Четири високи блока със социалистически изглед загрозяват небето над Неапол. Това са "платноходките" на Скампия, краен квартал, в който се развива действието на филма "Гомора".
Местните власти планират да разрушат сградите и да дадат нов дом на обитателите, които живеят десетилетия при нечовешки условия. Но на юг винаги е намесена и мафията, затова хората не вярват на голи обещания.
Историята
Кварталът е построен през седемдесетте години с идеята да има много нови жилища за все по-разрастващия се град Неапол. Проектът е поверен на архитекта Франц ди Салво, известен с екстравагантния си вкус.
По план тук трябва да има зелени площи, магазини, кино, детски и спортни площадки. В края на краищата се построяват седем големи блока и нищо повече.
Полиция почти няма и камората веднага завлядява района. В момента блоковете са в окаяно състояние.
Благодарение на бестселъра "Гомора" на Роберто Савиано, последван от едноименния филм и сериал, заснет в блоковете, те стават известни по целия свят. "Платноходките" на Скампия се превръщат в синоним на търговията с наркотици, проституцията и мафията.
В края на август общината в Неапол обяви амбициозен план на стойност 58 милиона евро, за да бъдат срутени три от рушащите се блокове. Планът за четвъртия е в него да се помещават офиси. Въпреки благородните намерения обаче съмненията остават.
"Хората вече не вярват на властите, има толкова сериозни проблеми за решаване в областта. Не разбирам защо приоритет да е събарянето на блоковете" - обяснява Андреа Коцолино, депутат от областа Кампания от Демократическата партия.
Бедният италиански Юг
Развитието на проблемните райони на бедния италианския Юг е от първостепенна важност за италианското правителство.
Премиерът Матео Ренци, излъчен от Демократическата партия, иска да отблокира замразените публични проекти и да стимулира нови инвестиции. Целта е осъдените на упадък места като Скампия да бъдат извадени от социалното и икономическо блато.
Предградието е едно от най-бедните и окаяните в Италия. Три от всеки десет деца не успяват да завършат училище, а нивото на безработица е 62 процента.
Така изглеждат блоковете отвътре.
"Всеки опит да се подобри Скампия трябва да започне с разрушаването на "платноходките" - казва Марио Трифуоджи, 30-годишен социолог, който изучава камората - неаполитанската мафия.
Според него, "въпросните сгради са носител на толкова негативни емоции и са символ не само на камората, но и на перманентния неуспех на властите да направят нещо за развитието на региона".
От общината са уверени, че работите по събарянето ще започнат още в началото на 2017 година. Те твърдят, че работят "неуморно", за да подобрят условията на живот.
Но обитателите на "платноходките" имат различна версия.
"Тук сме изоставени от държавата" - разказва Мария, 51-годишна майка на три деца, докато пуши цигара в малката си изключително чиста кухня на петия етаж на една от "Платноходките".
Тя живее тук вече 38 години, тук са родени и отраснали тримата й синове и осем внучета. Всички те продължават да обитават блока.
Освен тях, в сградите живеят още 1500 души по официални данни. Блоковете са наполовина изпразнени след кървавите войни на камората през 2008 година, когато мафията се изнесе от квартала.
И въпреки че официалните обитатели не са много, много хора живеят в тях незаконно. Те са се нанесли в опустелите апартаменти и живеят сред боклуци, счупени прозорци и стени, изрисувани с графити.
В един от вътрешните дворове кутийки от бира, пластмасови бутилки и счупени мебели лежат върху нещо като блато, пълно с воняща вода. А точно над това сметище, се суши нечие пране.
И колкото и да се старае Мария да поддържа дома си чист, животът в блоковете си е мизерия. Целият таван в хола й е подут от влага и покрит с мухъл, а на една от стените има дупка.
"От дупката пада прах от азбест, който дишаме всеки ден. Цялата сграда е в подобно състояние и аз трябва да отглеждам двете си деца тук" - възмущава се 23-годишният син на Мария, Марчело.
Той предлага на общинските съветници на Неапол "да дойдат да живеят тук, нека те да видят какво е и да се разболеят вместо нас".
Според новите планове, Мария и семейството й би трябвало да бъдат преместени в ново жилище недалеч от "платноходката". На тях обаче не им се вярва.
"Ще повярвам, когато го видя с очите си. Приказки и обещания слушаме от десетилетия, но все още сме си тук".
Първият план за разрушаване на блоковете е от 1990 година, но той е замразен през 2003-та, поради проблеми с финансирането. Междувременно са срутени три от общо седемте блока.
Именно неосъществилото се разрушаване проваля всяка надежда за развитието на квартала. През 2004 година, районът около "Платноходките" се превръща в най-големия черен пазар в Неапол, а цялата околност се контролира от мафията.
Но Скампия определено не е единственото място, където обещаните инвестиции така и не идват. Само през 2015 година има 868 провалени плана за развитие в Италия.
През 1992 година, правителството има план да превърне предградието в туристическа атракция. Но след заделянето на 300 милиона евро и поредица от скандали за строежите, свързани с мафията, и това се проваля.
Днес кварталът е пълен с изоставени строителни площадки, затворени с катинари.
"Камората процъфтяваше тук именно защото запълни вакуума, появил се от липсата на държавата" - обяснява Чиро Корона, основател на организация за борба срещу мафията.
Решението да се построи сграда, в която да живеят повече от 1300 семейства в район без работни места, банки, супермаркети и кина, е абсурдно. Така се появява престъпността.
Но проблемът не е само в мястото. Архитектурата на блоковете също помага на криминалния контингент.
Вътрешността на всеки от блоковете представлява сложен 16-етажен лабиринт, опасан с желязо и бетон. Освен това всяка "платноходка" е свързана с подземните гаражи. Те са идеалното място за складиране на крадени вещи, без риск полицията да ги открие.
В момента липсата на държавата се компенсира от над 120 неправителствени организации, които се опитват да се съпротивляват на мафията. Те насърчават социалното и градско развитие в предградието и правят опити да прекъснат цикъла от бедност, деградация и организирана престъпност.
Асоциацията на Корона например се опитва да превърне едно изоставено училище в многофункционален център за местната общност. По този начин вече са изградени читалище, музикално училище и спортна зала.
Само преди пет години въпросното училище е окупирано от мафията, която го използва за склад за хероин и място за среща на наркомани. Когато Корона влиза вътре, са му нужни шест часа само за да събере използваните спринцовки от пода. Изхвърля 30 торби.
Той е убеден, че и след десет години "платноходките" пак ще са тук. Но проблемът не свършва със събарянето, нужен е план за развитието на целия регион.
Разглеждани са най-различни варианти за бъдещето на терена след разрушаването на блоковете - от построяване на гигантски хипермаркет до издигане на нов футболен стадион за местния тим Наполи. Но идеите на местните жители да бъдат подкрепени дребните предприемачи и собствениците на малък бизнес не са одобрени.
Дали "платноходките" ще останат в историята или ще продължат да загрозяват пейзажа и да напомнят за глупавите решения на властите? След десет години ще разберем.
