Джъстин Деймънд чува викове на жена на улицата към полунощ и звъни на полицията. Малко преди полунощ в събота 15 юли е. 40-годишната учителка по йога се страхува, че жената е изнасилена.
Но историята не завършва с добър край. Джъстин се приближава, по пижама, без оръжие, но с телефон в ръката, към прозореца на полицейската кола. И получава изстрел в стомаха, от който умира.
Вероятно 31-годишният полицай Мохамед Нур, от сомалийско-американски проиход е помислил в тъмнината, че мобилният телефон, който жената е държала, е бил пистолет. "Всеки австралиец на нейно място би постъпил така" - пише вестникът "The Australian". Не е ясно какво точно се е случило между полицаите и жената, тъй като видеокамерите, които служителите на реда са носели, са били изключени. По закон те са длъжни ги включват преди или веднага след използването на сила. Камерата в колата също не е работела.
От разследването става ясно, че полицаите са били „стреснати от силен шум", в близост до колата, преди да стрелят. Веднага след това до патрулката се приближава Джъстин Деймънд и полицаят стреля по нея.След стрелбата и двамата полицаи излизат от колата, за да окажат медицинска помощ на Деймънд.
От началото на годината, заедно с Джъстин, от ръката на полицаи в САЩ са загинали 661 души. За щата Минесота това е петият случай.
Австралийката се е занимавала с преподаване на йога и медитация, живеела е с приятеля си в богатия квартал на Минеаполис. По време на фаталната вечер обаче приятелят й не е бил вкъщи, защото е бил на работа.
Двамата щели да се женят сред месец, Джъстин е нямала търпение за щастливото събитие, но сега роднините й пристигнаха в Америка за погребение, вместо за сватба.
Трагедията е във всички медии. Австралийските вестници озаглавиха случая: "Американски кошмар". Американските журналисти отново повдигат въпроса за стрелбата от страна на полицията.
Мястото на трагедията - щатът Минесота е близо до Канада и до Големите езера и вече бе разтърсен от убийството на Филандо Кастиле. Става дума за афро-американец, спрян докато кара колата си заради счупен фар. По-късно той е застрелян пред приятелката си и пред четиригодишната си дъщеря от полицай от латиноамерикански произход.
Кастиле казва на полицая, че има оръжие, за да си няма проблеми и тъкмо си взима документа за самоличност, както му е поискан, когато полицаят стреля срещу него. Служителят на реда е оправдан, въпреки че е уволнен от полицията.
Край на културата на оръжията
В случая с Джъстин обаче няма расистки елемент. В коментар в "Ню Йорк дейли нюз" анализаторът Шаун Кинг пише: в този случай расистката динамика е обърната. "Може би сега, когато жертвата е бяла, а полицаят е чернокож и мюсюлманин, Америка ще разбере най-накрая, че "културата на оръжията" трябва да свърши"? Някои, включително осиновеният син на Джъстин Деймънд, сочат като причина лошата подготовка на полицаите, за едва две години служба срещу агент Нур има две оплаквания и една жалба. Проблемът обаче е по-голям.
Убитите от полицаи в Минесота са най-малко по брой сега в сравнение с последните 50 години. Но истината е, че да си полицай в Америка е доста опасно и изнервящо. Всяка година 150 служители умират по време на работа, често убити с огнестрелни оръжия. Всеки път, когато отиват да патрулират, полицаите знаят, че навън ги чакат 265 милиона пистолета и пушки, пада се средно по едно оръжие на възрастен американец.
Затова не е учудващо, че понякога полицията се чувства във война с гражданите, които е призвана да пази.
Сега на ход и в светлината на прожекторите са две дами. Кметът на Минеаполис, Бетси Ходжис, която настоява за носенето на камери от полицаите и шефката на полицията Джане Харту.
Разследването за смъртта на Джъстин Деймънс се води от дирекцията по публична сигурност в Минеаполис. Случаят вече е обявен за убийство, а следствието се води без участието на полицията.
Роднините обаче се оплакват, че знаят все още много малко за случилото се във фаталната нощ.
"Сърцата ни са съкрушени и сме покрусени от загубата на Джъстин" - казва Дон Деймънд, годеникът на жертвата. За него да разбере какво е станало през последните минути на Джъстин означава да получи леко утешение, докато преживява тази трагедия".
От полицията пък заявяват, че виновният полицай Нур приема много сериозно събитията, чувствайки професията полицай като призвание. "Той постъпва в полицията, за да служи на обществото и да пази хората, на които служи" - казва неговият началник. "Офицер Нур е грижовен човек и има семейство, което обича, той е съпричастен със загубата, която другите преживяват. В момента средата за полицията е трудна, но офицер Нур приема това като част от призванието му".
Междувременно нови четирима души бяха убити от полицаи в Америка от момента на смъртта на Джъстин.
"Но истината е, че да си полицай в Америка е доста опасно и изнервящо. Всяка година 150 служители умират по време на работа, често убити с огнестрелни оръжия. Всеки път, когато отиват да патрулират..." Първо, навсякъде по света е доста опасно да си полицай, но в днешните САЩ не би трябвало да е чак толкова изнервящо. От тези средно 150 души загиват при престрелка между 1/4 и 1/3. За сравнение - преди 40 години, в средата на 70-те са умирали по над 200 служители годишно и редовно над половината от тях са загивали от огнестрелно оръжие. Второ, не всички от тях загиват по време на работа. За последните 16 години в статистиката влизат и 126 служители, починали от болести свързани с терористичния акт на 11 септември. Като тези бройки са отделно от онези над 70 полицаи загинали в деня на атентата. Примерно човекът участвал в спасителните операции, имал досег с токсични материали, след години се разболял от рак и починал. Ама дали наистина е имал достатъчно дълъг досег с азбест или просто е пушил много статистиката не казва. Щото доста от починалите не са разчиствали руини, ами просто са работили близо до мястото. Е, трудно е да повярваме, че 5-6 дни събиране на доказателства край Пентагона непременно ще доведат до рак след 13 години. Но, дори и да е редно да се почете паметта им, чрез влизане в статистиката, то не е редно да казваме, че са загинали сега по време на работа, защото са напуснали поради болест преди години, а са починали сега. Трето, тези 150 служители не са само патрулни полицаи, а най-общо казано всякакви органи на реда. Вече сме го коментирали. http://www.webcafe.bg/id_1705477764 В това число влизат и затворнически служители, и горски пазачи, и инструктори в полицейските академии, и служители в прокуратурата, и офицери от различните агенции на правосъдното министерство, и служители в бюрото за шофьорски книжки, и следователи на Комисията по хазарта и т.н. Сигурно повечето от тях си заслужават споменаването, но хич не е нормално патрулните полицаи да се изнервят от смъртта на надзирател, който залитнал и си ударил главата, или от смъртта на инструктор, който колабирал по време на сутрешното си бягане.