Телефонният указател на нидерландския район Нордуард съдържа общност, която вече не съществува - списъци с номера за домовете, които са съборени, оставяйки след себе си само квадратни петна в тревата, напомнящи за основните им.
Някога процъфтяваща селскостопанска зона, Нордуард сега представлява просторни тревисти и блатисти райони в югозападната част на Холандия, проектирани така че да бъдат наводнени и да спасят близките градове. „Преди няколко години там имаше големи хубави ферми, декари с картофи и лук. Сега от него не е останало нищо", казва Стан Флейракърс, млекопроизводител, живеещ наблизо.
То е една от 39-те области, избрани да бъдат наводнени по програмата на холандското правителство "Room for the River", вековно позната практика за рекултивация на земя.
В момента обаче с безпрецедентната прогноза за повишаване на морското равнище в резултат на изменението на климата, холандското правителство се състезава с времето, опитвайки да открие как да предпази една от най-богатите страни в света от изчезване в Северно море.
Прогнозите за покачване на морето варират от нива, които са управляеми, ако то става постепенно, до страшни сценарии, които биха изпреварили реакцията на властите. Експертите работят вече по въпроса и имат някои варианти.
Според прогнозите на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC) морето може да се покачи с 84 сантиметра до 2100 г. и с 5,4 метра до 2300 г., ако се запазят настоящите темпове на климатични промени. При по-оптимистични сценарии дигите, бариерите срещу бури, помпи и приспособления, могат да се справят, но само до един момент.
„Вариантът за контролирано изселване не е много удачен, защото трябва да заведем някъде 10 милиона души", казва Маартен Клайнханс, професор по геология и физическа география в Утрехтския университет: „И веднага щом опасността стане известна, вече няма да има инвестиции и местните икономики ще се сринат. Това наистина е кошмарен сценарий. Може да е по-малко кошмарен, ако започнем да планираме сега."
Известно покачване на морето вече е неизбежно, заради глобалното затопляне и топенето на лед, причинено от десетилетия въглеродни емисии. IPCC, която е орган на ООН, прогнозира 30 до 60 сантиметра покачване на морското равнище до 2100 г., дори ако страните се ангажират да намалят емисиите, съгласно Парижкото климатично споразумение. Колкото по-бързо се намаляват емисиите, толкова по-малък е рискът от неуправляемо покачване. Но засега развитият свят не успява да постигне целите си.
Според IPCC покачването над метър до 2100 г. също не е малко вероятно и съветва рисковите страни да планират бързо. Подобно драстично покачване би оставило много страни безсилни да реагират навреме.
Повишаването на морското равнище създава ефект на снежна топка, тоест ускорява скоростта, с която явлението ще продължи. Парниковите газове увеличават глобалното затопляне, а стопената вода помага да се унищожи останалият лед. Леденият покрив на Антарктида е толкова голям, че упражнява гравитационно дърпане на океаните. Като намалява той, морската вода ще се преразпредели далеч от Южния полюс, причинявайки допълнително покачване на морското равнище.
„Вече сме изгубили почти половината от ледовете на Арктика, Гренландия и Антарктида също губят маса и допринасят значително за повишаването на морското равнище", казва Мичиел ван ден Бройк, професор по полярна метеорология в Утрехтския университет.
„Това също в един момент е необратимо и ние трябва да бъдем много внимателни да не прекрачим тази горна граница, защото това означава, че ще бъдем ангажирани с повишаване на морското равнище с много метри - нещо, с което Холандия не може да се справи", предупреждава той.
С колко метра отгоре може да се справи страната, зависи от времето, което й остава да се подготви, но като цяло не са много. Според правителството настоящите предпазни мерки ще е са адекватни до 2050 г. Подобряването й им е времеемко. Работата през последните 30 години срещу наводнения в Нидерландия й позволиха да се справи с едва 40 сантиметра покачване на морското равнище.
Предлаганите опции също са компромисни. Пясък може да се постави по плажовете, но ако има достатъчно време и достатъчно пясък. Дигите могат да бъдат повдигнати, но това поставя хората, които живеят зад тях, в по-голям риск, ако нещата се объркат. Освен това са пропускливи - водата може да се изпомпва, но солта не. В резултат на това осоляването на земята се увеличава, което води до последствия за холандското земеделие.
Бариерите срещу бури могат да бъдат затворени, но това блокира доставките до пристанището на Ротердам, което представлява значителен дял от нидерландската икономика. Намесата в бреговата линия също се отразява на риболовната индустрия. И ако сушата е под морското равнище, реките трябва да бъдат изпомпвани през бариерите, което струва енергия.
В един момент, няма финансов смисъл да се спасява земята. „Технически е възможно много. Можем да вдигаме брегови защити или диги. Но в определен момент трябва да се запитаме дали това е жизнеспособно решение. План Б отстъпва. Дайте част от сушата на морето", казва Ван ден Броук.
Огромни части от страната вече потъват. Това се случва с делтите навсякъде в света. Обитаването от човека спира процесите на утаяване, които първоначално са повдигнали земята. Извличането на подпочвените води го понижава допълнително. А земята се компресира под собствената си тежест. Бижуто на нидерландското богатство и индустрия, мегалополисът на Рандстад, който включва Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт, е разположен на уязвимата ниска западна част на страната.
„Някои от най-дълбоките райони в Нидерландия вече са на 10 метра под морското равнище", казва Клайнханс. „Ако сега нарушите брега, морето грубо ще стигне до Утрехт в централна Холандия. Наистина ситуацията е страшна и има невярно чувство за сигурност."
