Защо един млад мъж решава да се самоубие на 30 години? И то в Италия, а не в Бангладеш. Отговорът се крие в предсмъртното писмо, оставено от Микеле. То разтърси италианците, защото безмилостно обвинява държавата, че е изгубила цяло едно поколение. Млади хора, които нямат работа, нямат надежда, принудени да получават навсякъде отговорът "Не".
След като написва дългото и трогателно предсмъртно писмо, на 31 януари Микеле отива в дома на баба си, взима едно въже и.... приключва със себе си. "Не мога да прекарам живота си в борба за оцеляване.... Не се живее само с отговор "Не", с "Не" се умира" - обвинява със срам и голямо отчаяние младият мъж една система, в която за младите няма работа. Поне не за него и за хиляди млади италианци до 35 години.
"Направих много опити, опитах се да намеря смисъл и цел, използвайки собствените си качества... Писна ми само да правя усилия, а да няма никакъв резултат, писна ми от безсмислени интервюта за работа, писна ми да завиждам, писна ми да се питам как се чувстваш, когато успяваш, писна ми да се усмихвам, когато искам да псувам и винаги да бъда на опашката".
Родителите: "Беше на толкова много стажове и никъде не го взеха"
30-годишният Микеле е от Удине, град със 100 хиляди население до границата със Словения. По професия е график. По-скоро би искал да бъде, защото животът не му позволява да бъде. "Никой не го взе. Беше на толкова много стажове и курсове и навсякъде му казваха "Не". Един, два, три пъти..." - разказва баща му. Той се упреква, че не са усетили, че синът им е в криза. Предсмъртното му писмо е зов за помощ, който обаче остана нечут, един безмилостен анализ на тази система, която убива най-добрите си деца".
Това е викът на цяло едно поколение. В Италия го наричат поколението "Не", млади хора, които нито учат, нито работят и са престанали да търсят, да вярват, да искат. Армия от обезверени и озлобени личности. Цели 40,1% е младежката безработица в страната.
По молба на родителите цялото писмо на сина им беше публикувано от местния вестник Messaggero Veneto. "Защото това е сериозен проблем, истински социален бич, който той се опитва да изобличи" - разказват покрусените майка и баща.
Микеле е дете на Североизточна Италия, на областта Фриули Венеция-Джулия, която в миналото е един от богатите региони на Североизточна Италия. Днес обаче в областта се виждат само руините на затворени фабрики, има хиляди безработни, броят им се е утроил за три години, има и десетки самоубийства.
Много от местните бизнесмени предпочитат да изнесат производствата си в Китай или в съседните страни от бивша Югославия и затварят фабриките в Италия. Те спестяват от данъци, заплати и осигуровки, а местните хора губят работата си.
"Няма какво повече да искаме от нашата действителност - пише в последните си драматични думи Микеле. Не може да се надяваш на работа, не може да се надяваш да бъдеш обичан, не може да претендираш да бъдеш оценен." След като години наред безуспешно търси работа, той започва да вижда нещата само в черно, както настоящето така и бъдещето.
"Една катастрофа, в която не искам да участвам". Думи, пълни с безпомощност, гняв и фрустрации.
Молба за прошка от мама и татко
"Общото състояние на нещата е неприемливо за мен, повече не мога да се товаря с това" - пише Микеле. Накрая моли за прошка родителите си. "Ако можете". Няма по-голяма болка от тази да надживееш детето си. И да получиш посмъртно писмо от него: "Знам, че това ви изглежда като лудост, но не е. Просто съм отчаян. Нямам желание: не съм за тук, нито за сега. Не мога да наложа присъствието си, но мога просто да си отида."
Микеле обяснява, че не става въпрос за момент на лудост, нито за криза. "Вътре в мен всичко е подредено. Това поколение си отмъщава за една кражба, за кражбата на щастие". Баща му счита, че "това са млади хора, които преживяват като лично поражение това, което за нас е удар от едно умиращо общество". За неговия син отказът се превръща в кошмар. "Един свят, лишен от идентичност, лишен от гаранции, лишен от отправни точки". Момчето се извинява на приятелите си.
Последният шамар е за правителството. "Поздравления към министър Полети, той наистина държи на младите". Полети е министърът на труда и социалната политика в служебното правителство на Паоло Джентилони.
В Италия младежката безработица е 40,1% според данните на Евростат от декември. В Европа по-зле са само Испания с 42,9% и Гърция - 44,2%. Най-ниска е младежката безработица в Германия - 6,6% на хора под 25 години. В България 22,4% от младежите са безработни, а средната стойност за ЕС е 18,4%.
Как се стигна дотук?
Според министър Полети причините за огромната безработица сред младите хора в Италия е кризата, заради която са изгубени един милион работни места, опитите страната да се справи с външния си дълг, заради което са блокирани голяма част от парите от бюджета. Не на последно място е пенсионната реформа, която увеличава с шест години възрастта за пенсиониране. Така за хора като Микеле шансът да си намери работа става още по-малък.
Безработицата е сериозен проблем. Особено ако си на 30, имаш диплома в джоба, но от години никой не те взима. Защото си неопитен, а как да придобиеш опит, ако никой не ти дава възможност. Истината е, че мерките, предлагани от италианската държава не дават резултати. А обясненията на министъра и безплодните усилия на държавата се приемат от младите италианци като подигравка.
Друг въпрос е, че италианските младежи са доста разглезени, завършват университета за седем вместо за четири години и живеят с мама и татко, докато може. Някои от тях и не бързат да си намират работа.
На фона на историята на Микеле последните заключения може да прозвучат цинично, но нещо в модела не работи. Нито в мерките на държавата, нито в начина на възпитаване на децата. Прекършеният млад живот, избрал края, без да види остатъка от представлението, е трагично доказателство за това. Дано някой се стресне и нещата да се променят. Иначе ще се окаже, че Микеле си е отишъл напразно.
