Какво ще стане, ако всички жени просто изчезнат?
Това е въпросът в основата на националната стачка на жените в Мексико, която започна в понеделник като символ на протест с увеличаващия се процент на убийствата на жени.
Граждански групи отправиха апел към жените в страната да си останат вкъщи за деня като начин за демонстрация срещу шокиращите нива на насилие срещу жените.
Така в понеделник по улиците и работните места изчезнаха жени от всякакви професии - от продавачки в магазини и работнички във фабрики до служителки в банки, адвокати и медицински персонал.
Средно на ден в Мексико биват убити по 10 жени. През февруари главният прокурор на страната обяви, че случаите на убийства на жени в страната са се увеличили с плашещите 137% за последните пет години. Този ръст е четири пъти по-висок от общия ръст на убийствата в Мексико. Междувременно само през 2019 г. в страната са регистрирани 1006 убийства, основани на пола.
Няколко потресаващи убийства на жени привлякоха също сериозно медийно внимание. Единият от тези случаiе на 25-годишната Ингрид Ескамила, чието тяло беше намерено обезобразено в началото на тази година.
Друг особено потресаващ случай е убийството на 7-годишната Сесилия Алдригет Антон, която беше отвлечена край двора на училището, където учи през февруари тази година. По-късно тялото й беше намерено в найлонов чувал, а по него имаше следи от изнасилване и тежък побой.
Тези два случая провокираха истинска вълна от гняв и отключиха редица протести в цялата страна. Непосредственият ефект от тях се превърна и т.нар. "Ден без жени" в Мексико.
От фабрики покрай Рио Гранде до предприятия в столицата и офиси в градовете, жени и момичета от цялата страна се присъединиха към безпрецедентния протест. Много фирми също подкрепиха стачката и казаха на служителките си да останат у дома.
Улиците на Мексико Сити бяха почти празни дори в пиковите часове в понеделник, докато във вагоните само за жени в метрото на града, оцветени тематично в розово, почти не се забелязваха хора.
Междувременно много жени, които все пак отидоха на работа в понеделник, избраха да носят лилава лента или лилави дрехи, за да покажат своята солидарност към стачката.
Само ден по-рано близо 80 000 жени излязоха по улиците на града на демонстрация по случай 8 март - Международния ден на жените.
Лидия Флоренсио беше една от хилядите жени, които взимат участие в демонстрацията в Мексико Сити в неделя. По време на протеста тя държи плакат със снимка на дъщеря си Даяна Веласкес Флоренсио, убита през юли 2017 г.
24-годишната жена е изнасилена и брутално убита недалеч от дома си. Вече две години и половина по-късно по нейния случай няма дори и заподозрян. За Лидия това е огромна болка, като тя коментира пред CNN, че "правителството не прави нищо, за да помогне". Нейното искане е насилието, основано на пола, да бъде прието с подобаваща сериозност от властите - нещо, което самата тя не вярва, че се случва в момента.
Това е и идеята на понеделнишката стачка - да даде ясно послание, както към управляващите, така и към самото мексиканско общество, че жените повече няма да търпят това. Така смята 33-годишната Сандра Рейес, цитирана от Guardian.
"В известен смисъл това е нашият упрек - ако не ни искате тук по улиците, ние ще изчезнем", обяснява тя пред медията.
Това послание беше прочетено и по време на неделния протест от организаторите.
"Ако в Мексико жените не струват нищо, тогава Мексико ще остане без това, което произвеждаме и консумираме", се казва в изявлението на групите, организирали стачката.
Много от участниците в неделния марш изразяват своето недоволство от федералните и щатски власти в страната - повечето случаи на убийства остават неразкрити и без присъди, а на семействата на изчезнали жени често остава да търсят сами къде са те.
Елза Ариста Гонсалес, която създава специална група във Facebook, в която да съобщава за изчезвания на жени, изнасилвания, убийства и други злоупотреби в град Несауалкойотъл в централната част на Мексико, коментира пред Guardian, че на хората вече им е писнало с тази безнаказаност относно подобен род престъпления.
"Преди можехме да се прибираме сами от училище и оставяхме отворена вратата на къщата ти. Вече не. Свикнали сме да живеем в страх", казва тя.
Част от недоволството е насочено и много директно към президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който встъпи в длъжност през декември 2018 г. с обещание за бърза промяна, но откакто е на поста, проявява сравнително слаб интерес към разрешаване на проблема с насилието над жени.
Нещо повече, покрай сегашната вълна на протести той коментира, че ръстът в насилието над жени се дължи отчасти на упадъка на обществото, подтикван от "прогресивната деградация, свързана с неолибералния модел".
Неолиберализмът често попада в критиките на държавния глава на Мексико, но решението му да го включи в политическото си говорене по темата с убийствата на жени, разгневи множество протестиращи.
"Цяла година това правителство отговаря с обещания на исканията на хората. Но положението за жените не се е подобрило. Жените са изправени пред същите видове насилие както преди и страната стана още по-военизирана. Нищо не се е променило", заявява 28-годишната Алехандра Сантамария.
Не всички обаче са съгласни с протестите. За някои да си останат вкъщи просто не е опция.
"За мен това жените да останат вкъщи не е решението на проблема. Много жени са малтретирани в дома", казава пред Deutsche Welle Берта, сервитьорка в ресторант, която въпреки призивите избира да отиде на работа. "Мисля, че има и други начини за промяна в обществото като например подходящото възпитание на мъжете."
Експертите са категорични обаче - дори в страна със силно активистко движение и стабилни традиции в организирането на протести, неделната демонстрация и понеделнишката стачка са нещо с нова сила, както и първият истински бунт на жените срещу насилието, на полова основа.
И тези протести, вярват те, ще оставят своята следа.
