"Войводина = Каталония", гласи графити на стена в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия и административен център на автономната северна провинция Войводина в Сърбия. Друг надпис дава прогноза за бъдещето - "Войводина скоро ще бъде република!"
Такова улично творчество е често срещано явление в този усамотен град на река Дунав близо до северната граница на Сърбия с Унгария. Надписите са дело на "Млада Войводина" - неформална група от местни, които искат по-голяма независимост от сръбската столица Белград.
Името им е пряка препратка към съпротивителното движение "Млада Босна", което, опитвайки се да накара Австро-Унгарската империя да напусне Балканите, организира атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд през 1914 г., с което пали фитила и на Първата световна война.
Призивите за по-голяма независимост и сравнения с испанската провинция Каталуния, която стана символ на множество сепаратистки движения, се отхвърлят от властите в Сърбия. За Белград още не е отминала горчивината от загубата на бившата провинция Косово, което се обособи в независима република, и властите там са особено бдителни за всякакви подобни настроения на локален шовинизъм.
Повече от десетилетие след като албанското косовско мнозинство обяви независимост, въпросът за "сепаратизма" все още преследва Сърбия. Освен това Войводина не е сама. Неотдавнашен призив за "специален статут" за югозападния район Санджак, където живеят много предимно босненски мюсюлмани, беше като предупредителен сигнал за консервативното правителство в Белград.
"С всеки ден се разрастваме", коментират от "Млада Войводина" пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) в интервю по електронната поща. От там обясняват, че имат активисти в 23 града във Войводина, а членовете й са маскирани и защитават анонимността си заради възможни проблеми със сръбските власти.
Освен графити, призоваващи за създаването на република, Младата Войводина е известна със своите антифашистки улични лозунги и изгарянето на плакати, прославящи осъдени сръбски военни престъпници.
"Обикновено действията ни са подривни и поради опасността от арест или улични сблъсъци обикновено ги изпълняваме, когато по улиците няма много хора", обясняват от групата и добавят, че крайната им цел е референдум за статута на Войводина. "Ако идеята за федерална държава е екстремизъм, тогава ние сме екстремисти", казват от "Млада Войводина".
С население от около 2 млн. души Войводина има значително по-мултиетнически състав отколкото останалата част на Сърбия. Там живеят над 25 етнически групи и се използват шест официални езика. Сърбите съставляват мнозинството, но има и около 250 000 унгарци и десетки хиляди словаци и хървати.
Дебатите за статута на Войводина се водят вече от десетилетия, след като в края на 80-те години Милошевич отмени автономията на тази провинция и на Косово. Репресиите на Милошевич в Косово завършиха с война през 1998-99, а година по-късно с падането на диктатора Войводина възстанови правата си на автономия. Въпреки това обаче правомощията на местната управа все още предизвикват дебати и съдебни спорове.
Съвсем наскоро, през март, сръбското правителство отхвърли законопроект за това как да се финансира провинцията. Един от депутатите на управляващата Прогресивна партия тогава дори определи текстовете от законопроекта като "антиконституционни" и "опит за създаване на Република Войводина".
Консервативната Прогресивна партия на сръбския президент Александър Вучич спечели властта във Войводина през 2016 г., измествайки традиционно силната в региона опозиционна Демократическа странка. Критиците на управляващите обаче сега твърдят, че те просто спомагат за допълнителната централизация, която прави така, че решенията за Войводина да се взимат в Белград.
Александър Оджич, чиято Партия на Войводина се застъпва за създаването на република Войводина в рамките на Сърбия, обвини Прогресивите в приемането на "колониална" политика към северната провинция.
Според него Белград изразходва повече пари и политически капитал за десетки хиляди етнически сърби в малка част в Северно Косово, отколкото далеч по-големия и икономически по-важен регион на Войводина. Подкрепена от Русия, Сърбия е инвестирала значително време, пари и политически кредит, опитвайки се да осуети признаването на Косово като държава и нейната интеграция с международните институции.
"Макар че увеличават финансирането за сърбите в Косово, те имат колониални отношения с Войводина", коментира Одзич пред BIRN.
