Тези учени не са ли гледали "Планетата на маймуните"!?

Китайски учени "имплантираха" човешки гени в маймуни, с което ги направиха по-интелигентни.

Това звучи като азиатско копие на популярна поредица от американски дистопични филми, но всъщност е съвсем реална новина, която вече поляризира научната общност. Изследването е проведено от няколко университета, начело с Института по зоология Кунмин в югозападен Китай.

Целта му е била да хвърли повече светлина върху еволюционния процес, довел до развитието на интелигентността на хората.

В доклада, публикуван на 27 март т.г. в китайското издание National Science Review, се посочва, че "размерът на мозъка и когнитивните умения са най-сериозни изменените черти в хората по време на еволюцията, но въпреки това остават неясни генетичните механизми, които стоят зад тези специфични за хората промени".

Ето защо изследователите са взели копия на човешкия ген MCPH1, за който се предполага, че има важна роля в развитието на нашето мозъчно развитие, и са ги вградили в ембриони на маймуни чрез вирус, пренасящ гена.

Това води до появата на 11 трансгеннни маймуни макак. Шест от тях умират. Петте оцелели минават през серия от тестове, включително такива на паметта и сканиране на мозъка с ядреномагнитен резонанс. Оказва се, че мозъците им не са по-големи от тези на контролната група макаци, но за сметка на това се справят по-добре със задачи, свързани с краткотрайната памет. Освен това развитието на мозъците им отнело повече време, което е типично за човешките мозъци.

С други думи маймуните са станали по-интелигентни.

Китайските учени посочват, че част от изследването има за цел да отговори на въпроси около еволюцията: как хората са развили своята уникална интелигентност, която ни е помогнала да създаваме неща по начини, невъзможни за другите примати? Според екипа зад изследването генът MCPH1 е част от отговора.

Едно от основните лица в проекта е Су Бинг от Института по Зоология към Китайската академия на науките.  Той обяснява пред CNN, че в дългосрочен план такова "базово изследване" ще осигури ценна информация за "лечението на заболявания на човешкия мозък (като аутизъм)".

Освен това Су няма намерение да спира тук. Той вече изпробва и други гени, свързани с еволюцията на мозъка. Един от тях е SRGAP2C, който се е появил преди около 2 милиона години – точно когато австралопитеците са отстъпвали африканската савана на ранните хора. Този ген е бил наричан "липсващата генетична връзка" заради предполагаемата му роля за възхода на човешката интелигентност.

Су твърди, че вече го е добавил към маймуни, но е рано да се говори за резултатите от това.

Китайският учен също така е насочил вниманието си и към друг човешки ген – FOXP2, за който се предполага, че е спомогнал за езиковите ни умения. Още през 2016-а той коментира пред изданието Nature, че не вярва маймуните изведнъж да започнат да говорят, но вероятно ще се наблюдава някаква "поведенческа промяна".

Критиките при такъв експеримент са неизбежни.

Така представители на международната научна общност изразиха своето недоволствот от експеримента на Су и неговите колеги, тъй като експериментирането с маймуни от дълго време е повод за спорове – етично ли е, или не.

Тези животни са използвани многократно при изследвания, чиято цел е била да се разбере как работи дадена болест и как тя може да бъде лекувана при хората. В същото време има разлика между това една маймуна да бъде умишлено "заразена" с болест и това да й се даде по-близка до човешката интелигентност. Болестта нанася вреда на животното, но в другия случай тотално се променя разбирането за това какво е животно (след като то ще може да мисли като човек), както и начинът, по който маймуната осъзнава реалността около себе си.

Така че новите експерименти отиват в една съвсем нова насока. Изскача въпросът колко генетични промени са нужни преди да започнем да възприемаме генномодифицираното същество не като маймуна, а като по-близко до човека?

А сравненията с "Планетата на маймуните" не са нещо, което изскача в главата на обикновените хора с по-богата кинокултура.

Дори изследователи правят асоциации с филмовия сюжет за свръхинтелигентни маймуни, които отхвърлят човешкия контрол над Земята. Като например Жакли Глоувър от Университета на Колорадо, която се занимава с биоетика.

По думите й да хуманизираме маймуните означава да им причиним вреда, тъй като няма да има къде да живеят и какво да правят. Глоувър е на мнение, че не трябва да създаваш същество, което няма "смислен живот в какъвто и да е контекст".

Генетикът Джеймс Сикела, също от Университета на Колорадо, посочва, че експериментът на Су е поемане по "много рискован път". Още през 2010-а Сикела и негови колеги публикуват свой доклад за това, че трансгенните експерименти на примати повдигат сложни етически въпроси. Освен това посочват, че приматите ще са изложени на по-голям риск от експлоатация и нанасяне на вреда. Изводът им е, че подобни изследвания с маймуни са етически неприемливи, но... отбелязват, че в някои ситуации е допустимо.

Китаецът Су обаче обвинява западните си критици в двуличие и безотговорност. Според него проектът му бива нечестно съден заради "стереотипите" за китайските изследвания.

Освен това той очевидно няма намерение да се отказва, тъй като по думите му разкриването на генетичния механизъм зад еволюцията на човешкия мозък е "основна тема в естествените науки".

Той защитава това, което прави, с избрания вид маймуни, тъй като не работи с шимпанзета (близко ДНК с човек и "по-скорошен" общ предшественик), а с макаци. Т.е. логиката му е, че избраният вид смекчава етическият проблем и няма как "няколко гени" да доближат маймуните толкова до нас.

В крайна сметка в Китай подобни изследвания са възможни, макар че едва ли щеше да бъде одобрено в САЩ например, където провеждането на експерименти с примати се сблъсква с работата на защитниците на правата на животните.

По думите на Су експериментът е бил разгледан от борда за етика към университета и при него са спазени не само най-добрите научни практики на Китай и света, но и също международните стандарти за защита правата на животните.

Маймуни макак в клетка в Китай. Снимка: Getty

Още повече, че в страната има развъдници за маймуни и годишно тя изнася десетки хиляди такива. The Atlantic миналата година посочва, че една маймуна струва около 1500 долара при цена около 6000 долара в САЩ. В същото време са по-ниски разходите за храна и грижи.

Това може би е сред причините през последните години генетичните експерименти с маймуни в Китай да стават все повече през последните години. Това е и причина учени от САЩ да пътуват до Китай за научни разработки, свързани с маймуни, така че негативните реакции на някои западни учени не покриват пълната картина на нагласата към този изследователски подход.

Още повече, че в проекта на Су участие взима и Мартин Стайнър – компютърен специалист от Университета на Северна Каролина. Пред MIT Tech Review Стайнър твърди, че участието му е бил минимално и обяснява, че обмисля да оттегли името си от проекта, тъй като е стигнал до извода, че той не е тръгнал в "добра посока".

Оставяйки за момента не толкова явната заплаха от това "Планетата на маймуните" да стане реалност, прави впечатление, че генните изследвания в Китай започват все по-често да стават причина за скандал.

През ноември м.г. друг китайски учен обяви, че е създал първите в света генно-модифицирани бебета.

По думите му той е използвал средството CRISPR, за да премахне гените, които са правили децата податливи на заболяване от ХИВ. Китайските власти определиха експеримента като "незаконен" и наредиха изследване, докато останалият свят прие на нож новината.

Така от Китай може да дойде следващият голям научен пробив в областта на генетичните изследвания, но не и без да е придружен от огромна доза спорове за етичната им страна. Но има разлика и дали ще става дума за хора, имунизирани към някои от най-опасните болести, или за смесица между хора и животни, сякаш излязла от "Островът на доктор Моро".

Новините

Най-четените