Езерото Байкал е чудото на Сибир - то е най-древното и най-дълбокото сладководно езеро в света. Намира се в южния край на областта, малко преди границата с Монголия. Пътят дотам, от административния център Иркутск до курортното градче Листвянска, е около час и е почти като слалом между побелели от сняг и лед гори.
Листвянска се намира на устието на река Ангата, чиито води извират от Байкал и течението им е толкова силно, че за разлика от езерото, почти никога не замръзват.
Местните с любов наричат езерото "татко Байкал".
От векове античният Байкал служи за вдъхновение в изкуството и религията на племената, които в продължение на столетия живеят в мир около водите му. Шаманисти и будисти заедно връзват цветни панделки по дърветата в знак на благодарност към своите божества и шепнат пожелания. Ортодоксалните християни строят църкви по бреговете. Голяма част от тези хора се молят просто тяхното "Сибирско море" да бъде съхранено.
Други обаче не ги интересува дали водите на езерото ще останат чисти и започват да изхвърлят вътре отпадните си води. На входа на Листвянка има многоетажен хотел със спорна репутация. През февруари миналата година местните жители наблюдават ужасяваща сцена - жълта течност се излива от тръба от хотела директно във водите на Байкал. Оказва се мръсна вода от прането. Само че праховете за пране съдържат фосфати, а те са много опасни за животинските видове в езерото.
Тръба за отпадни води, която сочи право към водите на Байкал
Замърсяването води до небивал растеж на водорасли от вида спирогира алгае, които изтласкват от Байкал ендемичните гъби, ключови за почистването му. Освен това редица видове, които служат за храна на рибите в езерото, измират.
Днес Байкал отразява като огледало проблемите на Русия с човешките права, но и с опазването на околната среда.
Вижда се силата на корупцията и авторитарния натиск върху независимите гласове, които се опитват да повдигнат болезнените за обществото въпроси.
Преди пет години руското министерство на правосъдието прави списък с 39 групи на природозащитници, които определя като "вражески агенти", работещи с чуждестранни грантове и застрашаващи националната сигурност.
Активистите, които се опитват да информират руснаците за случващото се в Сибир, са ангажирани с правни въпроси и с това да доказват, че не са заплаха за родината си. Като резултат от натиска 14 от организациите прекратяват дейността си.
Една от тях е Baikal Ecological Wave - известна неправителствена организация, чийто членове са посветили повече от две десетилетия от живота си, за да информират хората за проблемите на околната среда и да провеждат научни експедиции до Байкал. Изразходените средства и време, комбинирани с опетнената репутация на организацията, принуждават членовете й да се откажат от това, което правят.
В Листвянска почитат своите традиции, а един от местните деликатеси е опушен омул - осолен, леко мазен и с вкус на рибен салам.
Омулът създава много възможност и за бизнес, и за гастрономични удоволствия за туристите в Байкал. Всяка сутрин, въпреки ледения вятър, рибарите отиват до брега и разполагат своите уреди за опушване на рибата. Така на обяд посетителите имат възможността да опитат омул. Заради замърсяването обаче популацията му сериозно спада в последните години.
Уловът намалява от 50 000 тона годишно до 10-13 000 тона. По тази причина властите ограничават улова на омул до 5 килограма на човек - сериозна промяна за местните, които разчитат на риболова.
Те се притесняват, че Байкал е "болен" - омулът изчезва, байкалските тюлени измират, спирогира алгае процъфтява.
Тя винаги е съществувала във водите на езерото, но не и в такива опасни нива. Но броят на хотелите расте заедно с този на опасните гъби. А хората, живеещи близо до новопостроените хотели, казват, че водата от кладенците им силно мирише на амоняк.
Китайски предприемачи пристигат на големи групи и искат да развиват хотелиерски бизнес. Властите би трябвало да следят дали новопостроените хотели имат пречиствателни станции, но явно не смогват.
Междувременно Байкал дава своите тревожни сигнали. Миналият октомври 132 тюлена умират и телата им са намерени на брега. Някои от тях са били бременни. Все още не е ясно какво може да причини такава масова природна катастрофа. Част от учените предполагат, че това е естествен процес, тъй като популацията им е твърде многобройна, други настояват, че няма достатъчно храна за тях във водите на Байкал. Но никой не отрича, че езерото е в опасност.
Замърсяването на Байкал е и ключова тема при срещата на Владимир Путин с негови поддръжници в Буратия.
Броят нарушения е фрапантен - остарели пречиствателни станции, нелегални сметища, безразборна сеч, казва депутатът от руската Дума Николай Будуев като допълва, че всички кораби, които плуват в езерото, хвърлят отпадъците си вътре.
Владимир Путин на посещението си в Буратия
За да бъде наблюдавано дългото 636 км езеро обаче ще е необходима цяла армия от хора в региона. А броят на природозащитниците в Русия пада по-бързо и от този на омула.
В световен мащаб липсата на амбиция на хората да се организират в защита на природата е наистина опасна. В Русия обаче тази опасност идва от потресаващото безразличие.
