Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как европейската крайна десница мотивира терориста от Крайстчърч

Самоопределящият се като фашист атентатор може би е възприел идеите си по време на пътуване до Франция през 2017-а
Самоопределящият се като фашист атентатор може би е възприел идеите си по време на пътуване до Франция през 2017-а

Европа не може да си затваря очите за убийствата в Крайстчърч.

Въпреки че терористичната атака се случи на другия край на света, човекът, който я е извършил, обяви, че е започнал планирането й след пътуване до Франция, където е бил вдъхновен от идеите, просмукали се в десния дискурс из Европейския съюз.

И връзките с тези идеи ясно личаха в манифеста от 73 страници, който белият расист, нарекъл се Брендън Тарант в Twitter, публикува, за да обясни защо убива най-малко 50 мюсюлмани по време на петъчните им молитви в град Крайстчърч, Нова Зеландия.

Въпреки че голяма част от документа е посветена на спечелване на "точки за праволинейност" сред другите "шитпостъри" с растистки мемета и вътрешни шеги от форума 8chan, манифестът е пълен и с отправки към европейски събития, личности и идеи, които започват още с названието му.

Понятието "Голямото изместване" е базирано на теза, публикувана през 2011-а от крайнодесен интелектуалец на име Рено Камю.

Както обяснява авторът й, открито хомосексуален бивш университетски преподавател и учен, основната идея е проста: "Имате група от хора и изведнъж, само за едно поколение време, те са изместени ит друга група хора", обяснява той пред Le Nouvel Observateur преди няколко години.

Книгата на Камю "Голямото изместване" не се превръща в бестселър и надали някога ще пожъне масов успех. Но централната й идея - че бялото население на Франция бива заменено от мюсюлмански емигранти, пристигащи масово от бившите колонии в Северна Африка - бързо набира популярност в крайнодесните кръгове в и извън страната.

Робер Менар, бивш активист за свобоата на пресата, станал впоследствие крайнодесен кмет на южния френски град Безие, възприема книгата като пример за това, което се случва в неговия регион. Същото прави и десният полемист Ерик Земур, автор на бестселъра "Френското самоубийство", както и Ален Финкиелкраут, член на Френската академия, институцията-пазител на френския език.

Демографите кто цяло отхвърлят идеята за "голямото изместване" като расистка и ненаучна.

Но базовата теза, която се корени в расовите научни идеи от 30-те години и атисемитски писания от нацистката ера, остава атрактивна за някои, заради подвеждащата й простота.

Много е вероятно в годините преди атентата терористът от Крайстчърч да е влязъл в досег с тази идея, макар и да е малко вероятно да е чел самата книга. Според неговия манифест, убиецът е прекарал време във Франция през 2017-а, година на избори, в която хардлайнерска антиемиграционна реторика изобилства в ефира, както и в онлайн общности, в които участва Тарант.

Преживяванията му във Франция и излагането му на "слухове", които той чете за мюсюлманите, затвърждават решимостта му да извърши тези убийства.

В продължение на много години чувах и четях за инвазията във Франция на не-бели хора, много от тези слухове смятах за преувеличени, създадени, за да налагат политически тези, пише Тарант. "Но след като пристигнах във Франция, установих, че тези твърдения не само са истина, но и са сериозно омаловажени. Във всеки френски град, във всяко френско селце нашествениците бяха налице".

Този тип реторика отразява темата на крайнодясната кампания през 2017 г.

Докато лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен отхвърляше публично голямото изместване като "конспиративна теория", някои от нейните съюзници, включително племенницата й Марион Марешал льо Пен, не бяха толкова категорични.

Година преди изборите по-младата представителка на фамилията льо Пен присъства на среща, на която Камю е най-известният гост.

Тя често отстоява идеята, че Франция е изложена на риск да изгуби християнската си идентичност заради нашествието на чужденци. По-възрастната льо Пен, която Тарант заклеймява като "псевдо-националист," недостатъчно крайна според неговите представи, силно се доближаваше до тази позиция с течение на кампанията като представя вота като "цивилизационен избор" между про- и антиемигрантските сили.

Не е ясно доколко отблизо Тарант е следил френската предизборна кампания, ако изобщо го е правил.

Френските власти тепърва предстои да потвърдят дали наистина се е намирал там. Но заявените идеи, включително "голямото изместване" и по-екстремният му вариант, "белият геноцид", са проникнали в англоезичния свят онлайн и са се превърнали в мемета към момента на изборите.

Така или иначе, той е бил повлиян от резултатите, от това, което нарича поражение на льо Пен от "анти-белия" политик Еманюел Макрон и описва победата на Макрон като повратната точка, която го е накарала да започне планирането на терористична атака, когато се е върнал в Австралия.

За политолога Жан-Ив Камю (който няма нищо общо с теоретика на "голямото изместване"), Тарант е преди всичко убеден бял расист, което се доказва от възприемането от него на клетвата: "Трябва да защитим съществуването на нашия народ и бъдеще за белите деца". Визия за света, която обявява белите хора или представителите на арийска раса за по-висши от другите групи, е по-екстремна от идеите на льо Пен или дори тези на Камю и говори за радикализацията на убиеца в мрачната периферия на интернет, коментира политологът.

Няма обаче съмнения, че периодът в Европа е попълнил идеологическия му инструментариум.

Упоменаваният с възхищение на британския фашист Осуалд Моузли, почитанието му към норвежкия масов убиец Андерш Брейвик и описанието му за него самия като "фашист" сочат ясно към идеология, която е оформена в сърцето на европейската крайна десница.

Възгледите на Тарант сочат към атентат, който се възприема като реакция на обстоятелствата в Европа.

"Това са идеи, които са се зародили във Франция, но са отпътували надалеч и сега оформят политическия дискурс в голяма част от Европа", коментира Жан-Ив Камю.



Най-четените