Западното общество е като велосипед, чийто колела се въртят под силата на икономическия растеж. Според тази метафора на американския икономист и политолог Бенджамин Фрийдман, ако това движение се забави или спре, стълбовете, които определят нашето общество - демокрацията, социалната толерантност, личните свободи и т.н., ще паднат заедно с падането на самата икономика.
Ако подобно нещо се случи, нашият свят ще се превърне в едно определено неприятно място, където локални групи се борят за ограничени ресурси и отхвърлят всеки външен и чужд на групата. Така ако не намерим начин да започнем да въртим пак колелата, ще се изправим пред пълен срив в обществото.
Човечеството многократно е ставало свидетел на такива сривове в цивилизацията и никое общество, независимо колко привидно голямо е то, колко силно се чувства и т.н., не е имунизирано за опасностите, които могат да доведат до неговия колапс. И независимо колко добре изглеждат нещата, никой не може да ни застрахова, че нещата не могат да се срутят в един момент.
Ако оставим настрана събития, които могат да причинят края на света като астероид, летящ към земята, ядрена война, смъртоносна пандемия и т.н., историята показва, че за рухването на една цивилизация обикновено спомагат редица предшестващи фактори.
Не е изненада, че човечеството понастоящем е се движи по неустойчива и несигурна пътека - но колко сме близо до точката, след която няма връщане назад?
Въпреки че е невъзможно да се предскаже бъдещето със сигурност, математиката, науката и историята могат да предоставят намеци за перспективите пред западните общества за оцеляване.
Сафа Мотешарай, изследовател на обществата и системите на управление от Университета в Мериленд, използва компютърни модели, за да придобие по-задълбочено разбиране за механизмите, които могат да доведат до устойчивост или колапс на обществата на местно и глобално ниво.
Според изследването му, публикувано през 2014 г., има два основни фактора, които оказват влияние - екологично напрежение и икономическа стратификация.
Екологичната страна е по-широкоразпространеният и признат път за потенциален крах, особено по отношение на изчерпването на природните ресурси като подземните води, почвата, рибните пасажи и горите - всичко това може да се влоши от измененията в климата.
Това, че икономическото разслояване на различни по статус и класа групи в обществото може само да предизвика обществен колапс, обаче идва като изненада за изследователския екип.
При този сценарий елитите водят обществото към нестабилност и евентуален срив, като натрупват огромни количества богатство и ресурси, а оставят значително по-малко за обикновените хора. Те, на свой ред, макар да превъзхождат елита като брой, го подкрепят с труда си. И така, докато трудоспособната част от населението не започне да се задъхва заради малкото пари и ресурси, което на свой ред ще доведе до срив в икономиката.
Въпросът е неравенството вътре в самите общества и между отделните държави може да предизвика такъв срив? Според Мотешарай вече наблюдаваме подобни признаци, като близо половината от световното население живее с под 3 долара на ден.
В неговия модел той е заложил капацитет на издръжка и за двата сценария. Този капацитет се изразява в максималното количество хора, които с ресурсите на заобикалящата ги среда могат да оцелеят и да се развиват. Ако този капацитет бъде надхвърлен, както всъщност се случва в момента, колапсът става все по-вероятен. Така на фона на пренаселването на света и фактът, че човечеството в момента потребява много повече ресурси, отколкото може да си позволи, съвсем уверено се движим по наклонената плоскост.
По думите на учения обаче крахът може да бъде избегнат.
"Ако направим разумни избори за отслабване на фактори като неравенство в глобален мащаб, редуцираме взривоопасния ръст на човешката популация, скоростта, с която изчерпваме природните ресурси, и степента на замърсяване - все неща, които са напълно изпълними - тогава можем да избегнем срив и да се стабилизираме в устойчива траектория", казва Мотешерай, като според него обаче не можем да си позволим да чакаме още дълго, преди да вземем тези решения.
Можем ли обаче да вземем подобни решения? Според мнозина експерти това е отвъд силите на човечеството в момента. Далеч по-евтино и лесно е да се действа по обичайния начин и да се игнорират процесите, отколкото да се положат усилия за решаване на подобни глобални проблеми.
