18 минути и 49 секунди - това е дължината на зловещия запис от мобилен телефон, който документира последните думи и смъртта на журналистите Мари Колвин и Реми Ошлик. Паника, серия от експлозии, вик на женски глас и крясък на английски език: "Удариха ме! Имам нужда от турникет за крака. Не мога да помръдна".
Двамата журналисти загиват на 22 февруари 2012 г. при ракетен обстрел в квартал Баба Амр в сирийския град Хомс. Убийството се случва в първите дни на гражданската война, която продължава да сее смърт и насилие близо седем години. Въпросният клип беше показан като доказателство пред съда във Вашингтон по време на заседание в понеделник.
Делото се води по граждански иск на семейството на Мари Колвин срещу сирийското правителство.
Режимът на Башар ал-Асад е обвинен в поръчково убийство заради работата на Колвин като военен репортер.
Ищците предоставят не само клипа, но и почти 2000 страници документи, включително заповеди на военното разузнаване и свидетелски показания на дезертьори от сирийските служби за сигурност. Документите показват подробни и безпрецедентни улики, подкрепящи твърдението за целенасоченото убийство на Мари Колвин като част от политиката на режима на Асад да ликвидира журналисти.
От тях се разкриват и детайли около смъртта на френския журналист Жил Жакие, за когото се твърди, че е убит при правителствена атака, инсценирана да изглежда като нападение на бунтовници. Оказва се, че ликвидирането на Жакие е поръчано от властите, въпреки че той е отразявал войната с тяхното изрично разрешение.
Зад гражданската жалба на семейство Колвин стои 6-годишно разследване, проведено от правозащитната група "Център за справедливост и отговорност" от Сан Франциско.
Юристите от организацията са събрали разкази на свидетели, вътрешни документи от сирийските служби за сигурност и показанията на бивши високопоставени лица от режима на Асад (избягали от Сирия) с пряко отношение към атаката, довела до смъртта на 56-годишната американка.
Сред доказателствения архивен материал няма следи от изрични заповеди или директна връзка между убийството и сирийския президент Башар ал-Асад. Те обаче показват, че разузнаването е следило местоположението на Колвин, а новината за смъртта й е посрещната с поздравления сред представителите на сирийската армия и разузнаване.
Смъртта на Мари Колвин маркира повратна точка в сирийската криза.
56-годишната жена е известна журналистка, работи за Sunday Times в Лондон и отразява военни конфликти още от Ирано-иракската война от средата на 80-те години. Прочута е със смелите си репортажи и с черната превръзка на лявото си око, което губи по време на бунта на тамилите в Шри Ланка.
През февруари 2012 г. Колвин пише репортаж за Хомс - град с 1,8 милиона души население, чиито цивилни райони са подложени на обстрел от сирийската артилерия. Налага се да се изтегли в съседно селище заради високата опасност, но по-късно решава да се върне в квартала Баба Амр. Атаките там са толкова тежки, че Колвин го сравнява със Сараево.
На 21 февруари тя прави поредица от интервюта на живо през Skype за Channel 4 и BBC, както и за CNN. В разговор с водещия Андерсън Купър разказва за смъртта на дете, пострадало при избухването на бомба.
"Пълна лъжа е, че властите преследват само терористите. Сирийската армия обстрелва един град, в който живеят измръзнали и гладуващи цивилни граждани", коментира тя пред CNN. Репортажите й издават, че тя се намира в т.нар. Медиен център Баба Амр - импровизирано студио, поддържано от местни активисти.
Те дават възможност на сирийското разузнаване да потвърдят местонахождението й и да го подложат на ракетен обстрел, се твърди в документите по делото.
Около 22 ч. в същата вечер информаторка на военното разузнаване споделя с властите къде се намира Мари Колвин. Това твърди бивш служител на сирийското разузнаване, който днес живее в изгнание и със сменена самоличност в европейска държава. Кодовото му име по делото е "Одисей".
Жената е сътрудник на агентурна мрежа в Хомс, ръководена от Халед ел-Фарес - "известен наркотрафикант", както го описва "Одисей". Според показанията на свидетеля, справката за Колвин е обсъдена на оперативно заседание във Военната академия в града, след което е предадена на неизвестен служител от отдел "Компютри и сигнализация" към Група 261 от военното разузнаване. Оттам потвърждават, че имат данни за осъществяването на видеовръзка от същата локация.
