Редовната паника на демократите: "А няма ли някой по-добър кандидат?"

Среща на големите донори на американската Демократическа партия в луксозния хотел "Уитби" в Махнатън миналата седмица. В такава предизборна ситуация, в която кампанията за предварителните избори вътре в партията тече вече с пълна сила, разговорите се въртят около това кой би бил най-подходящият представител на демократите, който да излезе срещу Доналд Тръмп.

Но все по-често такива разоговори, както и този конкретно, се впускат в друга посока - кой все още не участва в изборната надпревара, но би могъл в последния момент да се включи и на бял кон да се понесе към победата? Ще поиска ли Хилари Клинтън отново да мине по този път? Ще се престраши ли най-сетне бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг да влезе в играта? Някой дори подхвърля името на бившата първа дама Мишел Обама, която се ползва с добро реноме сред избирателите.

За такива тревожни въпроси разказват пред New York Times двама гости на срещата, организирана от прогресивната група American Bridge.

Подобни звучащи почти паникьосано въпроси в Демократическата партия не са нещо нетипично на този етап от кампанията. На последните избори демократите търсеха рицаря на бял кон в лицето на Джо Байдън - един от фаворитите в сегашните първични избори.

Сега обаче съмненията в него, както и в останалите потенциални кандидати за номинацията на партията, избуяват дори по-силно от обикновено.

Ще може ли Байдън да финансира кампанията си в много щати? Има ли потенциала Елизабет Уорън да победи на същинските избори? И би ли успял кметът на Саут Бенд, Индиана Пийт Бутиджидж да спечели подкрепа и извън белите гласоподаватели на демократите?

Желанието Доналд Тръмп да бъде победен е по-силно от всякога и само три месеца преди първия вот от първичните избори в Айова нетърпението на донорите да намерят по-подходящ кандидат или кандидатка сред настоящите претенденти (и извън тях) е изключително високо.

"Тревожността е по-голяма от всякога", казва Кони Шулц, журналистка, женена за сенатора от Охайо Шерод Браун, който е едно от имената, които се появяват сравнително често като потенциален нов кандидат за демократите. "И двамата получаваме обаждания. Изненадана съм от някои от хората, които ми се обаждат."

"Мога да видя тревогата, да я почувствам, да я чуя", коментира Мич Ландрийо, бивш кмет на Ню Орлиънс, за тревогата в партията. Той казва, че според него Байдън е в най-добра позиция да победи Тръмп, но определя набирането на средства от бившия вицепрезидент като "реален повод за опасения".

Не особено блестящото представяне на Байдън на дебатите и притеснително малкото постъпили средства за кампанията му (той разполага с по-малко от 9 млн. долара - по-малко от половината от някои от неговите конкуренти) подхранват безпокойството сред демократите. Но ако причините за опасенията им са лесно различими, не е толкова ясно какво може да се направи по въпроса.

Някои от ухажваните да се включат в кампанията признават, че е трудно да разграничат кои хора просто са любезни, и кои наистина искат ги видят сред кандидатите за президент. Хилъри Клинтън и Майкъл Блумбърг коментират на четири очи с други видни демократи, че биха се включили в надпреварата, ако вярват, че могат да спечелят, но са скептични, че ще има място за тях.

Оферти за това има и към бившия държавен секретар Джон Кери, който сам споделя, че му е трудно да гледа гафовете на Байдън. Той обаче все още смята, че бившият вицепрезидент, който някога беше дългогодишен негов колега в Сената, е най-добрият кандидат за номинацията на партията.

Друг представител на администрацията на Обама, който в началото на годината обмисляше участие - бившият главен прокурор и правосъден министър Ерик Холдър, също е обмислял дали да не се включи в последния момент, но в крайна сметка е преценил, че е твърде късно.

Споменатият по-горе Шерод Браун споделя, че натискът върху него да размисли по темата за участие в изборите от страна на профсъюзни лидери, висши членове на Демократическата партия и дарители е "зачестил". Подобен опит има и Девал Патрик, бивш губернатор на Масачузетс.

Патрик обаче все пак казва, че кандидатура му в последния миг е твърде невероятна. За сметка на това той се обръща към всички, изпълнени с тревога демократи: "Успокойте се всички, рано е. Много е рано."

