През 1974 г. радиоводещият Стъдс Търкел публикува книга с профили, в които хората говорят за това какво правят по цял ден и как се чувстват заради това, което правят. Заглавието на книгата бе просто "Да работиш". Съвсем подходящо.
Да работят - това правеха хората по цял ден, особено ако бяха мъже на 20, 30,40 или 50 г.
През 70-те г., както и в предишните десетилетия, около 95% от мъжете на възраст между 25 г. и 54 г. или работят, или активно си търсят ново работно място. Само 5,5% от тях са в категорията, наричана от икономистите "неактивна", тоест те са извън работната сила.
Но ако някой се опита да повтори проекта на Търкел през следващото десетилетие, ще трябва да намери друго заглавие. Във всяко десетилетия след 70-те г. на миналия век делът на неактивните мъже на възраст 25-54 г., които нито работят, нито си търсят работа, расте.
С всяко десетилетие да не работим се превръща все повече и повече в това, което правим по цял ден.
Както е видно, не става дума за краткосрочна промяна, а за структурно изменение. Официалното ниво на безработица се е качило на влакче на ужасите през последните 8 петилетки, но ръстът в неактивността на мъжете на средна възраст изкачва неотменно стръмен хълм. Нарастваше по време на Рейгъновото възстановяване, по време на Клинтъновата администрация, по време на рецесията от 1991 г., по време на рецесията от 2001 г. и по време на Голямата рецесия. Всъщност нивото на неактивност за мъжете на възраст 25-54 г. след края на Голямата рецесия (+1.7 процентни пункта) е по-високо, отколкото бе в хода й (+1.3 процентни пункта).
И така, защо изчезва работата за мъже?
В една великолепна поредица преди дни "Ню Йорк таймс" изследва географията, демографията и историите на неработещите американски мъже. И както написа Бинямин Епълбаум: "Много мъже сметнаха, че ниско платената работа няма да подобри живота им отчасти защото дълбоките промени в американското общество направиха така, че да им е по-лесно да живеят, без да работят.
Тези промени включват достъпа до федерални помощи за инвалиди, спада в браковете, което означава, че по-малко мъже издържат деца, и възхода на интернет, намалил чувството на изолация в резултат на безработицата".
Епълбаум признава, че бавната ерозия на работещия мъж не се дължи единствено на тези фактори. Не става дума само за спада в производството и за силите на глобализацията и технологиите, които едновременно унищожиха и обезцениха труда на хората с умения и трудов опит и ги прогониха от пазара на труда. Става дума и за структурата на нашата мрежа за социална сигурност (например помощите за хора с увреждания се отпускат само на инвалиди, които не работят), за увеличаването на броя на самотните майки, за евтините развлечения онлайн, които водят до разтуха и отвличане на вниманието.
Би било твърде силно да се каже, че стана по-лесно за мъжете да не работят. (Цената на здравните грижи например е твърде висока и за мнозина това е твърде унизително.) Но пък не е силно да се каже, че стана по-обичайно и някак приемливо за мъжете да не работят, особено в някои части на страната като например Източен Кентъки, където половината от младите мъже са безработни.
Ако погледнем към бъдещето, един от аспектите в намаляването на заетостта, на който не се обръща внимание, е идентичността. Ако бъдещето на заетостта не е така изрично свързано само с мъжете, то със сигурност изглежда свързано с традиционната идея за мъжествеността. Строителството и производството - две традиционно доминирани от мъже индустрии, загубиха 3 млн. работни места от 2008 г. до сега.
Повечето от тези работни места са мъртви вовеки веков
Междувременно единствените професии, от които се очаква да създадат повече от 100 000 работни места в следващото десетилетие, са медицинските асистенти, домашните медицински асистенти, медицинските секретари и маркетинговите специалисти, които се упражняват предимно от жени.
Може да ви звучи сантиментално да си говорим за гордост и идентичност на фона на големите тенденции като спад в заплащането на мъжете с основно образование или ниската степен на автоматизация на работните места с ниско заплащане. Но според някои икономисти идентичността играе ключова роля в икономиката. "Част от спада в заетостта сред младите мъже е резултат от несъответствие между идентичност и очаквания", казва Лорънс Кац, преподавател по икономика в Харвард. "Професията на медицински техник носи белега на женска професия. Ръст се забелязва само в професии, смятани за женски - образование, здравеопазване, правителство".
