Либия след Кадафи: Робство, расизъм и омраза

Търгът в покрайнините на Триполи продължава само няколко минути. "Стоката" се въвежда в мрачен двор: 12 души, чернокожи, нигерийци.

Мъжки глас нарежда "четиристотин", "петстотин", "шестстотин", "седемстотин", докато накрая се постига сделка. Новият собственик на робите брои по 2000 либийски долара на човек. Целият процес е заснет със скрита камера от разследващ екип на CNN.

Кадрите са дълбоко смущаващи. За първи път пред очите на всички се показва онова, за което правозащитните организации предупреждават отдавна.

Трафиканти на хора продават африкански мигранти в Либия като роби. В държавата, разкъсвана от гражданска война, един човек се продава за около $400. Цената варира според физическата сила.

Смята се, че на територията на Либия се държат близо 1 000 000 мъже, жени и деца, разпръснати в десетки лагери.

Проблемът отдавна притеснява европейските лидери.

"Не мога да спя спокойно при мисълта какво се случва с онези хора в Либия, които са потърсили по-добър живот и са попаднали в ада", казва председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Френският президент Еманюел Макрон нарече робските пазари "варварски сцени".

Германският канцлер Ангела Меркел организира среща с ръководителя на признатото от международната общност правителство на Либия Файез ал Сарай, който обаче има власт само върху една част от територията на страната. Търговията с хора е един от въпросите, които се поставят пред Сарай с най-сериозна тежест.

Обмислят се сценарии за масова евакуация и изпращане на международни сили за бързо реагиране, които да подпомогнат полицията и разузнаването, за да се ликвидират мрежите на контрабандистите и търговците с плът.

Как се стигна дотам, че робството в Либия процъфтява като никъде другаде?

Причината е дълбоката политическа криза: 6 години след свалянето на диктатора Муамар Кадафи все още няма функциониращо централно управление, което да държи контрола върху всички ресурси и територии на Либия.

Вместо това страната е поделена на отделни парчета между враждуващи военачалници и милиции, които водят открити бойни действия помежду си. Онова, което ги обединява, е, че нарушават всички възможни човешки права.

Към този проблем се добавя и дълбоко вкоренения расизъм, присъщ на либийското общество. Възникването му датира още от арабската търговия с роби, която започва през 7 век. Още тогава се отвличат чернокожи мъже и жени от Западна Африка, които се прекарват през пустинята Сахара до пазарите на Магреба. Оттам се изпращат до всички части на ислямската империя.

В продължение на векове търговията с роби е един от най-важните източници на прехрана в Либия. Едва в средата на 19 век робството е отменено в Османската империя.

Заради историческата си традиция, арабското население на Либия продължава да има усещането за превъзходство над чернокожите африканци. И до днес в Либия може да се чуе обръщението "абид" ("роб") към човек от негроидната раса.

Дори Кадафи, който държеше под контрол Либия в продължение на 40 години, така и не успя да изличи омразата на сънародниците си към мигрантите, въпреки че покани в страната близо 2 милиона африкански гастарбайтери. Около 2000 г. в Либия се стигна до расистки сблъсъци, при които загинаха мигранти от Гана, Камерун, Нигерия и други държави.

Ситуацията ескалира по време на бунтовете срещу Кадафи през 2011 г. Въстаниците обвиняваха диктатора, че е вкарал наемници от Мали, Нигер и Чад, за да се бият на негова страна. Слухът за подобен ход доведе до още по-рязко усилване на омразата.

В много градове се формираха милиции, които редовно излизаха на "лов" за тъмнокожи мигранти. При размириците бяха избити хиляди души.

Сред жертвите имаше дори либийски граждани с тъмна кожа. През август 2011 г. бойци от град Мисрата превзеха селището Таурга, намиращо се на 40 км разстояние, в което живеят предимно чернокожи наследници на роби.

Въоръжените групировки принудиха близо 25 000 местни жители да се изселят. Днес Таурга е призрачен град, а хората му населяват бежански лагери в района на Триполи, като са подложени на насилие и малтретиране от страна на бойците от милицията.

По руините на Таурга са останали само графити с надписи: "Бригада за прочистване на черните кожи".