Такива забележки могат да бъдат експлозивни в Сърбия. Когато през 2018 г. Одзич призова привържениците на "Свободна Войводина" през профила си във Facebook за обединение, политическият анализатор Драгомир Анджелкович коментира, че подобна реторика напомня на косовските албанци в навечерието на декларацията за независимост от 2008 г.
"Белград премахва Войводина," казва Одзич, "но никога няма да успее да премахне войводаните".
Александър Попов от НПО "Център за регионализъм" в Нови Сад заяви, че опитът на Сърбия с Косово означава, че различните призиви на други места за реорганизация на държавната структура неизменно ще бъдат посрещани с обвинения в сепаратизъм.
Според него групи и партии като Млада Войводина и Партия на Войводина не са особено видими. Въпреки това идентичността на Войводина, която се създава, и нейните институции вече са реалност", казва Попов.
Също така дълго време се обсъжда статутът на Санджак, регион по границата между Сърбия и Черна гора, който е силно населен от мюсюлмани босненци.
Съответно, когато на 10 юни Националният съвет на босненците в Сърбия изпрати писмо до президентите на Сърбия и Черна гора с молба за издаване на специален статут на Санджак, Белград реагира бързо.
Сръбският министър на местните общини Бранко Ружич съобщи, че ще изпрати инспектори, които да разгледат работата на Съвета - орган, определен от държавата, който представлява босненската общност в страната.
Ръководителят на Съвета Есад Дзудзо заяви, че не знае за подобна позиция и вместо това обвини лидера на Партията на демократичното действие за Санджак, Сюлейман Углянин. Самият Углянин е отколешен борец за автономията на Санджак още от времето на краха на Югославия през 1991 г.
От Партията на демократичното действие коментират, че специалният статут е модел на Санджакската автономия, за който гражданите на Санджак гласуваха на референдума от 1991 г. Според тях този специален статут е "проект с по-широко международно значение в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани". Специалният статут, обясняват от партията, може да се превърне в начин за разрешаване на политически и териториални спорове на Балканите, който да не предизвиква такива вражди и конфликти, каквито историята вече познава.
От правителството в Белград обаче са далеч не толкова ентусиазирани по въпроса. Министърът на отбраната Александър Вулин предупреди за готвенето на нова война и призова прокурорите да предприемат действия срещу подобни опити за сепаратизъм.
Сеад Биберович от НПО "Ърбан-ин" в Нови Пазар от своя страна е скептично настроен. По негови думи подобни инициативи далеч не са нови, но често се възраждат за политически цели.
"Много босненци биха казали, че имат нужда от този специален статут, но повечето от тях знаят, че това не е възможно, защото Санджак няма капацитет за това."
И все пак борбата вътре в Сърбия за придобиване на по-сериозна автономия от правителството в Белград продължава, а активистите са убедени, че надежда има, дори и тя да е малка.
Едно трябва да е ясно - съдбата на България щеше да бъде много по-различна ако тя се беше присъединила към Югославия,(каквато идея са имали Сталин и Георги Димитров. Доколко е била искрена - не се знае.) Като казвам "много по-различна" имам предвид,че комунизмът нямаше да я съсипе ако беше част от Югославия.
Навсякъде завоевателите идват с огън и меч не с бонбони и ваучери за отстъпки. :) Ние, в миналото, не сме правили изключение. Същото важи с пълна сила за съседите ни. И то каква колаборация - Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Всеки гледа да ти го втъкне.
