Европа засилва усилията си да победи армиите от тролове във войната си срещу фалшивите новини. Не и Рюрд Остервауд. Той се опитва да ги създаде.
Остервауд е основател на DROG - инициатива, която си поставя за цел да обясни на европейците, че не всичко, което четат онлайн, е реално. Той е противник на идеята, че дезинформацията може да се бори с опити за блокирането й.
"Трябва да се опитаме да запознаем хората - един по един - с това какво е лъжа и какво е реалност", коментира той пред "Политико" в кулоарите на конференцията на ЕК на тема хакерски намеси в избори.
DROG поддържат комплексна симулация, която шокира участниците, за да им помогне да разберат, че трябва да подхождат критично към информацията в социалните медии. Организацията провежда експерименти в училища, правителствени служби и военни щабове, като позволява на участниците да създават собствени "фалшиви новини" и да ги разпространяват в симулирана новинарска среда.
Играта Bad News позволява на потребителите да създават сайт за фалшиви новини, да привличат читатели с полязиращо и едностранчиво съдържание по кликбейт-теми (рискове за здравето, слухове за политическа корупция, и др.) и да се борят с фактчекърите. Играчите се учат да вървят по тънката граница между правдоподобност и лъжа.
Инициативата на Остервауд се представя за "антидот" срещу фалшивите новини, а решението е оставено в ръцете на самите читатели.
Европейските законодатели действат колкото може по-бързо в обратната посока: те възлагат отговорност на платформи като Facebook, Google, Twitter и др. да филтрират, подбират и понякога да изтриват съдържание, което не отговаря на фактите.
ЕК оповести нови стъпки за премахване на фалшивите новини в социалните мрежи и новинарските платформи. Facebook се ангажира да включи "обучение за всички политически групи в Европейския парламент" и да въведе обозначаване на политическите реклами и архив на политически реклами до пролетта на 2019 г. Google заяви, че също планира да въведе инструменти за прозрачност в политическата реклама, които ще бъдат достъпни по време на Европейските избори.
За Остервауд, подобни мерки са само малка част от решението.
"Политиците искат да направят нещо, но често се залавят за идеята, че това е защита на ‘нашите хора' срещу ‘злонамерени хора.' Нещата не са толкова черно-бели. Много хора всъщност вярват на това, което се пише във фалшивите новини," казва той, като допълва, че политиците са изправени пред риска да изгубят борбата за сърцата и мислите на такива хора.
Неговата симулация е само един от многото начини, по които Западът засилва защитата си срещу дезинформация - от системи за проверка на фактите до създаване на служби за стратегическа комуникация, които следят и се борят с опитите за манипулация в реално време.
ЕС води дебат как да увеличи ресурсите си за специализираната организация, създадена с цел "да се бори с продължаващите кампании за дезинформация на Русия." Сред политиците от Европа има масов страх, че комуникационните им кампании могат да бъдат хакнати и други страни да се месят в изборите, точно както се случи в САЩ през 2016 г.
Тези, които се стремят да атакуват изборите, имат необходимите възможности и мотивация. Тактиката им се променя и еволюира много бързо.
Остервауд се специализира в областта на руските и евразийските изследвания. Проявява интерес към темата за фалшивите новини, когато започва конфликтът в Украйна през 2013-2014, а социалните мрежи са залети от дезинформация. Той пише дисертация по темата и е назначен на служба в холандското Министерство на външните работи.
В края на 2016, Остервауд се заравя по-дълбоко в темата и си задава въпроса какво още може да се направи в борбата с онлайн дезинформацията. С партньори той започва да разработва играта Bad News, която привлича интереса на холандските образователни институции в началото на 2017 г.
Парадоксално, Доналд Тръмп дава рамо на стартъпа: реториката на американския президент за "алтернативни факти" предизвиква ответна реакция от медиите и други страни, които желаят да възстановят доверието към фактите и журналистиката.
Оттогава DROG провеждат семинари в много училища в Холандия, Германия и други държави от ЕС. Те се включват в изследователски проект в Кембриджкия университет, който изследва разпространението на фалшивите новини. Британският Форин офис плаща за превода на приложението на още 12 езика.
Екипът на Остервауд провежда и тренировки за холандските военни, в които на 200 офицери е възложена задачата да атакуват НАТО - като сценарий на игра.
"Генералите се скъсаха от смях," споделя той. Играта обаче също така показва как военните могат да се усъвършенстват в типа хибридна война, в която Русия е особено умела.
Някои от игрите на Остервауд целят да ви накарат да се "преобразите в злодеите". Но зад тази фасада на забавление и шеги се крие послание, което може да помогне на Европа да бъде по-информирана за продължаващата информационна война. То помага да се изгради представа за потенциалните рискове и помага на засегнатите страни да разбират как се проявява този проблем.