Способността за управление на водата е гордост за Нидерландия. Богатството, институционалната подготвеност и техническото ноу-хау й дадоха предимство пред другите ниско разположени части на света.
Регионалните Water Вoards, някои от които са основани през 13 век, са независими от националното правителство, което им позволява да планират отвъд продължителността на политическите цикли. Политиците създават силни връзки с научната общност и има тясно сътрудничество между институциите.
Но големите наводнения са често предизвикани от бедствия като бурята от 1953 г., която наруши дигата и наводни почти една десета от земеделските земи. Катастрофата уби 1836 души, разруши домове и удави десетки хиляди животни.
Тази година правителството възложи на група експерти от програмата Sea Level Rise Knowledge да наблюдава проблема и да очертае потенциални възможности. Групата работи с четири сценария, според Маррджолин Хаснут, природозащитник в изследователския институт Deltares и Утрехтския университет, който ръководи разработването на бъдещите планове и сценарии за Нидерландия.
Два от сценариите, наречени "Protect Open" и "Protect Closed", включват засилване на защитата със съществуващите инструменти, с възможност за отваряне или затваряне на бариерите срещу бури. Третият - "Advance", е сценарий, при който Нидерландия възстановява земя от морето и изгражда острови върху нея.
„Настаняване" ("Accommodate") пък определя кои части на страната могат да бъдат задържани и кои трябва да останат в морето, за да се спаси останалото. Планът включва изграждане на диги и изпомпване на вода, както и създаване на умишлени заливни равнини. Някои сгради могат да бъдат построени така, че да плават, домовете могат да бъдат издигнати на „крака" и изкуствени хълмове, както в древността.
За да избере най-добрия подход при подготовката за все още несигурно бъдеще, Хаснут разработил модел, който очертава потенциалните сценарии и определя какви действия трябва да се предприемат в отговор на всеки от тях.
Ученият не очаква оттеглянето да се наложи през следващите 100 години, но предупреди, че някои от другите варианти, макар и технически осъществими, биха били разрушителни. Например увеличаването на диги, понижаването на нивото на приемлив риск от наводнения, увеличаването на изпомпването и затварянето на бариерите против бури, е свързано с разходи и са компромисни варианти.
Хаснут също предупреждава, че това, което идва, може да надхвърли всичко, с което холандците са си имали работа: „Съществува възможност нивото на морето да се повиши много по-бързо след 2050 г. и трябва да предприемем много действия за много кратко време. Някои от действията може да са много големи, а нямаме опит".
Нидерландия е на път да пропусне целта си за намаляване на емисиите с 30 процента до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това лято седем политически партии отляво и отдясно се обединиха, за да приемат закон за изменението на климата, насочен към намаляване на емисиите с 95 процента до 2050 г. Но опитите за последващи действия бяха посрещнати с ожесточено лоби от засегнатите.
Холандските фермери блокираха градове с тракторите си през октомври в знак на протест срещу усилията на правителството да ограничи азотното замърсяване, което до голяма степен е причинено от земеделието и строителната индустрия.
Армията беше включена в защитата на Хага, а четири регионални правителства спряха мерките под този натиск. Последваха подобни протести на строителни работници с камиони и техника, които предизвикаха задръствания до 380 километра.
„Това ще има отражение в продължение на много десетилетия и векове. Необходим е много смел политик, за да се заеме с това", смята Ван ден Брук от университета на Утрехт. „Все още има значителна част от населението на Холандия, което не е запознато или не се интересува от тези проблеми, така че трябва силно лидерство, за да се случат тези промени."
Клайнханс, професорът по физическа география, смята, че преобладаващото чувство за сигурност и увереност относно защитните сили от наводнения сред по-широкото население е погрешно: „Това е вяра, основаваща се на миналото. Сблъскваме се с нещо по-лошо от всякога в човешката история и може би в геоложката история. Никога не сме имали такъв тип предизвикателства и не сме готови".
В крайна сметка обаче Нидерландия може да няма друг вариант освен да се адаптира или да отстъпи. Земеделски производители от Overdiepse Polder - недалеч от евакуираните блатни зони на Нордуард, вместо да напуснат, половината фермери убедили властите да им помогнат да останат.
Резултатът е подвиг от гледна точка на инженерството и планирането. Сега фермерите живеят в големи скандинавски шикозни селски къщи, новопостроени на изкуствени хълмове, издигнати на шест метра над ливадите им и свързани с най-близкото село с пътища на същата височина.
Недостатъкът е, че тяхната земя сега се превръща в басейн, предназначен да поеме водата, за да спаси близките градски центрове. Очаква се да се наводняват веднъж на всеки 25 години и сериозно - два пъти за сто години.
Въпросът е дали този подход може да се приложи по-мащабно, тъй като морските нива продължават да се покачват. Преместването на фермерите от Overdiepse се случва с много средства и време и всеки етап от процеса струва много скъпо.
Правителството е купило старата ферма на едно от семействата на щедра цена. Те остават да живеят и работят там, докато правителството изгражда изкуствен хълм и работи за новия им дом. Ако някога се появи наводнение извън зимните месеци, на семейството е гарантирано обезщетение за всички щети и загубени култури. Освен това има споразумение правителството да закупи фермата на цената на стопанства, които не са разположени в наводненията, ако някога решат да се преместят.
„Не е толкова скъпо, колкото когато е залято село. В Нидерландия се харчат много пари за управление на водите. Но трябва да го правим, защото иначе ще бъдем наводнени - няма фабрики, няма хора и всичко това ще изчезне", коментира семейството.