Икономиката не просто загърбва мъжете. Тя загърбва мъжествеността. Машините заместват мускулите, движили икономиката на 20-и век, и разчистват пътя към заетост, която изисква по-фин човешки допир.
Какво общо има тая глупост с България?
Как какво? В България е още по-зле. Мързел жесток; "аз на тия за хиляда лева нема да им работим"; всеки иска да лежи на дивана с лаптопа, да поръчва кабелчета за айфон от ebay и после да ги продава в български сайт; да се закачи за някоя верига от комисионни и да "чака едни пари"; да дреме по цял ден в гаража преправен в магазинче за цигари и вафли и понеже са пет такива магазинчета с едни и същи вафли едно до друго, да реве че се убива дребния бизнес; гласува за тия, които обещават коледни надбавки, а не за тия, които обещават нови работни места и тн. И това са именно мъжете. Жените си бачкат и не мрънкат
И кво толкова работят тея жени? 50 левас на час или друго?
https://www.youtube.com/watch?v=gb-B3lsgEfA
Работата по дефиниция е: „Дейност, която извършваш, ама не искаш да я вършиш, но я вършиш, защото за това ти плащат.“. Та в този смисъл, кое от статията е странното? Просто все повече мъже му намират цаката да правят това, което искат, а не това, което трябва. Мързелите са едната страна на медала, но има и друга. Знаете ли, че най-известните личности на човечеството, хората не само оставили ярка диря в историята, но и формирали голяма част от мирогледа на съвременният човек, са били финансово независими? Някаква скромна рента, изгоден брак за жена с наследство – и ето ти купища време да четеш, мислиш и в резултат – да се развиваш. А колко други са си пропилели живота в извършване на безсмислени дейности, за да функционира гигантската машина наречена „световна икономика“? Осем часовият работен ден с една 48 часова почивка седмично е измислен единствено и само от необходимостта за запазване на физическото здраве на човека – роб, за да може да бъде експлоатиран по-дълго и да не натоварва системата със здравни проблеми. Но не ти оставя нито време, нито сили да се развиваш. Не ти оставя време и за нещо друго, защото култът към материалното убива духовното. Превръща хората в немислещи животни заключени в матрицата „работа, ядене, сране и сън“. Безмозъчен добитък, осъден да бачка и да се възпроизвежда. Дали сте в матрицата? Я си спомнете, кога за последно прочетохте художествен текст по-дълъг от 1000 думи? Не учебник пълен с фактология, нещо произведено от нечия фантазия. Кога за последно си пуснахте музика, но не като фонов шум, а само заради музиката, да се отпуснете със затворени очи и да не мислите за нищо? Кога последно изпитахте наслада от дейност различна от яденето, срането и съня? Не помните ли? Добро утро – вие сте в матрицата. Защото само консумацията на изкуство, отличава човека от животното. Всички други дейности в някаква степен се извършват и от животните, но никое животно не създава изкуство и не консумира изкуството създадено от други.
Роуан, никой не отрича, че трудът в голямата си част е изгубено време от гледна точка на работещия. Проблемът е в това, че тази работа все някой трябва да я свърши. Все някой трябва да се прецака със задвижването на световната икономика, докато другите "просветени" живеят от рента (благодарение на тати), от изгоден брак (благодарение на милото) или от социални помощи (благодарение на всички останали, които работят). Точно там е въпросът - в справедливото разпределение на благата. Защо трябва здрав човек, който умишлено не си търси работа, да бъде издържан от останалите работещи? В 99.9% от случаите не става дума за просветени хора, свободно развиващи идеите си, които после могат да бъдат в полза на всички, а са търтеи, които точно ядат, серат, спят. И ако очакваш от тях да са потребители на изкуство... е, зависи от дефиницията за изкуство Да не говорим, че като останат без занимавка, една голяма част от населението, особено с по-тъмен цвят на душата, започват да правят глупости. Затова и не гледам с особено възхищение на повечето "безработни", защото твоите размисли просто не са релевантни за огромното мнозинство от тях.