Самият колапс може да се наблюдава в някои по-бедни държави като Сирия. През годините там раждаемостта беше изключително висока, а след 2000 г. в настъпилите в страната климатични промени доведоха до сериозно засушаване и срив в аграрния сектор.
Това, от своя страна, доведе до загуба на много работни места и хиляди млади хора останаха без прехрана. На фона на социалните проблеми вътре в самата държава, все още тлеещите вътрешни конфликти, диктаторския режим и растящото социално неравенство създадоха необходими фактори за възникване на бунтове и гражданска война.
В момента икономическата тежест на Запада продължава да се увеличава за сметка на много други райони като Африка, Близкия изток, Централна Азия, Латинска Америка и т.н. Това неравенство кара много хора от тези райони да се насочат към добре уредените държави.
Това беше засилено многократно от бежанската вълна, възникнала след началото на гражданската война в Сирия. Тогава обаче към Западна Европа се насочиха не само сирийци и хора, засегнати от районите на активни военни действия като Ирак, Либия и Афганистан, но и много имигранти, които просто търсеха по-добър живот.
Това оказва натоварване на западните икономики. Подобна е и ситуацията в САЩ, където държавата харчи значителна сума пари за опазване на границата от нелегални имигранти, а президентът Тръмп продължава да настоява за доизграждане на стената по границата с Мексико - все разходи, които допълнително забавят икономическия растеж.
Ръстът в имиграцията натоварва обаче не само социалните разходи и бюджета за отбрана, но също така създава значителни социални напрежения, които само придават нова сила на вече съществуващите междугрупови търкания. А се очаква това тепърва да се засилва под натиска на икономическото неравенство.
Колкото по-малко имат хората, колкото по-притиснати в ъгъла се чувстват, толкова по-вероятно е да се обръщат към собствената си група - локална, етническа или верска. Това, на свой ред, първо до разединение на обществото и невъзможност да се решат голяма част от проблемите, и второ - до радикализиране на много от обособените вътре групи - крайни националисти, религиозни фанатици, крайнолеви групировки и т.н.
При тях общото е, че дори и да признаят съществуването на даден проблем, ще бъдат много по-склонни да сочат виновни, вместо да търсят решение.
Подобни ефекти вече се усещат във все по-голяма степен. От все по-осезаемото икономическо разделение в Европа на "бедни" държави, "богати" държави и "външни за ЕС" държави, през зависимостта на някои американски щати от външно финансиране и субсидии. Много експерти вече предрекоха края на Европейския съюз след Brexit и все още не е ясно дали няма да се окажат прави.
Още една икономическа криза като тази в Гърция може да предопредели краха на Обединена Европа, основавайки се именно на неравенството между държави като Гърция, Италия и Португалия, от една страна, Германия и Франция, от друга, и държавите от Вишеградската четворка - от трета.
Напрежението в САЩ между прогресивни и консервативни предвещава много проблеми, като според мнозина в държавата не е била толкова разделена от времето на Гражданската си война, а медийната игра на политиците само засилва проблема.
И все пак засега е малко вероятно Западът да рухне с драматичен и насилствен край. Такъв пример има Великата британска империя, над която слънцето никога не залязвало. Много по-застрашени са социалните аспекти на тази цивилизация - демократияните принципи, толерантността към другите и личните свободи.
В един момент мотивираните от ценностите си западни общества може да се окажат притиснати от държавите, управлявани "със здрава ръка" като Русия или Китай.
Въпреки всичко експертите са категорични, че Западът далеч не е изгубена кауза. Дори, когато се сблъскваме със стреса от промените в климата, нарастването на населението на Земята, изчерпването на енергийните ресурси и т.н., ние все пак можем да запазим обществата си такива, каквито са, и дори да ги подобрим. Това обаче изисква много усилия в посока решаване на най-неотложните проблеми - социални, икономически и екологични. Въпросът е дали ще успеем.