Вероятността друг сериозен претендент да реши да се включи е много малка. Клинтън и Блумбърг биват насърчавани да се борят за номинацията, но близки до тях демократи смятат, че единственият вариант, при който те биха обмислили участие, е ако Байдън отпадне или позициите му бъдат силно отслабени - нещо, което е почти невероятно да се случи преди края на тази календарна година - момент, в който крайният срок за кандидатиране на първичните избори ще е отминал.

Това обаче не спира спекулациите, които в последно време растат главоломно, донякъде заради публични коментари на Хилари Клинтън, която нарочи един от кандидатите - Тълси Габард, конгресмен от Хавай, че е човек на руснаците и потенциален участник от трета партия в общите избори.

Демократи, наскоро разговаряли с Клинтън, казват, че тя изразява същата загриженост, която проявяват и другите членове на елита на партията - тя е притеснена за издръжливостта на Байдън, за крайните позиции на Елизабет Уорън и за цялостните съмнения кой от кандидатите може да победи Тръмп. Но тези хора, говорещи анонимно за личните си разговори с нея, коментират, че на нея й харесва свободата, която идва извън активната политика и борбата за президентския пост.

Смята се, че ако някой ще е по-склонен да влезе в битката в последния момент, това би бил Майкъл Блумбърг.

Разговорите за потенциалната му кандидатура са се увеличили сред работещи на Уолстрийт демократи, притеснени от възхода на Уорън. Самит той засега отказва ясен коментар по темата, докато сам не изясни намеренията си.

Но бившият кмет на Ню Йорк флиртува с идеята за кандидатиране за президентския пост от години, и винаги се е отказвал. Нещо повече - сега Блумбърг е наясно с малките си шансове на този етап от надпреварата, и съветниците му смятат, че той ще изиграе важна финансова роля в борбата за поста през 2020, без името му да присъства в бюлетината.

И все пак надали размислите "какво би станало, ако...", особено сред донорите на партията, членове на администрацията и стратези, ще спрат, докато Байдън изпитва затруднения в собствената си кампания, а сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън набира популярност.

"Срещу съперник като Тръмп, има сериозни опасения, че конят, на който мнозина са заложили, може да се окаже твърде слаб, а конят, който излиза напред, може и да не успее да победи", коментира Дейвид Акселрод, бивш съветник на Барак Обама.

Въпреки че голяма част от копнежите за нов кандидат в последния момент идват от близки до бизнеса демократи, те не са ограничени само до богатите.

Браун и Шулц отбелязват, че чуват подобни коментари от широка гама от демократи, но отказват да назовават имена.

Браун заявява, че остава извън надпреварата, и не съжалява. Сенаторът от Охайо споделя, че е уверен, че демократите в крайна сметка ще се сплотят зад номинирания от тях кандидат, но предупреждава партията да не залага на твърде социалистически настроен кандидат.

За някои демократи обаче тревата винаги ще е по-зелена от другата страна на оградата.

Още от 1992 г. насам, когато мнозина приемат Бил Клинтън като твърде слаб кандидат заради личните му качества и слабости, те търсят "спасители" в трети лица. Първо в губернатора на Ню Йорк Марио Куомо, после в бившите сенатори Лойд Бентсен от Тексас, Сам Нън от Джорджия и Ал Гор от Тенеси, както и конгресменът Ричард Гепхард от Мисури.

В надпреварата през 2004, Гор отново беше търсен като потенциален кандидат. Тази надпревара еволюира по подобен начин на сегашните първични избори, като демократите отчаяно се стремяха да победят републиканец на поста (Джордж Буш-младши), но се опасяваха, че техният основен претендент през есента (губернаторът на Върмонт Хауърд Дийн) ще се окаже неизбираем. Тогава се появи кандидат в доста късен момент - Уесли Кларк, пенсиониран генерал, но той така и не набра голяма популярност. В крайна сметка Джон Кери получи номинацията.

Към този момент преди четири години, Байдън беше човекът, който някои демократи се надяваха да влезе в надпреварата, за да даде на партията още един вариант за избор, извън Хилъри Клинтън и сенатора от Върмонт Бърни Сандърс.

Байдън, естествено, реши да не се кандидатира. Сега обаче неговата собствена кандидатура провокира познат призив за викане на кавалерията, или поне за един рицар на бял кон.

"Ако популярността на Байдън нарастваше, съмнявам се, че щяхте да чувате това", коментира Харолд Икс, дългогодишен консултант на демократите. "Това показва безпокойство сред много хора."

Новините

Най-четените