Може да сте забравили за него, но Едуард Сноудън е жив. Бившият служител на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, който реши да разкрие публично някои от тайните на американската Агенция за национална сигурност (NSA), в момента все още се намира в Русия. Това е страната, която склони да му даде убежище, когато САЩ решиха да отнемат паспорта му.
Това обаче никога не е било крайната му цел. Сноудън е гледал на Русия като на кратка спирка по пътя му към Латинска Америка и по-конкретно - към Еквадор, когато се разгоря скандала около разпространената от него секретна информация до медиите.
Самият той е съгласен, че това, че се намира в Русия, не изглежда особено добре. И покрай поредицата от интервюта, които дава във връзка с публикуването на книгата си Permanent Record, открито говори, че има желание да отиде да живее другаде.
В интервю за радио France Inter Сноудън коментира, че ще е щастлив да напусне Русия и да се премести във Франция.
Кандидатствал е за убежище там още през 2013 г. по времето на вече бившия президент Франсоа Оланд. Сега ще се радва на покана от президента Еманюел Макрон. Ден преди това му интервю правосъдният министър на Франция Никол Белубе коментира пред RTL, че тя би подкрепила това на Сноудън да се предложи убежище.
Белубе обаче изглежда е единствената във френското правителство на такава позиция.
Също пред RTL съветник на Макрон коментира, че "нищо не е решено", като намеква, че едва ли такава покана ще има, тъй като тя би довела до сериозен дипломатически проблем в отношенията със САЩ.
Френският евродепутат Натали Лоазо подкрепи Сноудън пред France Inter, като коментира, че "абсолютно" е в подкрепа на това да му се даде убежище и обясни, че технически не президентът на Франция дава такова, а молбите преминават през Френската агенция за защита на бежанците и лицата без гражданство. Le Monde също излезе с редакционен коментар, в който настоява Сноудън да получи френско гражданство.
Ситуацията обаче е такава, че макар Сноудън да се представя като лицето на цяло едно поколение, опълчило се на нелегалното подслушване на разузнавателните служби, европейските правителства не искат да му предложат убежище, за да избегнат дипломатическите спорове със САЩ.
Щатите продължават да искат Сноудън да бъде върнат на тяхна територия, за да го изправят пред съд във връзка с повдигнатите му обвинения за шпионаж и кражба на държавно имущество. Той е застрашен от до 30 години затвор, ако бъде признат за виновен.
Някои от коментарите на Сноудън в книгата му едва ли ще му помогнат да си намери нов дом извън Русия, която продължава да отхвърля исканията на САЩ той да бъде екстрадиран.
В Permanent Record Сноудън обвинява европейските правителства за това, че не са се застъпили за него. Освен във Франция, той е кандидатствал за политическо убежище в още 26 държави, включително Германия.
"Нито една от тях нямаше волята да се противопостави на американския натиск", пише той.
Въпреки всичко Сноудън в понеделник коментира в друго интервю, че би искал да се върне в САЩ, но би го направил само при едно условие – че му бъде обещан честен съдебен процес.
"Това е крайната цел, но ако ще прекарам остатъка от живота си в затвор, тогава единственото ми, крайно изискване е всички да се съгласим, че поне трябва да получа честен съдебен процес", коментира той пред телевизията CBS.
По думите му американското правителсто е "отказало" да му гарантира такъв.
Един от водещите, разговарящи със Сноудън, отбеляза, че престъпниците обикновено не диктуват правилата около съдебния си процес, а вместо това се изправят срещу последиците на това, че са нарушили закона.
На въпроса какво прави Сноудън различен, той отговаря, че не е различен и че не иска "парад" или помилване, а само "честен съдебен процес". И отново посочва, че не иска да живее в Русия. Москва му даде убежище след месец прекаран на летище Шереметиево, когато стана ясно, че Държавният департамент на САЩ анулира американския му паспорт.
В последно време зачестиха интервютата на разобличителя, с които той се опитва да промотира книгата си. Permanent Record разказва неговата гледна точка за всичко, което му се е случило от момента, в който през 2009 г. започва да работи за американските служби. "Мечтана работа", както я описва.
Разказва и за това как е разкрил STELLARWIND – програмата за наблюдение, одобрена от американския президент Джордж Буш-младши малко след терористичните атаки на 11 септември, която според Сноудън е най-голямата тайна на NSA. Той твърди, че въпреки това, което властите твърдят, тази програма така и не е спирана.
Вместо това се е превърнала в инструмент за масово наблюдение – от "използване на технология за отбраната на Америка до използване на технологията за контролирането й, чрез предефиниране на нейните граждани".
В книгата си Сноудън описва как чужди правителства често помагат на Щатите да събират големи количества информация. На него растящата база данни на NSA му напомняла за Нацистка Германия и СССР. А след като разкрива някои от тайните на разузнавателната агенция пред различни медии през 2013 г., той забелязал нещо интересно.
"Страните, чиито граждани най-много се протипоставяха на американското масово наблюдение, бяха тези, чиито правителства най-много си кооперираха със [САЩ]", казва Сноудън. Посочва Германия като "основен пример за това разминаване".
"Дойче веле" припомня, че благодарение на разкритията на Сноудън германците разбират, че германската агенция за външно разузнаване – BND, подкрепя подслушването на NSA. Дори канцлерът Ангела Меркел не е предпазена – нейният телефон също е подслушван, което тя коментира с: "Шпионирането между приятели е недопустимо".
Разкритията доведоха и до парламентарно разследване в Германия през 2014 г. Начело на разследващата комисия беше Патрик Зенсбург, професор по право и депутат в Бундестага от Християндемократическата партия (ХДП). По думите му Сноудън е "задвижил" много неща в Германия и сега гражданите на страната са по-внимателни що се отнася до отношението към личните данни.
Макар че предоставеният от Сноудън материал не е бил "особено задълбочен", по време на дейността на разследващия комитет са станали ясни неща, чиято законност е "несигурна".
Оказва се, че германското разузнаване също е пазило данни за гражданите си без разрешение. След разкритията Бундестага проведе реформа в BND през 2016 г.
По думите на Зенсбург скандалът около NSA е отворил пътя към обсъждането на проблемите в германското разузнаване. Днес служителите му могат да отидат в Панела за парламентарно наблюдение, който е отговорен за наблюдаване на работата на разузнавателните агенции на национално ниво.
Германия също така по-рано тази година прие закон, за да предпази тези, които разкриват секретна информация, когато това е в интерес на обществото. Зенсбург обаче коментира, че подкрепя алтернативни стратегии преди да се стигне до общественото разкриване на публична информация ала Сноудън, което германският политик вижда като крайна стъпка.
Самият Сноудън твърди, че не е имал избор – по думите му, официалните канали в работата му са били превърнати в капан за "еретици", тъй като незаконните методи са били не единичен случай, а "идеология" в службите.
