Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да зашиеш устата на Европа

Стигна се го класически абсурд - статия на уважавания британски писател и журналист в The Spectator Дъглас Мъри срещу цензурата във Facebook беше цензурирана от Facebook

Снимка: Getty Images
Стигна се го класически абсурд - статия на уважавания британски писател и журналист в The Spectator Дъглас Мъри срещу цензурата във Facebook беше цензурирана от Facebook

Една от първите реакции на Facebook след атентата в Орландо, при който млад мюсюлманин уби и рани общо над 100 души, вдъхновен от джихадистите от ИДИЛ, беше... да забрани страница, която критикува радикалния ислям.

Групата е създадена от критичката на религиозния екстремизъм Памела Гелър, която от години получава смъртни заплахи от мюсюлмански фанатици, а двама от тях се опитаха да застрелят всички посетители на изложба на карикатури в Тексас, организирана от Гелър през 2015 г. За щастие, техният атентат срещу свободата на словото бе осуетен от полицаите в Тексас.

Но атентатът срещу свободата на словото, организиран от Европейската комисия и технологични гиганти като Facebook, Twitter, Google и Microsoft се развива успешно и по план.

Само преди няколко месеца германският канцлер Ангела Меркел разговаря с Марк Зукърбърг за това колко е важно Facebook да цензурира статиите и коментарите, критичните към мигрантите в Европа.

Сега свободата на словото в Интернет е сериозно застрашена от новата инициатива на Еврокомисията срещу езика на омразата.

Водещите технологични компании и ЕК официално подписаха споразумение, чиято мисия и цел е да се премахват идеи, мнения и информации в рамките на 24 часа, ако се прецени, че са расистки, ксенофобски или могат да се интерпретират като подтикващи към насилие и омраза срещу групи от хора по расов, религиозен, национален или етнически признак.

Откритото и недвусмислено призоваване към насилие срещу индивиди или групи от хора е криминализирано в цивилизования свят и се преследва от закона.

С новото споразумение, обаче, ЕК и технологичните гиганти поставят огромния си ботуш върху шията на свободното изразяване и разширяват максимално дефинициите за нелегално публично съдържание. Вече всяка рационална, подкрепена с доказателства критика на Исляма, например, може да попадне в еластичното определение за език на омразата, да бъде изтрита и забранена, а нейните автори - преследвани като престъпници.

Еврокомисарите и представители на Facebook, Twitter, Google и Microsoft опаковат бруталната цензура в нови „норми за поведение".

Преди дни Вера Йоурова - европейски комисар за правосъдието, потребителите и равенството между половете - коментира инциативата с изказ, който може да пасне във всеки пасаж на антиутопия по Оруел: "Последните терористични атаки ни напомниха колко е важно да адресираме езика на омразата в кибер пространството. Социалните медии са един от инструментите на терористичните организации за радикализиране на млади хора".

Иронията е, че досега джихадистките сайтове и про-терористичните послания не са пипнати, но незабавно започна кампания срещу критиците на мюсюлманския тероризъм и масовата миграция от Третия свят към Европа.

Стигна се го класически абсурд - статия на уважавания британски писател и журналист в The Spectator Дъглас Мъри срещу цензурата във Facebook беше цензурирана от Facebook.

Няколко организации за човешки права не останаха особено очаровани от мракобесната инициатива на ЕК и интернет компаниите.

В общо изявление на организациите European Digital Rights (EDRi) и Access Now се казва: „Дебатът по темата беше проведен само в рамките на Еврокомисията, страните-членки на Евросъюза и интернет компаниите, базирани в САЩ. Нито една гражданска организация не бе поканена да участва в разговора за езика на омразата онлайн. Гражданският сектор бе систематично изключван от преговорите".

Подгответе се за още политически и корпоративен натиск върху свободата на изразяване.

Пейзажът вече е преситен от информации за премахнати, забранени или скрити публикации, които по никакъв начин не са расистки или подтикващи към насилие. Много от тях просто дават статистическа информация за увеличаване на престъпността на континента в контекста на масовата миграция от предимно мюсюлмански държави.

А и кой ще определя кое слово е омразно? „Комисарите по лошата реч?" Това е рецепта за катастрофа.

Кристофър Хитчънс бе казал, че не иска да бъде цензуриран, защото и той самият не желае да бъде цензор. Свободата на словото е основна ценност на Западния свят и всяко ограничение на пазара на идеите подкопава самия смисъл на либералната демокрация.

В САЩ все още действа Първата поправка в Конституцията, която защитава дори обидното, омразно слово от посегателствата на държавата. Защото извън преките заплахи към насилие, речта не трябва да бъде регулирана.

Всеки познат нам деспотизъм е започвал своя терор над хората с „норми на поведение" и политическа коректност. С новата тоталитарна инициатива ЕК, Facebook, Twitter, Google и Microsoft се наместиха в много, много лоша компания. Но пък без да искат, поканиха опозицията и отпора на свободните хора.

Най-четените