Зоран Заев със сигурност може да си отдъхне. Данните от преброените бюлетини показват все по-убедителна победа над доскорошния хегемон в Македония - ВМРО-ДПМНЕ като социалдемократите (СДСМ) на Заев водят в 50 от общо 80 общини, като най-вероятно ще ги и спечелят.
По-важна в случая обаче е загубата на бившия македонски премиер Никола Груевски и неговата партия. След десетилетие на абсолютна доминация в югозападната ни съседка кандидатите на ВМРО водят в едва 9 общини и не е сигурно колко от тях ще вземат на I тур и в колко на II тур ще се случи сценарият "Всички срещу ВМРО".
Но каквито и да са числовите изражения на този вот, едно е сигурно - времето на Груевски клони към приключване.
В сравнение с изборите за кметове от 2013 г., когато Груевски и компания получиха кметските места в 55 общини, сегашните резултати могат да бъдат определени като провал.
Реформаторското крило в неговата партия вече призова за оставка, съдебните власти в страната продължават разследванията срещу него в злоупотреба с власт, а опитите му да лансира тезата за голям преврат, за масови злоупотреби с власт от страна на новите управляващи и разчистване на сметки, дирижирано от външни сили (включително и България), звучи все по-кухо.
Продължилото повече от 10 години управление на Груевски доведе страната до значително затваряне спрямо външния свят, изостри отношенията с всички съседи и доведе до установяване хегемония на ВМРО не само в политически, но и в обществен план.
Въпреки победата на изборите за парламент от края на миналата година, Груевски не успя да състави ново правителство, давайки шанс на основния му конкурент - Зоран Заев и неговата СДСМ - да състави кабинет с досегашния му партньор - албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ).
Това постави страната в една изключително напрегната ситуация, в която реално най-голямата политическа сила е в опозиция, докато двете по-малки се опитват да разбият мрежата ѝ от оплетени бизнеси и институции.
Именно изборите за местна власт дадоха тази решителна крачка, която детронира ВМРО от позицията на най-силна партия.
Всеки, който по един или друг начин се занимава с политика, знае, че именно през местната власт могат да се генерират огромни ресурси, да се захранват "правилни" бизнеси и да се "разпределя баницата" най-общо казано. Загубата на контрол върху общинския апарат до голяма степен означава за Груевски и загуба на основите на партията му.
Новата политическа реалност в страната ще го откъсне не само от лостовете на изпълнителната власт, но и от ресурсите на най-големите градове в Македония. Иначе казано, партията губи голяма част от борческия си потенциал, а по всичко личи, че сили ще трябват на ВМРО ако иска да не остави инициативата в ръцете на СДСМ и албанските им партньори от ДСИ.
По-добри резултати за Груевски биха означавали, че нищо не е загубено за бившия премиер и играта на нерви и на опозиционни трикове тепърва започва.
Реалността обаче е друга и ВМРО трябва да се надява на сериозни скандали от страна на социалдемократите или на албанците, за да може да ги използва като база за контраатака.
Сега след като сапуненият мехур за незаобиколимия фактор на македонските националисти се спука, а скандалите със злоупотреба с влияние на бившия премиер тепърва започват да показват цената си, те нямат на какво да се опрат, за да представят на избирателите сериозни аргументи.
Опитите Заев да бъде представен за национален предател, който продава историята и честта на Македония, също не успяха да постигнат целта си.
Именно това е и другият важен момент в изборните резултати в югозападната ни съседка. Избирателите показаха, че дават на премиера си картбланш за отварянето на страната към Запада, Европейския съюз и НАТО и са склонни поне засега да загърбят за малко национализма си в името на европейската интеграция.
За Заев тези избори бяха своеобразен вот на доверие, който да внесе спокойствие в политиката и обществото.
Това означава, че през следващите няколко години ще видим най-вероятно една много по-малко агресивна към съседите си Македония, която е готова на диалог и проявява по-малко грандомански настроения.
Докога ще продължи това обаче, само времето ще покаже.
