3 септември: Qualeralik syataq naatitalerlugu
10 септември: Sava siataq
17 септември: Nataarnaq uutaq
24 септември: Sava suppi
Не, това не е програмата на кино-фестивал за алтернативни късометражни филми. Нито пък са цитати от Шекспир, изписани от някой британец с тежка форма на дислексия.
Това е септемврийското меню, което предлага скромното кафене в единствената по рода си Гренландска къща в Копенхаген. Предложенията на предлаганите ястия са изписани на гренландски и включват: пържена гренландска камбала, агнешки стек, пак камбала, и като за финал - агнешка супа.
Разнообразието, както е видно, не е голямо, но затова пък порцията струва само 75 крони, а десертът на деня можеш да опиташ за още 15 крони. В сравнение с повечето ресторанти в града, тук си е направо евтиния!
Къщата (Kalaallit illutaat) се намира на централна улица в датскaта столица, a интернет страницата й я рекламира като "място за вас, които възнамерявате да се преместите в Дания или вече живеете в Дания".
Обръщението, разбира се, е отправено към инутитската общност. Иначе казано, гренландските ескимоси.
Откакто живея в Копенхаген, не успях да завъдя приятелства с много каалити (каквото е оригиналното наименование на най-голямата група инуити, обитаващи западното крайбрежие на Гренландия).
Всъщност "играя си" само с Акимиу. Името й означава "тази, която обитава мястото под прозореца срещу дървеното легло". Тя обаче от години нарича себе си Мариане. По-лесно било - както за приятелите, така и в работата. Разбирам я, колко време иначе ще трябва да обяснява къде е това място под прозореца и кой спи на дървеното легло отсреща...
С Акимиу/Мариане не прекарваме дълги часове, дискутирайки героично-трагичните съдби на нашите народи. По-скоро пием бири и си говорим за чанти, гаджета и йога. Но когато се запознаеш с някого с толкова нестандартен произход (все пак нейните хора са едва 50-и-няколко хиляди на брой и всичките, взети накуп, могат да запълнят едва половината места на "Камп ноу"), неизбежно е да не си любопитен какъв, да му се не види, е животът на неговата "планета" и дали случайно хората там не ядат доматите с колците.
Всъщност в Гренландия не отглеждат домати (по очевидни географски причини). Нямат хипермаркети, H&M и пицарии на всеки ъгъл. И противно на представите на лаика, местните момичета не приличат до една на певицата Бьорг, само защото, и те като нея, са ескимоси.
Каалитите са кротък, дружелюбен и гостоприемен народ. Но те също са и Нещото-което-живее-под-стълбището-на-Големия-Датски-Брат.
Достатъчно много се изписа напоследък не само за желанието на самозабравилия се президент Тръмп да си купи Гренландия, за политическия и социален статут на острова и въжделенията на местното население за независимост.
Това, което обаче малко хора може би знаят е, че отношенията между Гренландия и нейния колонизатор Дания не се базират само на факторите територия, пари и власт. Нишката, която свързва двата народа, е необяснимо здрава, въпреки огромните различия в културите и светоусещането. В единия край на нишката е Дания - спретната, индустриализирана, прецизна като часовников механизъм. В другия - Гренландия - мистична, вдъховяваща, сурова.
Сложните историческите взаимоотношение между Гренландия и Дания могат да бъдат обобщени като отношения на голяма привързаност, но и на голяма болка. От една страна стотици датчани и гренландци са станали едно цяло благодарение на изградените семейни връзки, а щедрите датски инвестиции са довели до големи подобрения в системата на здравеопазването, както и други отрасли на социалния живот на острова.
От друга страна обаче, много гренландци се чувстват като хора "втора ръка". Заради произхода си те често са подложени на маргинализация, открита дискриминация и дори унижение. И това отношение не е от вчера.
То е основен елемент в класическата история за желанието на едни хора в европейски дрехи и с европейски маниери да превърнат едни "аборигени" в свои копия. Тоест да ги "цивилизова".
Една от най-тъмните и противоречиви по съдържание глави на тази история е написана в средата на миналия век.
През 1951 г. се слага началото на социален експеримент, в изпълнението на който си сътрудничат датските и гренландски власти, датският Червен кръст и организацията “Спаси детето”.
Първоначалната идея е 22 гренландски деца на 5-8 годишна възраст да бъдат изпратени в Дания за едногодишен период, където да научат датския език и култура, водени от родолюбивия надслов "én nation, ét sprog" (една нация, един език).
С това се цели те да послужат за положителен пример на другите подрастващи в родината им. Условието при подбора на децата е те да бъдат с доказано висок интелектуален потенциал. Другото условие, а именно да са сираци, в последствие се оказва чиста формалност, защото повечето деца са изведени насила от семействата им.
Някои от децата биват осиновени от датски семейства (без знанието на техните роднини в Гренландия), а на тези, които се връщат в Гренландия, им е отказан достъп до старата им социална среда.
Децата са настанени в пансион към Червения кръст и са записани в датско училище в столицата Нуук. Забранено им е да говорят гренландски помежду си както в пансиона, така и в училището. И не, този ескперимент в никой случай не може да се класифицира като проява на геноцид! Всичко това се случва единствено и само с мисъл за добруването на гренландските деца.
Така, твърдят датските умове зад изпълнението на проекта, те получават безценен шанс за по-добра социална интеграция и за едно по-щастливо детство като цяло. Нищо такова обаче не се случва.
Повечето от децата живеят с необяснима душевна празнина, без цел и посока, забравили родния си език, и напълно неадекватни да функционират според обществени порядки, които не разбират. Много от тях умират в съвсем ранна възраст.
Любопитен факт е, че едва в началото на 90-те години отдавна порасналите деца разбират, че всъщност са участвали в експеримент. Тогава излиза книгата на Тине Брюлд "С най-добри намерения", в която авторката хвърля светлина върху обстоятелствата около случилото се през 50-те.
Фактите, описани в книгата, са и в основата на датския филм "Експериментът" със сценарист и режисьор Луизе Фрийдберг, чиято премиера е на 9 септември 2010 г. в Нуук.
Минали са вече 68 години от "Гренландския експеримент". Живи са само шест от 22-те деца, избрани да участват в него. Три от тях живеят в Гренландия.
Едно от тях, 74-годишната Хелене Тийсен, вече няколко години се бори да получи лично извинение от датската държава за това, че като седемгодишна е била насилствено отнета от майка й и изпратена при приемно семейство в Дания.
Всъщност имаше нещо подобно на извинение през 2009 г. от страна на тогавашния министър-председател нa Дания Ларс Льоке Расмусен. Тогава на запитване на гренландския парламентарен представител относно Експеримента Расмусен отговори така:
"Правителството гледа на колониализма като на затворена страница от нашата история. А историята, за съжаление, няма как да променим."
