Преди малко повече от 100 години, руският император Николай II абдикира от трона, а огромната му империя вече не съществува. Започват десетилетия на промени, които разтърсват света.
И все пак през 2017 година няма и една руска телевизия, която да отбелязва годишнината от революцията.
Решението да се игнорира изминалият един век от 1917 година идва от среща в Кремъл миналата година, на която руският президент Владимир Путин заявява на съветниците си, че не е необходимо да се напомня за нея или тя да се чества.
Вместо това събитията би трябвало да се обсъждат "само от експерти," казва Путин. Тоест оставете революцията на историците; останалите жители на Русия не би трябвало задълбочено да се занимават с подобни въпроси.
Това нареждане после е предадено от новия политически стратег на Кремъл - Сергей Кириенко, на директорите на руските държавни медии, пише "Атлантик". Русия няма нужда от революции, а от стабилност, заявил той, разказват присъствали на срещите.
Разпадането на империята се превръща в табу за руските медии - и очевидно в пренебрежима по важност историческа бележка под линия за Путин.
Президентът обаче не е поклонник на Съветския съюз, въпреки изказването му от 2006-та, че "разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век." Левите идеологии са му чужди. Откакто е заел президентския пост през 2000-та година, той е привлекъл в кабинета си последователи на неолиберални идеологии и пламенни поддръжници на свободните пазари, не неокомунисти и радетели за планираната икономика.
Това, за което най-вече копнее Путин, са дните на мащабно величие на Русия.
Поради това идеята за руска империя изглежда естествена за президента. Неговата версия на империята обаче не е точно копие на тази на Николай II. Вместо това тя е въображаема, виртуална империя, обхващаща компоненти като Съветския съюз, руското православно християнство, суверенитет, популизъм, Йосиф Сталин, победа във Втората световна война, полетът на Юрий Гагарин в космоса и дворците на Екатерина Велика.
Путиновата идеология е базирана на усещането за присъщо на Русия величие, на идеята, че това е страна, от която другите трябва да се боят и която трябва да уважават. Свят, в който CNN излъчва документален филм за Путин, озаглавен "Най-могъщият човек на света", е неговият идеал.
Традиционното убеждение е, че по време на първия мандат на Путин, народът на Русия сменя политическата си свобода за усещане за сигурност и просперитет. През първите години на новото хилядолетие, благодарение на високите цени на петрола, много руснаци са в по-добро положение отвсякога. Времената обаче се промениха и руснаците вече са склонни да жертват част от просперитета си в замяна на усещане за национална гордост, като са склонни да понасят болезнените санкции или икономическата криза, стига Крим да е част от Русия.
Повечето руснаци не са изпитвали гордост от страната си от разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Заради последвалите икономически трусове много от тях се почувстваха унизени.
Сега за мнозина Путин е източникът на чувство за гордост. И емоциите им са сравними с това, което хората изпитват, когато любимият им футболен отбор победи. Нищо реално не се променя: те не стават по-умни, здрави или богати; личният им живот не се подобрява. Но някак, ирационално, просто те се чувстват по-щастливи, горди с постижение, в което не са играли роля. За милиони руснаци Путин е еквивалентът на такъв футболен отбор.
Пък и единственото, което той прави, е да побеждава.
Някогашното величие на Русия е много по-важно от нова, безпрецедентна победа, защото осигурява гориво за руската пропагандна машина. Когато цените на петрола спаднаха до рекордно ниски нива, руската история замени богатството на годините на икономическия бум като вечен двигател на популярността на Путин.
От тази гледна точка, 1917 година е най-неудобната възможна година за руската пропаганда. В историята на падането на руската империя, няма герой, с който Путин да се асоциира, както го прави със Сталин, човека, който е повел сънародниците му към победа във войната - със сигурност не и Николай II, пропаднал владетел, не успял да запази империята. Нито той може да се асоциира с Владимир Ленин, революционерът, който е съсипал империята. (Путин не крие антипатията си към Ленин, като го определя като "човека, поставил тиктакаща атомна бомба под Русия".)
