корекция? През тия 5 века в Европа има мор, глад, холера и чума, ама тук нещо не сме разбрали май? Пак там има една 100 годишна война, дето е продължила 132 години, ако не бъркам, та им е било само до .... И не - почнали са да бомбят, не щото са си търсили картофена нива, а щото ени юнаци решили да бутат крепости. Та навръщане отнесли щамарите. --------------------------------- Антибългарската паплач не мирясва , а? 1.ЗАЩО почват да ни бомбят е ясно .. за да ни накажат! Лично по идея на пияндето Чърчил .. архивите са живи.. 2.Политиката на Чърчил НЕ СПИРА НИКАКЪВ Комунизъм, а напротив ВКАРВА КОМУНИЗМА в Европа! И ако белите части не се сражаваха в Русия , в Гражданската война, без патрони , със скъсани ботуши, болни и изморени .. а Англия ги бе малко подпомогнала .. Колчак още в 1920 щеше да е в Москва и никакъв Комунизъм нямаше да има .. Все пак - ако не бяха британските интриги, против Райха , комунизмът щеше да си остане на завладяната руска територия .. И кой какво е спирал? 3.Именно англичаните-предават на Сталин борците против комунизма .. Ето как: .."Вы́дача казако́в в Ли́енце и Юденбу́рге — насильственная выдача англичанами и американцами Советскому Союзу по разным источникам от 45 до 60 тыс.[1] казаков, во время Второй мировой войны (преимущественно находились в составе частей Казачьего Стана и 15-го казачьего кавалерийского корпуса, а также беженцев (женщин, детей, стариков), ушедших с Терека, Кубани и Дона. Согласно договорённостям Ялтинской конференции, англо-американские союзники обязались выдать СССР после окончания войны всех ... бывших гражданами СССР на 1939 год. Союзники перевыполнили свои обязательства, выдав и значительную часть эмигрантов первой волны, которые не были советскими гражданами. Основные события разворачивались в австрийском городе Лиенце, а также в Юденбурге и др. Акция сопровождалась большим количеством жертв." та ей ги англичанчетата - ей им го "спирането на комунизма" .. .."договорённостям Ялтинской конференции

#11 sim4o 02.12.2017 в 14:10:29

Уточнител | 01.12.201720:17 СТАЛИН е взел крайно положително отношение към идеята за бомбардировките над България и дори е оказвал натиск над Рузвелт да не се отказва ----------------- Да! Грузинецът е мразил руския народ и славяните ( унищожавал е и украинци ) а за нас е мислел, че сме проруски настроени .. Въобще болшевиците побесняват, когато нашият народ приема бягащите от техните зверства руснаци .. "Бъгария на практика не воюва с нито една страна от коалицията и е в нормални дипломатически отношения с СССР. Въпреки това по настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари в различни краища на страната с оправданието, че тя е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г.[ Целта е да се постигне капитулацията на България." Ама ей тези въздушни удари, англичанчетата си ги правят сами .. "6 април – Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал и гарата в София, град Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [42] убити са 4 жени и 2 деца. Българските самолети успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и на-вече гарата, загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, а ранените са 95-ма – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, като там няма жертви. Същият ден Британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. Началото е поставено от самолети Bristol Blenheim, които бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч., пуснати са около 43 бомби, които убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [43]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма. 7 април – Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица. В 1.15 ч. на 14 април, след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 – не. Убитите са 14, ранените са 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево."

#12 sim4o 02.12.2017 в 14:13:51

Така че англичанчетата -разпалват Световна Война и правят интриги срещу Райха -подкрепят болшевиците и се договарят да им предадат Половин Европа .. -след като са домъкнали Комунизма в Източна Европа .. произнасят пламенни речи .. Ако нямаше Втора Световна Война, какъв Световен Комунизъм щеше да има??? Евала прическа!

#13 dedogo6 02.12.2017 в 18:59:55

Тоя дебел, мазен, долен пияндурник заедно с още едни хорица просто ни е продал, заедно със съседите ни, на другаря Сталин.Ако има специални места в ада, се надявам да е в едно от тях.

#14 VK 02.12.2017 в 19:01:01

не може да преглътне Освобождението, защото е станало с участието на Русия и против желанието на Англия и Франция ----------------- Дядка, явно годинките си казват своето, ама при теб не е само това. Ако почна ти обяснявам, че не е било освобождение , а окупация, и то с някаква цел, ще последват тъпи обиди, така че празнувай си "освобожденето", дето още не можем се освободи от него справка - последните дни, некой новини(едната спортна). А Симчо е ясен, пуснали са нета в Карлуково....

#15 VK 02.12.2017 в 19:06:42

просто ни е продал --------------- Не, не ви е продал, ама се иска малко повече мозък от размер аспиринче. Лошо влияние оказват и травмите нанесени от соц. пропагандата, започваща още в 1-ви клас, по онова време.

#16 dedogo6 02.12.2017 в 20:08:20

VK, я ми посочи кой точно не е минал за балканския полуостров през Гърция, като са натиквали обратно немците в Германия, че нещо не си спомням.. А и да те питам - ти не се ли включваш към българите с коментара си "ви е продал"? Щото ако не се включваш, недей писа по български форуми. За размера на твоя мозък няма да коментирам.

#17 dedo adji 02.12.2017 в 22:29:21

Дядо Гошо, ибрикчията съжалява, че още не сме под скиптъра на султана, както са искали англичани и французи. И още стои в България, защото се надява да дойде големият му брат с големия ятаган. Мръсно, мазно, черно, гадно, долно турско мекере.

#18 VK 03.12.2017 в 12:42:59

А и да те питам - ти не се ли включваш към българите с коментара си "ви е продал"? -------------------------- Както казах, нужен е мозък, по-голям от аспирин, за да разбереш написаното Не знам къде видя знак за равенство между "просто ни е продал" и български народ? Или понеже ти се смяташ за "продаден" , то това е така и за цял народ? Щото ти си народът, е и дядката, може би. Но последният май не си е пил хапчетата , та шъ съ замисла, дали да го приема за целия народ или за половинка. Но иначе( с апчета, или без апчета) не забравя старите навици - "който не мисли като мен е враг на народа" , а с враговете "те" знаят как се действа. Не се забравят некой работи....

Новините

Най-четените