Мари Колвин и още няколко други журналисти все още се намират в Медийния център, където планират да пренощуват. Сред тях е Пол Конрой, опитен военен фоторепортер, който предупреждава, че репортажите на Мари ще бъдат масово отразени в световните медии, но могат да компрометират сигурността им.
Конрой няма представа, че и той, и останалите чуждестранни журналисти са следени от ливанските и сирийските служби за сигурност още при пристигането си.
Двете държави обменят разузнавателна информация за чужденците, които първо кацат в Бейрут, а после преминават границата със Сирия.
До момента, в който службите научават за позицията на Колвин в Баба Амр, местоположението на Медийния център не им е било известно. Студиото се мести непрекъснато между различни апартаменти в квартала, като съществува още от лятото на 2011 г. с цел да отразява какво се случва с обсадата в Хомс. То дава и връзка на чуждите журналисти с големите медийни организации на Запад. Медийният център разчита на мобилна сателитна връзка през Tor и други прокси-сървъри, за да маскира локацията от проследяващите устройства на властите.
По план Колвин и Конрой трябва да тръгнат от центъра в 5 ч. сутринта на 22 февруари, за да снимат ситуацията в местната болница. Водачът им обаче се успива и забавя цялата им организация. Малко след 9:30 ч. Медийният център е подложен на точен ракетен обстрел от дрон.
Журналистите и местните им помощници се мъчат да напуснат сградата, докато ракетите падат върху сградата. Мари Колвин и френският й колега Реми Ошлик се опитват да се спасят в съседна къща, която веднага след това е поразена. Експлозията разхвърля шрапнели пред входа. Тежко ранени са двама журналисти и преводачът на Колвин.
Репортерката остава под руините на срутената сграда. Сирийските офицери се поздравяват взаимно за смъртта на Мари Колвин.
Командирът, отговорен за атаката, казва: "Мари Колвин беше куче, а сега е мъртва".
Ръководителят на мрежата от информатори Ал Фарес получава нов черен Hyundai Genesis като награда за добре свършената работа. Автомобилът е подарен от Махер ал-Асад, брат на президента Башар ал-Асад, твърди свидетелят "Одисей".
Три фактора помагат за успеха на атаката: намерението на режима да ликвидира журналисти, достъпът му до мощни разузнавателни способности и липсата на международна политическа воля за прекратяване на касапницата в Сирия.
Още преди арабските бунтове през 2011 г. режимът на Асад разработва технически капацитет за контрол над цялата държава. През 2009 г. когато само 17% от сирийското население има достъп до интернет, правителството следи и цензурира всяка "опасна" активност в мрежата. До 2010 г. контролът е толкова мащабен, че и трите големи доставчици на интернет блокират достъпа до 180 сайта - сред тях са както кюрдски опозиционни медии и сайтове на Мюсюлманско братство, така и Facebook, YouTube и Skype.
В началото на 2011 г. режимът вдига забраната за достъп до Facebook и YouTube. Отварянето на социалните мрежи обаче не цели началото на демократична реформа, тъкмо обратното. Службите за сигурност използват двете платформи за следене и предотвратяване на протестните действия. Националното бюро по сигурността на Сирия нарежда на службите да задържат и разпитват всички лица, които "използват интернет, за да организират бунтове". Наредено е и да се създават про-правителствени групи във Facebook със заглавия "Д-р Башар ал-Асад е символът на съпротивата и твърдостта" и "Великата нация ражда велики мъже: От Хамурапи до Башар ал-Асад".
Службите използват арестите на влиятелни журналисти като мярка за послушание.
Информационната война на режима идентифицира три основни заплахи за сигурността, разказва дезертьор от Централния щаб за управление на кризи в Сирия. Медийните активисти са смятани за най-опасните играчи. На второ място са поставени организаторите на протести, а самите участници в демонстрациите са с най-ниската степен на опасност.
Местните журналисти потвърждават тази оценка.
"Всеки, който критикува правителството, беше потенциален обект на арести. Властите смятаха репортерите за по-голяма заплаха от онези, които вдигаха оръжие срещу режима", казва Азиз Асаад, сирийски опозиционер, който от 2015 г. живее в Германия. Според него службите са налагали най-суровите наказания на онези сирийци, които знаят как да използват интернет и онлайн-медиите, първо защото са способни да се самоорганизират, и второ - защото споделят с целия свят какво се случва в Сирия. Режимът смята, че ако спре изтичането на информация, ще може свободно да смаже революцията.
