Стереотипите за екстравагантната природа на азиатските политици за пореден път намират своето потвърждение във внушителния образ на филипинския адвокат и кандидат за президент Родриго Дутерте.
Наричан Дигонг и „Наказателят", този суров 71-годишен мъж въплъщава идеите за стряскаш източен популизъм, пропит с насилие и алфа-мъжкарско доминиране. След седем мандата като кмет на четвъртия най-населен град в Република Филипини - Давао, разлети в 22 години, Дутерте взима решението да се включи в президентските избори в островната държава, насрочени за 9 май.
Кампанията му дотук представлява атрактивна колекция от смешно-смразяващи изцепки, които са всичко онова, което може да очакваме от политическата динамика в икономически проспериращия регион на Югоизточна Азия.
Дутерте става печално известен с комиксовия прякор „Наказателят" заради суровото си отношение към криминогенната среда в управлявания от него Давао. Под негово ръководство в раздирания от престъпност полис процъфтяват отмъстителни отряди за извънзаконни екзекуции на бандити. Сега Дутерте обещава да разгърне своята концепция на национално ниво и на няколко пъти се зарича да избие 100 000 престъпници.
Към жаждата за криминална кръв Дутерте добавя хумористични анекдоти за своя сексуален нагон.
Той е от хората, които знаят, че за солидни сегменти от обществото репутацията на женкар ще му донесе само политически дивиденти. По време на своята кампания Дутерте открито говори за метресите си. „Какво да направя след като се разделих със своята съпруга. Все пак не съм импотентен. Не може да оставя атрибута си да виси вечно. Когато взема Виагра той се изправя", откровеничи Родриго Дутерте пред бизнес каймака на страната.
Публичните му изяви произвеждат противоречиви новини и усмивки по лицата на присъстващите. Той е любимец на сериозна част от електората, а няколко социологически изследвания за нагласите на населението, оспорени от неговите конкуренти, го поставят начело в надпреварата за президентския пост.
Виаграта явно работи добре за Дутерте, защото той се хвали с две любовници, които обаче нямало да бъдат тежко финансово бреме за данъкоплатците защото ползват евтини жилища, а секс каскадите им с уважаемия кандидат-президент се случвали само в икономични хотели.
Границата на добрия вкус беше окончателно прескочена дори за Югоизточна Азия преди седмица, когато Дутерте си позволи една наистина брутална шега.
Той припомни печален случай от края на 80-те години на миналия век в град Давао, когато при затворнически бунт и драма със заложници, австралийска мисионерка е насилена и убита.
„Побеснявам когато се сетя за тогава, та тя беше толкова красива. Смятам, че кметът трябваше да е пръв", изговаря Дутерте нещо, което би означавало политическа смърт във всяка уважаваща себе си държава. Репликата му предизвиква гнева на посланиците на САЩ и Австралия, но Родриго им отвръща „да си затварят" устите и украсява всичко със заплаха да скъса дипломатическите отношения с тези важни съюзници и партньори на Филипините, ако бъде избран.
Политическата класа на островната държава е шокирана от публичното поведение на вулгарния популист. Но електоратът намира реториката му за примамлива.
Според няколко анализа на политическия пейзаж в страната Дутерте има подкрепа сред средната класа и в по-богатите слоеве на обществото. Именно те най-много се страхуват от повишените нива на престъпността, която Дутерте обещава да изкорени още в първите шест месеца на управлението си.
„Наказателят" не се шегува. Докато е кмет на Давао той се хвали, че толерираните от него отряди на смъртта са убили 1 700 души от подземния свят на града. Критиките и възмущенията на организации за защита на човешките права и от страна на ООН отдавна са рутинна схема за Дутерте. Дори преди дни той отново повтори пред аплодиращи го бизнесмени, че неговото президентство ще бъде „кърваво".
Свирепият мъж обещава, че ако стане държавен глава всеки ден ще помилва по 1000 полицаи или войници, които са били осъдени за нарушаване на човешки права. Черешката на тортата обаче е цитатът му за планираното автопомилване. Конституцията на страната позволява президентът да помилва себе си. Дутерте превръща това в реторическо бижу с пурпурен блясък: „Родриго Дутерте помилва Родриго Дутерте за извършването на множество убийства." Реакцията на аудиторията е колективен смях на одобрение.
Според Конституцията на Филипините президентът може да управлява само в рамките на един шестгодишен мандат. Сегашният президент Бенгино Акуино е критикуван от жителите на страната за бавния ход на обещаните реформи. Агресивната реторика на Родриго Дутерте за бързо справяне с дълбоки проблеми като престъпността и корупцията успяват на пленят филипинския електорат.
Ако Родриго Дутерте спечели тези избори, той ще се превърне в един от най-странните и страшни световни лидери. Но това все пак е Азия. Дутерте комбинира нагона на Берлускони с популизма на Тръмп, но ги отвежда до екстремни нива, типични за региона. Този деспот в проект прилича на персонаж от филм. Филм с много секс и насилие.