Климатичната криза променя много аспекти на човешкия живот - от обществото, в което живеем, до въздуха, който дишаме, и храната, която ядем.
Изглежда това се отнася се и до алкохола, който пием.
Гроздето, отглеждано за вино, е изключително чувствително към промените на времето.
Винопроизводителите следят внимателно от десетилетия как са се променяли датите за прибиране на реколтата. Някои записи по темата се пазят още от Средновековието, разказва National Geographic. През 1800 г. учени и историци осъзнават, че тези внимателни записки могат да бъдат използвани, за да се следи как климатът се променя.
Скорошно изследване върху виното и измененията на температурите показва неприятна тенденция, която ще изисква навременни мерки. Ако в глобален мащаб температури се покачат с 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, светът може да загуби над половината от най-добрите региони за производство на вино.
Ако температурата се повиши с критичните 4 градуса, 85 процента от лозаро-винарските райони може да бъдат загубени. Което на практика означава, че онези от нас, които не са много богати, могат да се сбогуват с доброто вино, пише Gizmodo.
За щастие, проучването, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), очертава стратегия за адаптиране, която включва промяна на това кои сортове грозде в кои региони могат да растат. „Все още има възможности за приспособяване на лозарството към по-топъл свят. Просто трябва да се вземе много сериозно проблемът с изменението на климата", казва Бенджамин Кук, съавтор на изследването.
Всеки сорт грозде се приспособява различно към климата.
Променящите се температури и цикличността на сезоните влияят както върху растението и узряването на гроздето, така и върху качеството на виното. Като цяло гроздето узрява по-бързо в по-топъл климат, което може да направи виното по-сладко, по-тъмно и с по-висок процент алкохол.
Проучването разглежда 11 различни сорта популярно грозде за вино. Използвайки стари данни на винопроизводители и учени, изследователите изграждат модели, за да определят кога дадено грозде се очаква да има пъпки и цъфтеж и кога да узрее в различни лозаро-винарски райони по света. Предвидени са различни сценарии на затопляне - от 0, 2 и 4 градуса по Целзий.
Затоплянето между 2 и 4 градуса по Целзий би правило загубите неизбежни, но на базата на прогнози за изменението на климата обаче изследователите оценяват кое грозде може да расте в други региони в бъдеще.
Оказва се, че преместването на сортове лозя е мярка, която може значително да намали загубите. Друг вариант е винопроизводителите да преминат към сортове, които са по-адаптивни към променящия се климат, което ще намали загубите им до 24 процента.
„С 2 градуса повишение на глобалните температури и без опит да бъдат адаптирани в нови райони, 56 процента от лозаро-винарските площи в света може да се окажат неподходящи за отглеждане на вино", казват изследователите.
Като пример за адаптиране те дават френския регион Боргон, където топлолюбивите сортове Мурведър и Гренаш могат да заменят настоящите като Пино ноар.
Винарите по целия свят вече започват да сменят сортовете, за да се адаптират към промените в климата. В известния с производството на вино град Бордо във Франция някои лозари използват по-малко Мерло в своите смеси, а в калифорнийската долина Напа гроздето от Каберне Совиньон отпада заради повишаването на температурите.
По-високите температури създават по-богати реколти за Ризлинг в Германия и за пенливи вина в Англия, което показва, че могат да се отворят нови винарски региони. Новото проучване може да помогне на винарите за тези решения.
Според изследователите такава стратегия е особено полезна за по-хладните региони на вино като Германия, Нова Зеландия и американския Тихоокеански северозапад. Тъй като тези райони стават по-топли, лозарите могат да преминат към сортове грозде, които се справят добре при по-горещи температури, като Мерло и Гренаш, а с повишаването на температурата тези места за производство на вино могат дори да се разширят на север.
Но за регионите, които вече са твърде горещи за някои сортове грозде, като Италия, Испания и Австралия, не се оказва толкова лесно.
Те вече са ограничени до засаждане само на грозде, което харесва по-високи температури, но остава рискът за винопроизводството, ако градусите се повишат повече от очакваното.
Тъй като винопроизводството е стара традиция, няма да е лесно за всички винопроизводители да решат какви сортове грозде да използват. Пресаждането на лозята може да бъде скъпо и вкусовете на различните нации ще трябва да се адаптират.
Освен това, повечето производители съхраняват столетни традиции и рецепти в производството на вино, а предпочитанията на хората към алкохолната напитка са различни и при произвеждането на вино това се взима предвид. Виното, което харесват в Австралия например, може да не се хареса на французите, и обратното.
Възможно е да има и правни предизвикателства, тъй като много страни имат регулации относно производството и продажбите на вино.
А и размяната на места и сортове може да е ефективна само до определен момент. Според изследователите по-големи промени в глобалното затопляне няма да може да се реагира.
При крайния вариант на затопляне, отчетен в проучването, а именно с 4 градуса по-високи глобални температури, засаждането на специфични за климата сортове намалява потенциалните загуби от 85 на 58 процента, или приблизително с една трета.
И все пак загубите не могат да бъдат напълно избегнати.
