В разгара на лятото руската столица Москва беше потопена в неочаквана политическа криза, след като хиляди хора седмица след седмица продължават да протестират заради забраната над няколко опозиционни кандидати да участват в изборите за общински съвет в Москва на 8 септември.
Това са най-големите антиправителствени протести след завръщането на Владимир Путин на власт като президент през 2012 г. и бяха посрещнати с тежък отговор - побой над демонстранти, над 1300 арестувани души и сериозни репресии срещу недоволните.
Едва ли някой е очаквал точно общинските избори в Москва да се превърнат в такъв катализатор за общественото недоволство. Органът отдавна се приема за незначителен и притежаващ почти никаква власт.
Протестите обаче хвърлят светлина върху зараждащата се нова политическа реалност в Русия. Там се очаква Путин да слезе отново от президентския пост след края на сегашния си мандат през 2024 г., а страната е изправена пред редица въпроси като "А без Путин накъде?" или "А той наистина ли ще се оттегли?".
Икономическата стагнация и трайната несигурност за това, което предстои след 2024 г., вече започнаха да оказват своя ефект върху системата - както на ниско ниво сред обикновените граждани, така и сред политическия елит, който започва да се пита каква е посоката, в която се движи страната.
"Ситуацията в момента е толкова тежка, че хоризонтът е само няколко месеца. Трябва да си идиот, за да планираш по-напред в днешната руска политика", коментира Сергей Медведев, професор по политически науки в Московското висше училище по икономика.
След пет години на падащи доходи руснаците са все по-отворени към прояви на гражданско недоволство и протести. Рейтингът на Путин намалява тенденциозно от миналото лято насам, когато правителството обяви планове за повишаване на възрастта за пенсиониране, а през май одобрението за президента достигна 13-годишно дъно.
Но протестите не са само в Москва - хората в Русия излизат на демонстрации срещу планирани нови сметища, изграждане на църкви и дори размяна на земя между две републики в Северен Кавказ.
"Все повече и повече хора събират недоволство в себе си, но за мен най-важното е, че хората започват да губят страха си. Дълги години те отказваха да протестират от страх", казва Наталия Арно, президент на фондация "Свободна Русия".
Желанието на независимите кандидати за общинския съвет в Москва беше вотът в неделя да се приеме като съобщение, че опозицията все още е в състояние да бъде политическа сила дори и след години системен натиск от страна на властите. След като ключовите опозиционери обаче се оказаха в затвора по една или друга причина, а други - отстранени от бюлетините заради "несъответствия", този резултат изглежда малко вероятен.
Това обаче изкара хората на улицата. На 10 август над 50 хил. души протестираха срещу изваждането на независими кандидати от листата за общински съветници. През последните седмици броят на протестиращите намаля след проблеми вътре в самата опозиция.
Путин вече е най-дълго управлявалият страната лидер от Йосиф Сталин насам. Използвайки високите цени на петрола, антагонизирането на Запада и обещанията да възвърне величието на Русия, той години наред успяваше да запази популярността си и да държи ситуацията такава, че на практика да няма реална негова алтернатива.
Но след 20 години на власт тези трикове вече изглеждат малко или много изхабени. И там е проблемът - "Хората в Кремъл нямат нови идеи", коментира Андрей Колесников, старши сътрудник в Московския център "Карнеги".
Според него екипът около Путин вижда, че използваните до момента инструменти за влияние върху обществото и отместване на дневния ред от проблемите социално-икономически теми започват да се изтъркват.
Местните избори в неделя в Москва и в още 16 други региона се явяват критичен тест за способността на Кремъл и неговите регионални представители да вземат своето въпреки резкия спад в одобрението както за Путин, така и за партията му "Единна Русия".
