Северният ледовит океан е най-малкият от петте океана на Земята. Той е с ледени води и пронизващи ветрове, като там царят най-безмилостните природни условия на планетата.
Но дълбоко под пластовете морски ледове, които намаляват и се увеличават според сезоните, този негостоприемен океан крие цяла съкровищница от природни ресурси - резерви, които като цяло са недокоснати от човешка ръка.
Счита се, че Северният ледовит океан съдържа милиарди барели петрол и трилиони кубични метри природен газ - около 16-26% от неоткритите резерви на Земята.
И една от световните свръхсили се стреми да изпревари всички други в надпреварата за експлоатация на тази леденостудена съкровищница на полярните ресурси. Става дума, разбира се, за Русия.
Десетилетия след разпадането на Съветския съюз, Русия пое на мисия за дълбоки сондажи в арктическото морско дъно като изпрати флот от подводни роботи и безпилотни подводници в най-суровите води на Земята.
Сега, след години на сондажи в района, страната, за която износът на петрол и природен газ е съставял 68% от общия износ през 2013 г., възнамерява да използва невиждана досега технология, за да изведе мисията си на ново ниво.
Русия вече извлича около 5,5 милиона тона петрол годишно от единственото действащо петролно находище в Северния ледовит океан. Голяма част от него обаче е покрита от дебел слой целогодишен лед, което прави експлоатацията му от повърхността невъзможна. Точно тук се намесва руският "Проект Айсберг": амбициозен план за използване на екстремни технологии в също толкова екстремни условия.
Надпреварата за ценните природни ресурси в Арктика не е новост.
Запасите от петрол и газ са заобиколени от могъщи държави - Русия, Дания, Норвегия, САЩ и Канада - и всички искат да получат част от тях.
Самата Русия сондира в Арктическия кръг от десетилетия. През август 2007-а тя извърши опасен и провокативен ход като изпрати две руски мини-подводници на 4200 м под Северния полюс, за да поставят неръждаем титанов флаг на морското дъно. С това страната предяви претенции върху територията.
През 2017 г. глобалната общност наблюдава отблизо Русия, докато тя се стреми да разширява контрола и влиянието си в арктическите води и върху ценните ресурси в тях. За Русия петролът и природният газ са ключови източници на енергия и доходи.
"Проект Айсберг" може да се окаже агресивен ход на страната, с който тя си гарантира запазване на регионален монопол върху тези два ресурса.
Русия вече разширява военната си мощ в Арктика, строейки още бази в региона. Това става след като откри няколко такива по-рано тази година. Увеличеното военно присъствие в региона е знак за нарастващите руски амбиции във време, когато оттеглящите се ледове правят намиращите се там енергийни ресурси по-достъпни от всякога.
Добивът на петрол от Северно море се е считал за инженерно предизвикателство през 70-те години, тъй като дотогава никой не е работил със сондажни платформи толкова на север и в толкова трудни климатични условия. До голяма степен Арктика създава подобни препятствия и в момента. С дълбочина на водите, достигаща на места до 5 км, и като цяло плътна ледена покривка, Арктика е несъмнено най-трудното място в света за сондиране за петрол.
Но от друга страна никой досега не е опитвал нещо подобно на "Проект Айсберг".
Фондът за перспективни изследвания казва, че планира "напълно автономно, извършвано под вода и под лед разкриване на въглеводородни находища в арктически води при сурови ледникови условия". С други думи: роботизирани подводници, търсещи петрол.
Има обаче и такива, които твърдят, че заявените цели на "Проект Айсберг" са нереалистични и че се използват за прикритие за разработката на военни системи, които могат да се използват под ледовете.
Това, което е почти сигурно, е, че проектът ще засили сериозните териториални претенции на Русия в Арктика, които в момента се обсъждат от ООН.
Централен компонент от "Айсберг" е дългата 182 метра "Белгород" - най-голямата ядрена подводница в историята.
"Белгород" ще извършва подводни проучвания и ще полага комуникационни кабели под ледовете, но основната ѝ роля е да служи като "кораб-майка" за флотилия от по-малки подводници.
