От 2012-а Си Дзинпин заема поста председател (президент) на Китайската народна република. В момента тече втория му петгодишен мандат, който би трябвало да приключи през 2023-а. След това начело на азиатската държава трябваше да застане друга фигура, но изглежда, че Си има по-различни планове.
В неделя стана ясно, че Китайската комунистическа партия (ККП) предлага промяна в конституцията на страната, която ще позволи на сегашния лидер да остане на поста си. Идеята е да отпадне ограничението, според което председателят и неговият заместник могат да имат „не повече от два последователни мандата“.
Предложената промяна ще трябва да бъде ратифицирана от Общокитайското събрание на народните представители, което ще се проведе през март. Когато промените станат факт, а това най-вероятно ще стане, пред оставането на Си на власт вече няма да има ограничения.
Намеците за това, че той не иска да се отказва от основната си роля в политическия живот на страната, има от вече няколко месеца. Най-ясно това пролича след като партията реши „Мислите на Си Дзинпин зa социализма с китайска специфика за една нова ера“ - политическата философия на сегашния председател на страната, да станат част от устава на ККП. Така неговите думи бяха поставени до тези на Мао Дзедун и Дън Сяопин. Това беше и първият намек, че Си Дзинпин няма намерение така лесно и бързо да слезе от върха.
Кому е нужен наследник на поста?
Други събития също посочиха, че може да се върви към оставането на Си Дзинпин на власт дори след края на този мандат. Сигнали за това дойдоха от последния конгрес на Комунистическата партия, когато той не посочи свой евентуален наследник. Паралелно с това на конгреса се гласуваха редица промени, които затвърдиха реалната му власт в държавата.
Това обаче го изправя пред множество рискове – както международни, така и в самия Китай и самата комунистическа партия. Историята учи, че когато един човек е на върха, тези под него често търсят начин да го предадат. Нищо не сочи, че Си би бил изключение от тази тенденция.
Евентуалните проблеми в самата Комунистическа партия
Според анализатори демонстрацията на сила с промените в Конституцията всъщност може да показва и слабост – нежеланието на Си да допусне издигането на свой политически конкурент. Нещо, което може да доведе до нестабилност в страната след като всички потенциални наследници се втурнат да търсят начин да се домогнат до повече власт в ККП.
От 76-а насам властта в Китай е разпределена между най-висшестоящите членове на ККП. Това доведе до ясно предаване на властта от председател към председател след по два изкарани мандата на поста. Още от първия мандат на Си започна да проличава, че той може да сложи край на това. Медиите в страната започнаха да му изграждат героична аура като се стигна дори до критики, че той се опитва да създаде култ към личността си.
Това, което се наблюдава при управлението на Си, е „все по-малко споделяне на властта между хората на върха“, посочва Маргарет Люис, професор по право и експерт по китайската конституция в Университета "Сетън Хол", цитирана от CNN.
Пръв сред равни? Снимка: Getty
Си консолидира властта в своите ръце, а това може да се превърне в проблем за него в дългосрочен план. В китайската политика може да няма демокрация в традиционния смисъл, но въпреки това в самата партия съществува някакъв баланс и компромиси между реформаторите и консерваторите.
Това той да остане председател и държавен глава ще сложи край на една система на прехвърляне на властта, която през последните 35 години е служила добре на ККП и й е помагала да избегва проблемите, които са сломили други комунистически режими. Такова е мнението на Джон Съливан, директор на Института за китайска политика в Университета на Нотингам.
Промените в конституцията са „предупреждение към легиона врагове на Си на върха на партията“, които са били ударени от неговата анти-корупционна кампания, смята Ричърд Макгрегър, автор на книгата „Партията: Тайният свят на комунистическите владетели на Китай“.
Според него самият факт, че Си има нужда да направи промените, може да показва и друго – че той спешно иска да събере дори още повече политическа мощ в ръцете си, за да държи политическите си врагове настрана. Това може да доведе до ответен удар от хора в самата партия – хора, които вече нямат друг избор, освен да се борят с него, за да оцелеят.