Със сигурност Путин не може да се сравнява и с демократичните революционери, които са управлявали страната от февруари и октомври 1917. Благодарение на техните усилия, Русия за кратко става най-прогресивната държава в света, първата в Европа, която се отказва от смъртното наказание, и една от първите въвели всеобщо гласуване, включително и за жените.
В тези месеци силното, свободно руско гражданско общество се опитва да поеме съдбата на страната в своите ръце, вдъхновено от творци като художника Василий Кандински, композитора Игор Стравински, режисьора Константин Станиславски, балетния импресарио Сергей Дягилев и писатели и поети като Михаил Булгаков и Анна Ахматова. Първият демократичен премиер на Русия Георги Лвов е приятел и последовател на Лев Толстой и се опитва да реализира утопичен идеал за държава без насилие. Той подава оставка през юли 1917 след първия опит на болшевиките за въоръжен преврат, като заявява, че не може да си позволи да използва оръжие, за да спре бунтовете.
Наследникът му на поста Александър Керенски, харизматичен лидер от февруарската революция, е известен като "диктатор с мека ръка" и човек с амбициите да бъде "руският Ататюрк." Той обаче също иска да следва западен, демократичен път. И в крайна сметка той е свален от Ленин, много по-брутален диктатор.
За съвременната руска идеология обаче нито високата култура, нито силното гражданско общество са приоритет. Това, което е важно, е победоносна руска империя. Всичко, което не се вписва в този имидж, се пренебрегва или прикрива.
Има все пак един аспект на съвременната руска пропаганда, който напомня революциите от 1917 г. Според руската държавна телевизия, руската опозиция е съставена от агенти на западни НПО и чужди разузнавания. Всяка революция според Кремъл винаги е резултат конспирация или външна намеса. Официалната руска конспиративна теория - повтаряна ежедневно като заклинание от руските телевизии, и предполага се, възприета като убеждение от Путин - заявява, че украинската революция през 2014-та е била организирана и платена от американците, наравно с революциите от Арабската пролет.
Сега виждаме същите теории да изникват в представянето в държавните медии на революциите през 1917. Февруарската революция, която сваля Николай II, сега се твърди, че е била организирана от британците (с активното съдействие на британския посланик в Русия Джордж Бюканън). Октомврийската революция, която довежда болшевиките на власт, пък според руските медии е била финансирана от германците, които едва ли не помогнали на Ленин да постигне целите си в Русия и имали нужда от неговата помощ, за да приключат Първата световна война.
Случайно или не, Русия преди 100 години е била залята от подобни теории на конспирацията. През 1917 година руската царистка държава е смятала всеки опозиционер за предател, който се е продал на британците, а либералната опозиция е вярвала, че правителството е пълно с германски шпиони. Сега историците са единодушни, че не е имало конспирация нито от британска, нито от германска страна, която да е насочвала събитията от 1917 г. Ленин не е бил шпионин, въпреки че властите в Берлин са допуснали той и болшевиките му да преминат през Германия по време на войната на път към Русия, където те са се надявали да завършат революцията (и да извадят Русия от войната).
Огромна енергия е била хвърлена в борба срещу въображаеми заплахи вместо реалните от Запад. И когато хаосът от истинската революция се е уталожил, всичко се е разпаднало. Не е имало никой останал да защитава Николай II: всички, които са били лоялни към него преди абдикацията му, изчезнали.
Протестът на младите хипстъри
Сегашното руско правителство не се бои от революция. Дори скорошните антикорупционни протести в няколко руски града не впечатляват Кремъл. Протестиращите в тях са млади хипстъри, смята властта, и огромното мнозинство от руснаците ще остане абсолютно лоялно на Путин. Кремъл е сигурен, че всичко е стабилно, че хората се гордеят със своя президент и няма причини за опасения. И те са прави.
Но някога руската империя е изглеждала дори още по-стабилна. Всички са знаели какво ще се случи с империята на Николай II: че тя ще се управлява от сина му Алексей. Сегашната стабилност на Русия е много по-непредсказуема.