"Подводницата "Белгород" е платформа за различни системи, включително такива, които още не съществуват", коментира Вадим Козюлин, анализатор по въпросите на отбраната в "ПИР-Център" - мозъчен тръст, фокусиращ се върху сигурността и отбраната.
Това е и причината за огромните размери на подводницата: добавена е нова секция с дължина 30 м с функции за прибиране в корпуса на други подводници - както управлявани от хора, така и безпилотни такива.
Вероятно най-амбициозната част от "Проект Айсберг" обаче са плановете за първите в света подводни ядрени реактори.
Те са замислени като питстопове за многобройните подводници, които ще бъдат пуснати в действие.
Тези подводни електроцентрали ще се намират на морското дъно и ще служат като точки за презареждане на преминаващите безпилотни подводници. Сегашният проект е за 24-мегаватов реактор с експлоатационен срок 25 години. Всеки реактор ще функционира почти напълно автономно, като техници ще го посещават само веднъж годишно за рутинна поддръжка.
Русия обаче не може да се похвали с особено добра ядрена безопасност в морски условия, като досега е изгубила седем ядрени подводници от 1961 насам, някои от тях заради проблеми с реакторите. Инциденти на борда на плавателни съдове от бившия Съветски съюз са причината за 14 от най-смъртоносните ядрени инциденти, случвали се в открито море. В един от случаите цяла подводница е била изложена на високи нива на радиация, а в друг е имало загуба на охладителна течност и частичен разпад на реактора.
Един от тези инциденти е представен художествено в холивудския филм "K-19".
Руската енергийна компания НИКИЕТ всъщност твърди, че липсата на хора-оператори на реакторите ще повиши безопасността. Липсата на хора означава по-малък риск от човешки грешки като тази, довела до аварията в Чернобил, където операторите са изключили системите за сигурност, които иначе биха изключили реактора.
"Доколкото ми е известно, голяма част от ядрените технологии, предложени тук, са напълно развити и добре известни", казва Уилям Нътъл, професор по енергетика в Open University във Великобритания.
Юджийн Швагераус от Центъра по ядрена енергетика към Университета в Кембридж коментира, че въпреки че реакторът може и да е без хора оператори, той все пак би могъл да бъде наблюдаван и контролиран. В този смисъл той е подобен на много съвременни реактори, които не изискват особена намеса от оператори в ежедневната им употреба.
"Сегашните реактори вече са доста ‘автономни', като произвеждат енергия денонощно, докато операторите само следят показанията на диагностичните уреди на централата", казва Швагераус. Твърди се, че подводните реактори са в напреднал етап на разработка, като целта е първият от тях да функционира още през 2020 г.
Въпреки че несъмнено ще има хора, ангажирани в този аспект на "Проект Айсберг", много други рутинни действия ще се извършват единствено от роботи.
Основната работа ще се извършва от дълбоководни безпилотни подводници или автономни подводни апарати (AUV). AUV вече се използват от много държави, но с ограничен брой и обикновено са под строг операторски контрол, вместо да бъдат оставяни да се движат свободно. Русия преди изоставаше в тази насока, но изглежда наваксва.
"Клавесин-2Р-ПM" е автономен подводен апарат, разработен за "Проект Айсберг", и би трябвало да бъде предвестник на цяло "семейство" от различни подводни апарати. Този двутонен, дълъг 6 метра и наподобяващ торпедо плавателен съд в момента е в процес на изпитания в Черно море. Използвал се е и за локализирането на катастрофирал самолет. През 2009 г. един от тези AUV открива руски военен самолет, катастрофирал и причинил смъртта на всичките 11 души на борда по време на тренировъчен полет.
Самолетът е паднал в морето край Сахалин, руски остров близо до Япония, но повърхностното издирване е било възпрепятствано от лед и тежки климатични условия.
Способността на подводния съд да действа автономно под водата му е позволила да извади успешно черната кутия на самолета, необходима за определяне на причините за катастрофата.