От къде идвало името "сърби"? Понеже, за разлика от нас, те можели единствено да чуват прасета, ходели със свински цървули. А сигурно малко хора знаят, кое е било единственото нещо по това време, което може да запази кракът ти сух през зимата. Това е свинският пикочен мехур. От него правели подплата за цървулите, така че можеш да газиш през замръзнали блата, чупейки леда и пропадайки във водата, през локви, но кракът ти е сух. Та така дълго време спрягали "цървули" за сърбите, но нали на латински "В" е "Б", в един момент почнали да им викат "сърбули", после /за по-кратко/ "сърби" или "србе" и те ти го днешното им име. Много прасета са гледали. Територията им е била основен снабдител със свинско за Австро-Унгария. По тази причина и умеят да правят скара, за което поне три четвърти от народа ни се подмокря от умиление. И това много ме дразни. Песните им и фолклорът им лъхат на долнопробно гуляйджийство, и точно за това - пак три ченвърти от народа ни се подмокря. И т.нар. наш "фолк" е пълно копие на сърбулското гуляйджийство, с примеси от турски и цигански маанета. Автентичният ни фолклор почти няма да го чуете по медиите ни, но той веднага се познава - чрез него говори трако-орфизма. А това е друга тема. Загадка! Заради която именно ни мразят, а не защото сме били "конекрадци". Неизвестното плаши. Тези, на които сме наследници, са можели да "преминават през световете" и са използвали златото именно за такива "процедури". Далеч по-слабо развити видяли това и си рекли, че златото ще да е нещо много ценно, но без да знаят защо. А едни други, също много по-неразвити от нас - наричани и до днес гърци, като понадошли по тия места, гледали с опулени очи, без да разбират нищо и единственото което могли, е да се зачудят що сме нямали писменост. Ами да се чудят. Тя е нужна именно на по-неразвитите. Интересно, нали. Завършвам със следния факт - главният библиотекар на Ватикана, живял през 18-ти век, с име Йосиф Симон Асеман написва история на света в 5 тома, които са дълбоко засекретени и до днес. Четири от тези пет тома, са посветени на българската история.
А-а-а, Дедо, Никога не си позволявай да вярваш на такива като мен, дето са носели цървули - от ония, гумените. Много са удобни за работа на село, само дето едно време ги правеха много добре, докато сега са калпави. Не стават. А ти, след като не си носил цървули, има две вероятности: или цял живот одиш бос, което не ми се вярва, или си бил и си нещо там ... от хайлайфа. Сега, това с цървулите и името на сърбите беше бъзик, ама явно нещо не съм го изразил както трябва. Знам няколко теории за произхода на името им, включително, че идвало от "сърбам", "смуча", но не звучат сериозно. Най-разпространената е, че "сервус" е било думата за "роб" на езика на римляните. От там дошло и "сервули", "сербули" за това, с което обували краката си бедните и робите. Какво точно съм сбъркал там с латинското и гръцкото не ми стана ясно, но карай - да приемем, че съм сбъркал. За трако-орфизма казваш, че пасуваш, но след това изкарваш цял абзац от текст, в който личи твоята активна позиция по въпроса. За съжаление нямам свръх-сетивни способности и не съм опознал това учение, но по този въпрос има много бели петна и подозирам, че не случайно. И именно за това ми е интересен, защото касае пряко и нашия произход и история, в която също е пълно с бели петна. Не е вярно, че нямало никакви паметници, а само намеци. Напротив - има и то не само у нас. Пълно е със светилища, сакрални обекти и артефакти. Също така има и много написано по въпроса - проф.Александър Фол, например. А това, че в учението били посветени шепа не само мъже, но и жени идва да покаже какви хора са били част от елита тогава, в сравнение с днес. Другите не са изпълнявали сляпо нищо, а са се учели. А обучението е траело минимум 30-на години. От къде черпя сведения за богомилите също не си познал. За по-кратко, само ще ти посоча авторите, чиито книги съм прочел и предаванията /има ги в Тубата/ и интервютата, които съм гледал. Това са проф.Ерика Лазарова, проф.Дамян Попхристов, доц.д-р Веселина Вачкова, Христо Буковски, Видка Николова. От последния автор, в том 1-ви на книгата и "Западът и изтокът в България", прочетох и за Асеман. Доц.д-р Веселина Вачкова също издаде книга за богомилството - богато илюстрована, двуезична - български и английски, но още не съм я чел, защото за целта трябва да дам 60 лв., а още не съм се подготвил психически. Мога да я взема от библиотека, но държа да си я имам.
Оф-ф-ф-ф! Дедо, С тая комбинация - 5-6 бири и пресна цаца /предпочитам цаца/, ама и картофки /ако може/ - ще ме накараш да тръгна за столицата още тая вечер. Благодаря за поканата! Живот и здраве, може да го организираме някой ден.