Селцето Газорхан е разположено отвъд първите валове на планината Алборз в северен Иран, в продълговата долина зад изглеждаща непробиваемо стена от назъбени хребети.
Околните градини с нарове и поляни с тополи запълват ивица наклонена земя. Маса от сивкавокафяв камък е надвиснала над селцето и почти можете да различите укрепления на върха.
Това е замъкът Аламут, първото отдавна рушащо се убежище на съществуваща от хилядолетия секта, от която се е появила английската дума за убиец – "асасин."
Аламут означава "орлово гнездо" и името вероятно произлиза от местен крал от VIII век, който е видял орел да каца сред назъбените величествени зъбери и се е вдъхновил за строителството на непреодолима крепост.
Два века по-късно нейната слава се затвърждава, когато Хасан-е Сабах, млад, но влиятелен персийски мисионер с добри връзки, посвещава живота си на каузата на исмаилите. Точно когато тази шиитска ислямска секта е на ръба на властта, Низар – наследник на обширния исмаилски халифат със столица в Кайро – е свален с дворцови интриги и после убит в сражение.
С един удар така наречените "низари исмаили" се оказват в немилост и мисионери като Сабах се разпръскват основно из северен Иран и Сирия, за да събират симпатизанти и да търсят редути, в които да съберат нови сили.
Сабах стига до отдалечената Аламутска долина, където на хората са им омръзнали тежките данъци и арогантната администрация. Там той вижда възможност за успех. Като залага на търпение и хитрост, той успява да влезе в крепостта, за да се присъедини към скритите там свои съучастници, и почти само с един ятаган в ръка поема контрола над нея.
В наши дни Аламут е донякъде място за отдих. Посетителите могат да тръгнат рано сутринта от иранската столица Техеран за Казвин и да преминат през първите валове на Аламут няколко часа по-късно. Пътят нагоре из долината отвежда до селцето Газорхан в късните обедни часове. Местни компании организират туристически визити.
Градът на добрия късмет
Повечето посетители – почти всички от тях иранци - считат прекрасната долина с планина по периферията й за идилично място за почивка през уикенда. По-големи и по-малки селца покриват дъното на долината и страните ѝ; царевични полета и оризища заемат парцели земя между проломите, и нередовно терасирани плата надиплят живописния вълнообразен терен.
В Газорхан продавачи на закуски и чай търгуват зад входния павилион на замъка. Стръмна пътечка се вие нагоре по хълма към тясна седловина, около която се издигат странно ерозирали полегати корони от камъни и скали. Водачи на понита предлагат превоз до тази точка; над нея, все още извън видимост, се разполага крепостта.
Все по-стръмен път очертава хребета на планината, докато каменни стъпала и няколко външни сгради не обозначат външните укрепления. Последните няколко зигзага на пътечката водят до висока иззидана стена.
Укрепление на асасините в Иран. Снимка: Wikimedia Commons
Като цяло занемарена до последните десетилетия, от крепостта е оцеляло доста малко.
Аламут е бил прочут с библиотеката си и, макар и относително малък, е имал дълбоко изкопани хранилища и сложни водни резервоари, вероятно подхранвани от извори.
Повечето от тях сега са заградени, макар че едно малко наподобяващо пещера "кафене" предлага малки чаши черен чай. И все пак гледката към долината и не толкова далечните планини е превъзходна, дори когато се случат кратките, но силни летни бури – екстравагантното осветление подчертава колко открита и незащитена е тази локация.
Управлението на Сабах от Аламут (който той е преименувал на "Град на добрия късмет") е обвито в мистерии и енигматичност. Донякъде е така, защото повечето документи за исмаилите от тази епоха са били унищожени от монголците, докато документите на техните врагове са оцелели.
Обезумели от хашиша убийци?
Исмаилите доста дълго са били представяни в зловеща светлина, описвани с полуистини и фантастични истории от европейски пътешественици, включително Марко Поло, както и от сензационните измислици на псевдоучени.
Вероятно в знак на отчаяние, малка, но добре обучена група от верни последователи на Сабах извършва смели и безочливи убийства на нашумели врагове, заради което си печелят поравно уважение и страх.
Когато през XII век халиф пренебрежително ги нарича хашшашин или хашиши – употребяващи хашиш – това вероятно трябва да бъде генерализиращо оскърбление, сравняващо ги с простолюдна тълпа дегенерати. И все пак тези арабски понятия били сходни с "асасиюн" и "асасийен" (което означавало principled people) - определения, с които исмаилите също са известни.
И така, векове на погрешно произнасяне и объркано, или може би дори умишлено смесване на двете свели исмаилите до обезумели от хашиша убийци, водени от мистериозен "старец от планините" и решени да всяват хаос и саботаж.
Това объркване на свой ред породило английската дума "assassin".
Замъкът Аламут има своето място и в митологията на поредицата игри "Assasin's Creed".
Това, което изглежда относително сигурно, е че синът на Низар се добира до Аламут и около 200 исмаилски крепости (напомнящи полу-автономни колонии), изникнали из северен Иран – особено из планината Алборз – и Сирия.
Пътят на изток и навътре в стесняващата се долина води до селцето Гармаруд, заобиколено от особено остър и назъбен хребет. Тук, в хотел-ресторант с окачена на стената панорамна снимка на местността, персоналът посочва оскъдните останки от Невизар Шах, друга малка крепост, която няма да забележите, ако не знаете къде да гледате, кацнала сред страховито изглеждащи остри върхове.
За достигането до нея е нужна пъргавост на коза и солидна издръжливост.
Това е място, свързано със странни легенди. В една от тях неговият властелин и неговият син са обсадени вътре, но след като са превърнати в овен и черно куче от тяхната вещица, те просто излизат незабелязани и се измъкват.
Когато през XIII век монголските орди нахлуват в Персия, разпръснатите исмаили са изправени пред криза. Провокирана от известността на техните крепости, монголската армия успява да проникне в долината Аламут.
Когато монголците успешно обсаждат десетки крепости на асасините, само две от тях оказват някаква сериозна съпротива.
Факт или заблуда? Измислици или истински истории? Когато става дума за асасините, тази граница е толкова размита, колкото отдалечени и труднодостъпни са и техните крепости.