Сламка, прав си за мързелите, но и ти не е необходимо да работиш толкова, колкото работиш в момента. Реално ти трябват далеч по-малко неща. отколкото притежаваш, живееш в жилище с площ далеч надхвърляща необходимостта ти, специално ти, щото си в Канада, трябва да знаещ, че североамериканците изхвърлят огромен процент храна (т.е. купили са си количества няколкократно надхвърлящи нуждите им) и т.н. Нарастването на производителността на труда, вместо да съкращава работното време при запазващи се доходи, съкращава работещи, при намаляване на доходите на заетите, щото пазара на труда определя заплатите. Демек, имаш множество бедни, които по пирамидата на Маслоу не могат да надхвърлят физиологичните си потребности и заети, които поради липса на време, щото си скъсват гъза от бачкане, та да не ги изхвърлят от работа, пак са затънали във физиологичните си потребности. Това създава общество от немислещи хора – добитък подчиняващ се на волята на овчаря за едната порция фураж. Буквално фураж, ако случайно се зачетеш в някой етикет на коя да е храна, купена от магазина. ПП: Пък и не мисля, че мързелът е вроден, а по-скоро придобит от липсата на перспектива, а от тук и смисъл на живота. Наскоро гледах един филм, който започна с култовата мисъл на Марк Твен: „Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си се родил, и денят, в който си разбрал защо.“ Мнозина просто не вярват, че някога ще доживеят вторият си важен ден…
Чудно ми е как така и на какво основание някой се изказва за нуждите на някой друг? Роуън, а даваш ли си сметка, че някой с 300 лв. заплата може да каже, че ти излишно се трепеш за твоите 800 и спокойно можеш и с по-малко. Не ти трябват цели 800 за да живееш и с тях си купуваш неща, които (по негова преценка) не са ти нужни. Би ли се отказал от останалите 500 ? Заплатите се определяли от пазара на труда...е от какво да се определят? От субективните виждания на държавната администрация ли? Виждаме как човек с малка заплата проповядва ограничение в нуждите на останалите, но ако му намекнеш че може да ограничи собствените си, предполагам няма да иска да се лиши от горните 500 лв. Също така не е лошо да имаме предвид, че днешния оплакван безработен има стандарт на живот и удобства многократно надвишаващи тези на един цар от преди 200 години. А царя е бил един, останалото са били прости бачкатори на полето. Смятай тогава какво е било нивото на тогавашното народонаселение, щом плачеш че днес имало липса на справедливост
За съжаление ме бъркаш, може би с Бичкията - не живея в Канада, а близо до Канала и свъсем не в голям апартамент. Действително бих могъл да живея и с по-малко пари (макар че съвсем не си купувам излишни джаджи или дрехи), но пък няма да мога да си позволя да правя неща, които обичам, а изискват средства. Вярно, че времето със семейството е от първостепенно значение, но все пак трябва да му дадеш някаква базова финансова стабилност, а и човек има нужда и от пътувания, хобита и т.н., а те струват пари. Въпросът е в баланса между тях. Всеки избира за себе си къде ще прекара линията. По-сериозното нещо, което ти спомена, са промените в технологиите и обществото. За съжаление си прав, с нарастване на производителността на труда не намаля работното време, защото са необходими все по-квалифицирани служители, а много по-ефективно е един човек да е добър в областта си и да работи по 8 часа, вместо двама неопитни да се опитат да свършат неговата работа за същите пари (няма да са им необходими по 2 х 4 часа, а повече). Кофти наистина, а в момента едва ли има алтернатива, дори да игнорираме всички конспиративни теории за лошите корпорации. Все пак, технологиите направиха живота ни много по-лесен, отколкото може би си даваме сметка. В момента ми текат 8-те работни часа, но не блъскам с кирката в мината, а си почивам между коденето и обменям идеи. А и намирам известно удовлетворение в работата си, така че не смятам, че 8 часа дневно натежават повече от някоя разходчица в държава по избор, едно допълнително море, пари за интересни спортове, малко по-хубава храна и прочее благини, които получавам в замяна. Въпросът е да се направи така, че да има баланс, а не социалните помощи да са почти равни на доходите на работещите и да обезсмислят избора ми. Защото какво правим, когато наново отркием комунизма (този път по западен модел) и критично голяма маса хора реши, че не иска да работи?
