Хиляди хора вече не летят заради климатичните промени

24 влака, девет държави, 22 000 км. - това са числата зад епичното пътуване с влак, което един човек е предприел от Саутхемптън във Великобритания до Източен Китай.

37-годишният Роджър Тайърс е прекарал месец по влакове и е похарчил над 2500 долара - почти тройно по-висока цена от двупосочен полет - за да стигне до китайския пристанищен град Нинбо за целите на академично проучване през май.

Климатичната криза, не любовта към влаковете стои зад решението на социолога да избере този заплетен маршрут пред простичък полет. Тайърс разказва, че се е почувствал задължен да спре да лети, когато климатичните експерти на ООН миналата година са предупредили, че светът има по-малко от 11 години, за да избегне катастрофални нива на глобално затопляне.

Тайърс не е единственият, който се отказва от въздушния превоз като отговор на климатичните промени. Хиляди хора по цял свят публично поеха ангажимента да спрат да летят, включително тийнейджърката активист Грета Тунберг, която вдъхнови младежките протести за климата по света.

Те заявяват, че няма оправдание за летенето в свят, където правителствата са обявили климатична кризисна ситуация и учени предупреждават за унищожителния ефект от глобалното затопляне върху човешкото здраве и бъдещето на безброй видове.

Срам от летенето

Активистът Мая Роузън е стартирала кампанията "Без полети" в Швеция през 2018 г., с целта да насърчи 100 000 души да не летят в продължение на година.

Въпреки че само около 14 000 души са се подписали онлайн под призива #flightfree2019, Роузън казва, че кампанията е накарала повече хора да осъзнаят колко належащ проблем е климатичната криза и ги е мотивирала по-често да пътуват с влак.

Кампанията провокира вълна от постове в социалните медии, показващи как хора пътуват с влак, придружавана от хаштагове #flygskam и #tågskryt, които означават "срам от летенето" и "хвалене с влаковете" на шведски.

Според проучване, публикувано през май 2019 от шведските железници (SJ), 37% от респондентите са избрали да пътуват с влак вместо със самолет, когато това е било възможно, в сравнение с 20% в началото на 2018 г. Говорител на SJ заяви: "Пътуването с железници набира популярност заради опасенията от климатичните промени." Броят на пътуващите със самолет в страната през юли е спаднал с 12% в сравнение с предходната година - по данни на Swedavia, компания, оперираща с 10-те най-натоварени летища в Швеция.

Роузън, която е спряла да лети преди 12 години, казва, че колективният ангажимент спомага за борбата с усещането за безнадеждност, което много хора изпитват, когато става дума за справянето с климатичните промени.

"Един от проблемите е, че хората усещат, че няма смисъл в това, което правят като отделни индивиди. Кампанията цели да накара хората да осъзнаят, че ако го правим заедно, можем всъщност да постигнем огромни резултати," заявява тя.

Въглеродният отпечатък на пътник от единичен полет зависи от много фактори, включително до колко далеч лети и колко пълен е самолетът, но също така и в каква класа пътува: пътниците в първа класа разполагат с повече място от тези в икономична, което означава, че са отговорни за по-голям дял от емисиите на самолета.

Емисиите от пътуване с влак също зависят от много фактори, включително от това с какъв двигател е влакът. Електрически влак, задвижван от чиста енергия, има много по-малко емисии от дизелов влак например.

Тайърс изчислява, че неговото пътуване с влак до Китай е генерирало почти 90% по-малко емисии от двупосочен полет.

"Трудно е да разберем колко замърсяващ е въздушният превоз, и колко огромно количество енергия и керосин са нужни, за да се издигнат хората във въздуха и да бъдат превозени на другия край на планетата," констатира той.

Климатична криза

Авиационната индустрия генерира около 2% от дължащите се на дейността на човека емисии на въглероден двуокис (CO2). Към 2050 г. този дял се очаква да се увеличи до 22%, ако нищо не се промени.

Пътник на двупосочен полет от Лондон до Ню Йорк генерира толкова въглероден двуокис, колкото средностатистически гражданин на Европейския съюз, отопляващ дома си годишно, твърди Европейската комисия.

Според изследователския институт по въпросите на климатичните промени "Грантъм", много авиокомпании правят твърде малко, за да намалят емисиите и остава неясно каква е дългосрочната им стратегия.

Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), браншова организация, в която членуват 290 авиокомпании, си е поставила за цел към 2050 г. да намали емисиите си до половината от нивата през 2005 г.

"Това е трудна задача, тъй като браншът все още се разраства... но сме уверени, че това е постижимо", заяви говорител на IATA.

От организацията твърдят, че плановете на бранша са да се използва комбинация от устойчиви авиационни горива, мерки за ефективност и нови технологии от рода на хибридни и електрически самолети, за да се намалят емисиите.

Реализацията на голяма част от тези планове зависи от сериозен технически напредък. Електрическите батерии, които се очаква да снабдяват с енергия над половината от всички нови автомобили през 2040, не са достатъчно мощни в момента, за да поддържат самолети във въздуха на големи разстояния, констатира Дейвид Ромпс, професор по климатология в университета "Бъркли" в Калифорния.

Влаковете, от друга страна, могат допълнително да намалят въглеродния си отпечатък, като бъдат електрифицирани и свързани с чисто електричество.

"Ако наистина искаме да предизвикаме промени в правилната посока, е нужна подкрепа за браншовете, които имат потенциал да се превърнат в част от решението," заявява Ромпс.