Позорната капитулация на германското правителство пред мракобесното желание на турския президент Ердоган да съди немския комик Ян Бьомерман за обида, вдъхнови големия британски журналист и автор Дъглас Мъри да обяви поетичен конкурс за гавраджийски стихове на тема „Ердоган".
В няколко материала за своето издание The Spectator Мъри разгръща атрактивната си концепция с добре познатото на читателите му чувство за хумор: „Искам да подчертая, че целта на поетичното състезание е да бъде възможно най-обидно за Ердоган. Рими с политически послания ще бъдат допускани, но неизбежно ще минат на заден план за сметка на произведения, които са посветени единствено на предполагаемата страст на президента по кози и печално известното му поведение по време на посещения в зоологически градини."
Дъглас Мъри обяснява, че не желае да живее според законите за богохулство, които ислямските деспотите искат да наложат не само в собствените си страни, но и в свободните общества на Запад. Той предлага поетичното състезание да се проведе за удобство във формата на лиричната миниатюра лимерик - добре познат и много използван на Острова гротесков стих с определен строеж на строфата. Тези произведения често са използвани за забавното разгръщане на мръснишки анекдоти в пет стиха. Самият автор започна конкурса със своето предложение:
Recep Erdogan is the Turk'll
Never tire of rim-jobs from his circle
Yet his chief-est delight
(Now Khilafa's in sight)
Are the felchings he gets from Frau Merkel
От уважение към читателите с по-пуританска чувствителност, но най-вече към майсторството на Мъри, което не искам да осакатя с лаишки опит за превод, ще предам само основното послание на творбата. Мъри описва Ердоган като турчин, който много харесва определена форма на перверзно плътско задоволяване, предлагана му щедро от неговия кръг. Ала най-голямото щастие за него - в контекста на задаващия се на хоризонта Халифат - са сексуалните услуги, които му доставя „фрау Меркел".
Веднага след като канцлерът позволи на Ердоган да съди в Германия подигралия се с него комик по буквата на абсурден и архаичен немски закон, на Запад се надигнаха пискливи гласове в защита на Меркел.
Дори и у нас, автори се упражниха в жанра „нонсенс" и изкараха унизителното третиране на сатирика Бьомерман като победа на законността и свободата на словото. Мъри със сигурност не е съгласен. По повода на апологетите той написа: „По много странен начин германският канцлер и до днес се преструва, че съдебно дело срещу германски комик в собствената му страна за това, че е обидил чуждестранен деспот е някакъв либерален акт. Не разбирате ли, пита ни тя, че съдът ще реши. Всъщност не - самата възможност някой да бъде разследван и изправен пред съда, защото е бил груб с Ердоган е антитезата на либерализма, това е възможно най-нелибералното нещо, което може да се случи. Няма да е особено облекчение, ако той бъде признат за невинен. Фактът, че подобно дело дори може да бъде обсъждано, демонстрира, че Германия тези дни не е нищо повече от сатрап на Ердоган".
По-късно стана ясно, че Бьомерман се е оттеглил временно от екран, което в никакъв случай не подкрепя фарсовата теза за победа на сатирата срещу амбициите на Султана за репресия над свободното изразяване. Ердоган постигна целта си с помощта на рекетираната от него Меркел - комикът се махна от ефир, беше поставен под полицейска охрана, а ще бъде и съден.
Той изпрати послание до всички, че гаврата с него не ще бъде простена.
Ердоган е ясният победител, а Меркел изглежда обидно лошо в тази ситуация. Но хора като Дъглас Мъри са готови да върнат баланса и да защитят правото на свободно слово. След всички журналисти, които бяха арестувани от ислямисткия режим на Ердоган в родната си Турция, той реши да протегне мрачната си ръка до сърцето на свободна Европа и да задуши и там принципите на класическия либерализъм и плурализъм.
Мъри не иска това да се разпростира повече. Той е бесен и на дискусията, която гафът на Меркел роди за „границите на свободното слово". „В чест на германския комик аз предложих на своите читатели и читателите на The Spectator да ни пращат крайно обидни стихове за Ердоган. Сам дадох пример, но не искам да печеля собственото си състезание като някакъв Везир затова се надявам, че вие ще измислите дори по-мръснишки и неуважителни за турския президент поетични рими. Стихове, които не са неприлични или клеветнически, ще бъдат автоматично дисквалифицирани. Щастлив съм да обявя, че отзвукът на хората беше изключителен. Произведения на всякакви езици, много от тях и на турски и арабски, заваляха на редакционната поща. Щедър читател предложи и 1000 евро награда. Поемите са прекрасни - някои дискутират размера на мъжествеността на президента, други са фокусирани върху сексуални практики, има много лирични проблясъци на тема зоофилия. Конкусрсът е отворен за всички, но предимство ще имат предложенията от Турция и Германия", обясни Мъри в последния си текст.
Той ще обяви победителя на 23 юни. Поетичното състезание получи широк медиен отзвук на няколко континента, а независимо кой ще победи губещите са ясни - Меркел и Ердоган.