Според Съливан, ограничението на броя на мандатите досега не само е ограничавало престоя на индивидуалните лидери на върха, но също така е било утеха за елитите и фракциите в ККП. То им е давало надежда, че и те ще имат възможност да променят ситуацията в страната след края на двата мандата.
Тази утеха е предпазвала страната от вътрешнопартийни конфликти. Премахвайки я, Си предприема риск – той ще трябва да сдържа и дори да неутрализира опонентите си, смята Съличван. Това обаче ще „изисква по-големи нива на репресия, както в обществото, така и в самата партия“.
Императорски сравнения и... Мечо Пух
Репресивните възможности на Китай вече се проявиха. Веднага след като плановете за промени в конституцията бяха обявени, в социалните мрежи последваха дискусии и критики срещу тях. Те обаче бързо са били цензурирани и овладяни. Изтрити са критични коментари под постове на държавната телевизия CCTV, вестника People's Daily и информационната агенция Xinhua.
Според сайта FreeWeibo сред най-търсените ключови думи и изрази са били „наследяване на трона“, „продължителност на мандат“ и „Мечо Пух“. Последното се дължи на това, че анимационният герой се е превърнал в символ на подигравките със Си в интернет.
Един от напълно цензурираните термини е „Юен Шъкай” - името китайски военен диктатор, който през 1913-а разпуска демократично избрания парламент и се обявява за император.
В изказване на китайски дисиденти също се споменава пример с Шъкай. „Вярваме, че премахването на (ограниченията на мандатите) е еквивалент на съживяването на имперската династия от страна на Юен Шъкай; то е налагането на нова имперска система“, казва се в съобщението.
Според дисидентите историята учи, че „върховната власт и тиранията са неразделни“, когато продължават цял живот, и това щяло „със сигурност да донесе големи бедствия на страната и народа й“.
Въпреки всичко това в Китай Си вероятно ще се радва на сериозна подкрепа за трети мандат. Тя ще е резултат не само от кампанията му за отстраняване на политическите му опоненти, но и на това, че според националистите той е човекът, който може да върне „величието“ на Китай.
Отражението във външната политика
Един от основните тестове за новата посока, по която поема Китай, ще е свързан не със случващото се вътре в страната, а с нейното международно поведение. Под управлението на Си военната и дипломатическа политика на Китай е по-агресивна, а ако той продължи да е на власт и занапред това поведение може да се засили.
Миналата година реформираната и модернизирана китайска армия се оказа в центъра на напрегната ситуация с индийски войски заради оспорвана територия в Хималаите. Освен това Китай има намерение да засили военното си икономическо влияние и в Южна Азия. Под управлението на Си страната е по-твърда и към Тайван и не е изключено да се стигне и до военна намеса, с която да бъде сложен край на илюзиите на тайванците за независимост.
Анализатори извън Китай са притеснени, че евентуалното единовластие от страна на Си Дзинпин може да влоши и без това напрегнатите отношения между Китай и САЩ, посочва The New York Times. Години наред американските президенти се опитваха да работят с Китай в различни области - от идеи за пазарна реформа до климатичните проблеми.
Размяната на усмивки вече е в миналото. Снимка: Getty
Администрацията на Доналд Тръмп обаче обърна гръб на Пекин в края на миналата година и посочи Китай като свой стратегически съперник. Във Вашингтон се подготвят да наложат такси за някои вносни китайски продукти, както и ограничения на китайските инвестиции в Щатите, най-вече в областта на технологиите. Не трябва да се подценява и отделянето на повече пари за армията на САЩ, за да запази тя своите преимущества пред тази на азиатската държава.
В тази усложнена обстановка задържането на Си Дзинпин на власт за неясно какъв период от време може да доведе до трусове не само в Китай, но и по света.
А в крайна сметка един от най-големите въпроси, които остават, е колко пъти моделът „на власт доживот“ се е развил успешно?