За да предотврати повторение на миналогодишните губернаторски избори, когато редица подкрепяни от властта кандидати неочаквано бяха победени, Путин смени няколко областни управители преди вота в неделя. В Москва марката на партията стана толкова токсична, че дори кандидати с дългогодишни връзки с "Единна Русия" се дистанцират, кандидатирайки се като независими (въпреки че продължават да приемат дарения от фондации, близки до партията).
Същевременно бруталният отговор на московските протести и цялостното полицейско насилие бяха разкритикувани от хора от политическия и икономически елит на страната, според които това е признак за провал в решаването на местен проблем и превръщането му в национален.
Резултатите от местния вот могат да зададат и тона за предстоящите през 2021 г. парламентарни избори в страната. Едно по-лошо представяне на "Единна Русия" на тях може да коства удобното абсолютно мнозинство, което партията държи. А то може да се окаже необходимо за приемането на евентуални промени в конституцията на страната, които да помогнат за осъществяването на плановете на Путин след 2024 година.
Именно това е и голямата въпросителна пред руската политика в следващите няколко години - какво ще се случи, след като изтече четвъртият президентски мандат на сегашния руски държавен глава. Засега се виждат няколко възможни варианта.
Единият от тях беше представен през юли от Вячеслав Володин, влиятелен помощник на руския президент, който в момента е говорител на парламента. Той предложи да се приеме промяна в конституцията на страната, която да даде на парламента повече правомощия, включително правото да одобрява министрите в кабинета, преди те да бъдат назначени. Задържането на силна Дума ще разшири пространството за маневриране на Путин и ще отвори вратата за смяна на ролите, в която той отново да стане министър-председател, но този път с много повече власт.
Друг вариант е просто да премахне заложеното в конституцията ограничение на поредните президентски мандати. Този ход обаче би подкопал значително официалният наратив на Кремъл за демокрацията в Русия и опитите му да се разграничи от диктаторите от някои бивши съветски републики.
По-малко вероятен сценарий включва подновяването на един съюзен договор между Русия и Беларус за наддържавно обединение, което да даде на Путин повече власт и да разшири влиянието му върху съседната държава, оставяйки по-обикновените държавни проблеми на държавните ръководства.
Съществува и вариант просто да се повтори премиерският гамбит с Дмитрий Медведев, който се случи между 2008 и 2012 г., когато президент и премиер си смениха местата.
Нито една от тези опции обаче не отчита големите играчи в Русия в момента, които неминуемо имат какво да кажат по въпроса - армията и службите.
При предишното оттегляне на Путин от президентския пост различните кръгове в разузнаването и контраразузнаването на страната влязоха в конфликт под повърхността. Борбата за власт се характеризираше най-вече с неочаквани арести на високопоставени служители в опит да извадят съперници от играта.
Напълно очаквано е и сега това да се случи. Експертите посочиха знакови арести на политици като тези на бившия министър Михаил Абизов като знак, че различните сили в Кремъл отново са започнали битката помежду си. Потенциалът за това се увеличава значително заради съществуващата на всички нива несигурност за това какво ще се случи след няколко години в Русия.
Според Сам Грийн, директор на Института за Русия към Кралския колеж в Лондон, всичко това - комбинацията между тези вътрешни игри и протестите на опозиционно настроени активисти - може да "подхлъзне" дори Путин.
"Повечето автократи падат, защото губят способността да контролират върхушката. Едното може да допринесе за другото, криза на улиците може да създаде криза на доверие сред елитите", коментира той.
Това, разбира се, е само в сферата на спекулациите. Засега Путин продължава да изглежда непоклатим на поста си, поне до заветната 2024 г. Голямата причина за това е, че руският президент продължава да държи дори и близкия си кръг в неведение за плановете си. Иначе рискува да даде засилка на някого, който след това да реши да го измести.
Междувременно обаче недоволството в страната продължава да расте. И въпреки че мнозина не виждат алтернатива на сегашния президент, не се знае кога те ще изберат да си представят Русия без Путин. А тогава вече ще дойде време за промени.