Сламка, сорка за грешката с Бички. За другото – малцина са способни да си прекарат линията, на повечето им е прекарана отвън. Формирането на ценностната система на обществото е комплексен процес, започващ от възпитанието в семейството. минаващ през показваното от медиите и завършващ с поведението на елита. А ценностната система формира потребностите, чието удовлетворяване прави индивида щастлив. Не е въпросът да живееш с по-малко пари, а да намериш балансът между парите и свободното време. Съвременната ценностна система на западното общество жертва времето за сметка на придобивките. Да имаш повече и повече… Истината е, че по този път никога няма да имаш достатъчно. Винаги ще има някой друг с по-хубави неща от твоите и никога няма да бъдеш щастлив. Когато и ако го осъзнае човек, едва тогава може да тегли една майна на системата, да си подхване нещо свое, сам да си определя свободното време и с колко пари да разполага.
Процесът е доста комплексен... Аутсорса на производството на стоки и услуги на други континенти, свитото потребление, силовото налагане на модели за подражание, особено при по-младите, увеличението на нивото на позиции, които могат да бъдат упражнявани изцяло онлайн (не е от упоменатите), умишленото оттегляне от общите социални плащания - осигуровки, застраховки и пр. дават този облик. По принцип, води се добър признак, когато голяма част от народонаселението има и такава свобода - да избира дали да се труди. А и нека не забравяме, че според изследвания от преди 4-5 години, спестяванията на средното домакинство в Европа са около 34 500е. Факт е, че растат поколения доста толерирани откъм трудова заетост...
Ето вече един възропта против това друг да му определя колко да му бъде достатъчно Сега остава и тия дето оплакват поробването на днешните трудещи се да посочат в коя друга епоха в световната история работния ден на просотолюдието е бил ограничен до 8 часа и в останалото време да разполагат както сиискат
Сламка, малко разпокъсано го давам, ама и аз си отбивам моите 8 часа, пък и разни деца се намесват в разговора ни. Сети се за една основателна причина, да си там, където кодиш от 9 до 18 с час обедна почивка? Защо точно тези 8 часа трябва да кодиш, а не ти се спусне норма за седмицата, която да си я покриеш и после да правиш каквото си поискаш? И не е само твоята професия такава. Но хората си седят на бюрата, идват по график, хранят се по график и си тръгват по график. Живееш по график, който няма никакъв смисъл за производителността на труда ти, нито за качеството на произведеното от теб. Мой приятел в Германия има да коди 35 часа на седмица. Кога ще си ги изкоди си е негова работа, но трябва да стои в офиса 35 часа на седмица. И това е първата стъпка към личната свобода на индивида, следващата ще е нормата – толкова трябва да изкодиш: кога и къде да си е твой проблем. Остави коденето и другите нет-професии. Една обикновена магазинерка дреме в магазина за дрехи всеки ден между 13.00 и 16.00 без да влезе нито един клиент. Защо? Защо е толкова важно да дремем някъде точно 8 часа, при условие, че не вършим нищо през повечето време? Пробвай да питаш шефа си и ще останеш изумен от отговора - "Не знам". Обаче иска от теб да си там въпросните 8 часа...
Сламка, забавното е, че и шефът ти се пита същото, а отговорът е много елементарен. Там си въпросните 8 часа, за да си подчинен. Защото през тези 8 часа, ако поискаш да мръднеш някъде, трябва да питаш. Защото не е важно само какво ще изработиш, а е важно и да си подчинен. И шефът ти е подчинен, ако и да няма негов си шеф на място, по телефона е контролиран. Важното е да не се чувстваш свободен човек, а да си подчинен. Независимо дали работиш за 500 или за 5 000 на месец. В този ред на мисли, чао от мен и весели празници! Предпразнично се наработих, пуснах си хората и теглих една майна на моя шеф… наум
Ааааа не, държавническата мисъл в действие "...Една обикновена магазинерка дреме в магазина за дрехи всеки ден между 13.00 и 16.00 без да влезе нито един клиент. Защо?.." Защо наистина? Не може ли дрехи да има само сутрин между 7 и 8 (като през купонната система), а ние да се вием на безкрайни опашки? Така де, иначе магазинерката е поробена на своя шеф. Да освободим поробените магазинерки, купувайте дрехи само сутрин и всички заедно Господи, такива идиоти получават държавна заплата, жално ми е да си представя пък какви неща творят в държавната си служба. Вероятно същите умотворения пишат и в разните наредби,а ние се чудим защо всичко е толкова объркано