Атаката срещу Колвин и останалите журналисти съвпада с фокусирането на силите на сирийските власти върху информационната война и комуникационните технологии. Четири дни след обстрела в Баба Амр, една от официалните медии на режима ги нарича "шпиони, внедрени от западните служби за сигурност".
В публикация на държавната Организация за радио и телевизия се казва, че "Западът не може да очаква, че сирийците ще тъгуват или ще осъдят смъртта на шпиони, пресекли границата ни незаконно, за да сеят корупция и разрушения. Мари Колвин може би заслужава награда за най-добрата пропаганда в света".
Колкото повече нараства недоволството в Сирия, толкова повече се усъвършенстват технологиите на режима на Асад да следи и потиска всяка опозиционна дейност.
Телекомуникациите са централизирани и контролирани от президента, което улеснява следенето на интернет и сателитните връзки в страната. Между 2007 и 2012 г. режимът на Асад инвестира няколко милиона долара за изграждане на национална система за мониторинг на комуникациите, която е способна да извлича данни от чат-услуги като Skype. Има данни, че системата на Асад се е използвала за прихващане на сателитни комуникации, които или се използват за разузнавателен анализ, или за непосредствено следене и атакуване на конкретното наблюдавано лице.
Колвин не е единствената журналистка, атакувана от режима на Асад. Няколко седмици преди Медийният център в Баба Амр да бъде обстрелван, награждаваният френски военен кореспондент Жил Жакие е убит след обстрел с РПГ, докато отразява демонстрация в подкрепа на Асад. Сирийският режим обвинява "терористична групировка" за нападението, но свидетелят "Одисей" отрича тези твърдения.
Пред съда в САЩ той твърди, че цялата демонстрация е предварително организирана, а сирийските служби за сигурност предварително са начертали целия й маршрут. Членовете на про-правителствената милиция "Шабиха" са стреляли по тълпата от прикритието на съседно училище. Снарядът е пуснат точно в момента, в който Жакие стига до позицията за обстрел.
43-годишният френски журналист не умира на място. Вместо да бъде качен в линейка, е отведен в такси от боец на "Шабиха" на име Уаел Салама. Целта на операцията е била журналистът да не оцелее.
Швейцарският журналист Патрик Валелиан твърди, че цялата атака е организирана умишлено. Той се е намирал в групата на Жил Жакие при отразяването на демонстрацията. Валелиан си спомня, че французинът е бил отделен от тълпата на няколко метра разстояние, когато избухва стрелбата. След няколко минути сирийските власти разпространяват новина, че е убит френски журналист - докато Жакие все още е жив, макар и тежко ранен.
Според Валелиан причината за нападението над французина е свързана с изказване на тогавашния президент Никола Саркози - една седмица по-рано той призовава Асад да отстъпи от властта.
"Режимът искаше да изпрати послание на Франция, на Саркози. Искаха и да накарат журналистите да се страхуват да стъпят в Сирия. Искаха да ни кажат: "Махайте се и не се връщайте повече. Прекалено опасно е и ние не можем да ви защитим". И това сработи, защото повечето вестници започнаха да се боят да пращат военни кореспонденти", разказва швейцарецът.
Свидетелят "Одисей" твърди, че висшестоящи представители на режима са помогнали за организирането на покушенията. Сред заподозрените са братът на Башар ал-Асад - Махер, и ген. Гасан Белал.
Делото на семейство Колвин е част от общо 128 жалби пред американския съд срещу сирийския режим за ролята му в отвличането и убийството на американски граждани.
От 2011 г. официален Дамаск отказва да се защитава пред съдилищата в САЩ - преди това юридически представител на режима на Асад е бившият американски главен прокурор Рамзи Кларк, работил като защитник и по делата срещу Садам Хюсеин, Слободан Милошевич, Радован Караджич и др.
Обичайно чуждите държави се ползват от имунитет срещу съдебно преследване. В САЩ обаче съществува законово изключение за няколко страни, подпомагащи терористични групировки - в това число Сирия, Иран, Судан и Северна Корея.
Задействането на граждански искове се дължи отчасти на липсата на криминална отговорност на страните, замесени в конфликта. Международният трибунал в Хага, който има юрисдикция да съди за военни престъпления, не може да действа без разрешение на ООН. Последният опит за договаряне на подобна резолюция от Съвета за сигурност се провали през 2014 г. след блокиращ глас от Русия и Китай.