Въпреки че автономните подводни апарати често се използват за подводни проучвания, няма прецедент за употребата им за сондаж на морското дъно.
Игор Вилнит е председател на борда на най-голямата руска компания за проектиране на подводници - "Централно конструкторско бюро за морска техника" (ЦКБ МТ "Рубин"). Той твърди, че там работят по създаването на функционираща AUV сонда, която би трябвало да бъде пусната в експлоатация след не повече от пет години.
Насред всичкия сондаж и подводни изследвания обаче назряват по-мащабни промени, които отиват дори отвъд нарастващото политическо напрежение. Климатичните промени ускоряват топенето на арктическите ледени шапки. Това създава многобройни предизвикателства пред местното население, считащо региона за свой дом, както и пред дивите животни, например полярните мечки.
Климатичните промени се очаква да утежнят и политическите вълнения в региона.
На конференция през март руският вицепремиер Дмитрий Рогозин заяви, че разработката на Арктическия регион би спомогнала за изграждане на добросъседски отношения със съседните държави и че това би трябвало да бъде "територия на мир и сътрудничество". Това обаче не съответства на другите руски действия в региона.
Около 50 бивши съветски арктически военни бази наскоро бяха отворени наново. Руската армия има нови "Арктически бригади" и демонстрира специални военни возила за полярни операции на тазгодишния парад за Деня на победата. Руският Северен флот също така ще получи собствен ядрен ледоразбивач, както и патрулни плавателни съдове, които са "способни да функционират сред ледове". Те на практика са мини-ледоразбивачи, снабдени с противокорабни ракети.
"Проект Айсберг" също така върви към реализация въпреки санкциите, наложени срещу Русия от Запада заради анексирането на Крим.
Санкциите ограничиха достъпа, който руските петролни и газови компании имаха до чуждестранно финансиране и технологии, необходими за разработка на петролни кладенци в суровите арктически условия. Вместо това Русия избра да реализира всичко със собствени сили.
По-рано тази година страната стартира комплексна хоризонтална сондажна операция на отдалечен полуостров на море Лаптеви, за да достигне до петролни резерви на дълбочина до 15 километра под замръзналия океан.
Козюлин изпитва съмнения по отношение на веригата от подводни "станции за презареждане", планирани в "Проект Айсберг", като ги определя като "твърде фантастични". Той пита защо ако това наистина е комерсиална сондажна операция, нито "Газпром", нито някоя от другите руски петролни компании не участва в нея?
За Козюлин звучи по-правдоподобно реалните цели на "Проект Айсберг" да са чисто военни. Подводните ядрени реактори биха могли, например, да се използват за захранване на планираната руска сонарна система, известна като "Хармония", която ще открива и проследява подводници на НАТО.
Русия се опитва да отстоява претенциите си за разширяване на подводните територии в Арктика пред Комисията на ООН по границите на континенталния шелф.
Тези искания са в конфликт с претенциите на други държави, включително Канада, казва Стивън Бланк, експерт по руските въпроси в Американския съвет по външна политика. В миналото Русия е имала известен успех с отстояването на териториалните си претенции пред ООН.
"Комисията даде на Русия право на разширени територии в Охотско море (в западната част на Тихия океан) през 2013 г.", коментира Бланк. "Москва бързо го превърна в ексклузивен бастион на флота и резерв за енергийните си компании. Това вероятно ще послужи като прецедент, когато става дума за Арктика", допълва той.
Бланк вярва, че струпването на руски военни сили се дължи на опасения от руска страна, че други държави може да се опитат първи да получат контрол над енергийните ресурси в Арктика.
"Не бих се изненадал, ако от известно време насам имат и някакъв вид тайно подводно разгръщане на сили", казва Бланк.
Трудно е да се прецени дали "Проект Айсберг" е осъществим план за експлоатация на арктическите петролни и газови резерви или Русия просто иска да запази за себе си тази територия, така че да може да я експлоатира в бъдеще.
Това, в което никой не се съмнява, е решимостта на руснаците, че ако някой ще извлече изгода от Арктика, това ще са те.
