Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На свобода след 2 години в плен на Ердоган

Пастор Брънсън и ефектът от дипломацията на Тръмп Снимка: Getty Images
Пастор Брънсън и ефектът от дипломацията на Тръмп

След 2 години, прекарани в турски затвор, американският пастор Андрю Брънсън най-после беше пуснат на свобода. Съдът в Турция отмени всички забрани за пътуване и му даде възможност да напусне страната.

Брънсън преживя 22 месеца зад решетките по обвинение в тероризъм и шпионаж във връзка с неуспешния опит за преврат срещу Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г. Американецът отричаше всички твърдения за вината му. Веднага щом получи право да излезе на свобода, той беше отведен със самолет към Германия на път към Съединените щати.

Делото на Брънсън се превърна в огромен проблем за отношенията между САЩ и Турция, а наблюдателите ситуацията като "заложническа дипломация" - пасторът беше държан "в плен" на турската администрация на база на съмнителни доказателства, за да служи като стока за размяна при двустранните преговори между Анкара и Вашингтон.

Пробивът по делото му се случи след месеци на дипломатически натиск, оказван както от президента Доналд Тръмп, така и от членове на Конгреса, които работят за освобождаването на Брънсън още от 2016 г., когато американецът беше пометен от чистките след неуспешния преврат.

Развръзката по казуса "Брънсън" е изненадваща стъпка в посока на подобряване на отношенията между двете страни, които бяха сериозно нарушени в последните години. И все пак едва ли ще разреши по-дълбоките проблеми между дългогодишните съюзници в НАТО, умножени заради разминаването в стратегическите им интереси в Сирия и Близкия Изток като цяло.

През цялото време, докато евангелисткият пастор търпеше наказание без присъда, Едоган твърдеше, че делото му не е политически мотивирано и ще се рареши от съда, върху който той няма законовото право да влияе. Търпението на Съединените щати обаче се изчерпа през лятото на 2018 г., след серията от неуспешни опити за извеждането на пастор Брънсън от ареста. Върху турски министри бяха наложени финансови санкции, а този ход тласна към дълбока криза и без това нестабилните турски пазари.

Последва нов удар от Тръмп, който заплаши да увеличи двойно вносните мита на стоманата и алуминия от Турция.

Лирата внезапно се срина спрямо долара, като изгуби близо 40% от стойността си в сравнение с началото на годината. Това дестабилизира турската икономика, която зависи в голяма степен от дълга, деноминиран в чуждестранна валута. Турските пазари претърпяха инфлационна криза, невиждана от началото на ХХI век. Образът на Ердоган като икономически реформатор беше сериозно компрометиран.

Анкара твърди, че освобождаването на Андрю Брънсън не е резултат от икономическия натиск. Съдът в крайна сметка го призна за виновен и му наложи наказание от над 3 години лишаване от свобода, което беше намалено заради добро поведение. Остатъкът беше приспаднат за сметка на времето, прекарано в ареста.

"Република Турция не получава нареждания от когото и да е - служба, власт или личност. Сами създаваме правилата си и сами вземаме решения, които отразяват нашата воля", обяви говорителят на президентството Фахретин Алтън.

Някои турски анализатори разглеждат освобождаването на Брънсън като победа за Доналд Тръмп и като успех на конфронтационния му дипломатически подход.

"На турските власти им беше обяснено, че Тръмп държи на бюрото си списък с нови санкции, в готовност да ги приведе в действие, ако Брънсън не бъде пуснат на свобода след това заседание", казва Озгюр Унлухисарджикли, директор на Германския фонд Маршал в Анкара пред "Атлантик". Той отбелязва още, че развръзката по случая Брънсън идва точно преди изборите за Конгреса в САЩ през ноември.

Тръмп превърна делото на Брънсън в своя лична битка и я спечели. Това ще мобилизира базата от гласоподаватели - евангелисти за активност на предстоящите избори.

Макар че краят на ареста на Брънсън може да облекчи част от напрежението между САЩ и Турция, остават още много проблеми. Има много спекулации, например, че свободата на пастора е разменена срещу сделка между двете страни, сключена при закрити врати. Унлухисарджикли коментира, че със сигурност има определена договорка, но все още никой не знае каква е цената на сделката.

На водещо място в списъка с нерешените турски искания е съдбата на банкера Мехмет Хакан Атила, който беше осъден на 32 месеца затвор през май 2018 г. в Манхатън заради нарушаване на американските санкции срещу Иран.

Реджеп Тайип Ердоган се опита да го върне в Турция и да спаси националната банка от допълнителни санкции от страна на САЩ. До момента американската страна отказва да сътрудничи на Турция, но подробностите от преговорите остават в тайна.

Още една ключова фигура е обвързана в американско-турските спорове - Фетула Гюлен, който живее в Пенсилвания, е обвиняван персонално от Ердоган в заговор за свалянето му от власт през 2016 г. Американските власти отказват да екстрадират Гюлен, докато турската страна не предостави достатъчно солидни доказателства за обвиненията си - факт, който предизвиква раздразнението на Ердоган.

Още близо 20 души с американско и турско гражданство лежат в затворите и арестите на Турция, заподозрени във връзки с пучистите. Сред тях е и ученият от NASA Серкан Гьолге, както и трима служители на американски консулски мисии.

Брънсън стана най-известният американски затворник в Турция преди всичко заради опитите на президента Тръмп и вицепрезидента Майк Пенс да го освободят.

Унлугисарджикли коментира, че освобождаването на Брънсън може да доведе до отместване на вниманието от останалите критични проблеми в отношенията с Турция.

Конгресът вероятно ще се откаже от намеренията си да наложи нови санкции на Турция - поне засега - въпреки готовността на Анкара да придобие руски ПВО-комплекси С-400, с което да компрометира защитната система на НАТО.

Най-важната точка на конфликт от турска страна е подкрепата на САЩ за кюрдските сили в Северна Сирия в борбата срещу Ислямска държава. Този казус вероятно ще остане нерешен още дълго време. Анкара се бори в продължение на десетилетия срещу кюрдските бунтовници, на които гледа като неразделна част от кюрдите, воюващи срещу ИДИЛ. В очите на турския президент въоръжаването на тези групировки в близост до границата е заплаха за националната сигурност.

Влиянието на дългогодишното сътрудничество с кюрдските милиции винаги е подценявано в САЩ, коментира Нейт Шенкан, директор по специалните изследвания във Freedom House. Пред турците то се представя като факт, с който те просто трябва да се примирят.

Случаят "Брънсън" може да бутне едно от препятствията пред бъдещите преговори, но доверието няма да бъде възстановено, докато американските власти не подходят към Анкара с повече внимание, смята той. Докато Вашингтон не изтегли силите си от Северна Сирия, напрежението по линията с Турция няма да престане.

 

Най-четените