Фара Пандит е първата специална пратеничка на Държавния департамент за мюсюлманските общности - позиция, създадена специално за нея от тогавашния дипломат No.1 на САЩ Хилари Клинтън. Целта й е да се свърже и да и сътрудничи с мюсюлмани - милениали от цял свят. По време на мандата си тя обикаля близо 100 държави по света, за да добие лични впечатления от живота на младото поколение вярващи.
Това, което й прави впечатление, е мащабното и всепроникващо влияние на саудитския уахабизъм като част от опитите на арабските власти за глобално влияние. В това число влизат както безплатното разпространение на учебни материали или издръжката на имами, така и подривните действия за замяна на културното наследство на местните общности с "правилната" форма на Исляма.
В книгата си "Как да спечелим: Как авангардните предприемачи, политическите визионери, просветените бизнес-лидери и експертите по социални медии могат да победят екстремистката заплаха", Фара Пандит дава няколко примера за извънредните разходи, на които саудитците са готови, за да постигнат целите си.
През март 2010 г. тя успява да получи виза за посещение в Китай, въпреки че докладите на Държавния департамент за правата на човека редовно осъждат китайската политика на потисничество срещу малцинствените мюсюлмански общности - особено спрямо уйгурите.
Китай гледа на уйгурския въпрос като на терористична заплаха за вътрешната сигурност, а американските критики - като оскърбление. Въпреки това се появява възможност пред Пандит и с помощта на посолството тя успява да планира посещение, по време на което да може да разговаря с китайски мюсюлмани от Шанхай, Нанкин, Кунмин и други градове.
Най-интригуващият момент от визитата й в Китай се оказва отбивка в малко градче - Шадиан се намира в южните части на Китай, на около 240 км разстояние от Кунмин. Мюсюлманското население обитава тези места от повече от хилядолетие.
Екипът й пътува с часове през прашните пътища на провинцията покрай села с изнесени на пътя сергии за продажба на свежи хранителни стоки и лечебни вещества.
Пристигането им в Шадиан обаче предизвиква пълна изненада - още с влизането в градчето се оказват изправени пред величествен пешеходен булевард, украсен с огромни палмови дървета, подредени в редица по средата на алеята. В края им е поставена огромна модернистична структура, покрита с бял мрамор и светлозелен купол. Фонтани и два внушителни с размерите си Jumbotron-екрани обграждат входа му. Гледката изглежда зашеметяващо.
Пандит забелязва надстройките под формата на минарета и разбира, че футуристичната сграда всъщност е джамия.
На следващия ден се запознава с преподавател от местния ислямски университет. През целия обяд домакинът й говори за това колко важно е образованието за мюсюлманските деца, които едновременно изучават религията и се общуват със студенти от други ислямски общности. Мъжът се оплаква от липсата на достатъчно адекватни мюсюлмански университети. Свързва този проблем и с интереса сред местните младежи да търсят образователни алтернативи в страните от Персийския залив. Часовникът му е настроен да показва както местното време, така и часа в Мека. По телевизора му тече саудитска програма.
По-късно Фара Пандит успява да разгледа огромната джамия - изграждането й струва 19 милиона долара, построена е изцяло с частни дарения. Домакинът й коментира колко гордост и вълнение изпитва от възможността да развежда гостите си из пищния храм. Когато Пандит го пита дали джамията е финансирана със средства от Саудитска Арабия, той възразява.
"Бях сигурна, че вече знам отговора. Помолих го да ми покаже някоя от по-традиционните джамии, типични за този регион на Китай", пише тя.
Този път мъжът демонстрира видимо раздразнение от интереса й. Все пак се съгласява да я отведе до недалечно място в града. Когато пристигат, Пандит установява, че тук няма нито следа от саудитските пари.
"Стоях на мръсен път, обграден със скромни жилищни сгради и магазини. Домакинът ми посочи към една постройка, заобиколена с висока ограда и облепена с теракот. "Това е мястото".
"Влязохме през портала в малко дворче, оазис с плодови дръвчета и цветни саксии, перфектното място за молитвено съзерцание", пише Пандит.
Тази джамия е значително по-семпла от храма в стила на арабските монархии. Построена е от дървен материал и отразява мотивите на традиционната китайска архитектура. Покривът й е декориран с извити краища, а отворените врати разкриват гледка към вярващите, които се молят във вътрешността й. Религиозните служби съответстват на смесица от древни суфистки учения и традиционни местни китайски обичаи.
На входа пред откритата молитвена зала десетки чифтове обувки, принадлежащи на вярващите, са подредени в спретната редица. Наблизо седят група възрастни жени - вместо да носят черни абаи, са облечени в широки памучни панталони и семпли туники. Главите им са покрити с ефирни шалове. Казват, че това е традиционната носия на китайските мюсюлманки. Какво мислят за голямата джамия в съседния квартал?
"О, това е чуждестранният Ислям".
"Екстремистите като ИДИЛ или Ал-Кайда се опитват да ви убедят, че Ислямът е хомогенен или монолитен. Експлоатирайки глобалната криза на идентичността сред мюсюлманските младежи, те се опитват да наложат много специфична система от идеи за религията и индивидуалната цел на вярващите - идеи, които произлизат от региона на Персийския залив и по-конкретно на Саудитска Арабия. Една от тях е претенцията на "истински Ислям". Тази форма на религията, наречена уахабизъм, е твърда, нетолерантна, изключително догматична, пуританистка, противоречаща на либералните ценности", пише Фара Пандит.
През последните десетилетия той процъфтява благодарение на ключовия си спонсор - Саудитска Арабия. Няма как да се разбере глобалната система, подкрепяща екстремизма, без изследване на повратната роля на саудитското правителство, наред с частни организации и лица.
През последните десетилетия саудитците са похарчили около 100 милиарда долара за разпространение на уахабизма и за утвърждаване на идеята, че те са пазителите на Исляма. Методите им за убеждение и влияние са многообразни, като включват издръжка на джамии и училища, издаване на учебници, обучение и заплащане на имами, организиране на културен обмен, изграждане на културни институции по целия свят. Саудитците не искат просто да наложат своята крайна форма на религиозна практика, а искат да заличат всички алтернативни местни традиции в рамките на религията.
За тази цел са готови да пренапишат историята, като изтрият всяка следа от миналото в полза на своя собствен наратив.
Връзката между саудитските власти и екстремизма не е само въпрос на идеологическа близост. Става дума за директно финансиране на терористични групи в и извън Близкия Изток. Парадоксално - саудитското правителство служи и като лоялен съюзник в борбата срещу тероризма, който споделя разузнавателна и военна сила със западните страни, като помага за ограничаването на финансовите потоци към терористични организации. Служи и като ценен противовес срещу влиянието на Иран в Близкия Изток. Тази озадачаваща стратегия помага на Рияд да разиграва картите си отдавна.
Освен с пряка финансова подкрепа, саудитските мерки за индоктриниране на млади мюсюлмани по цял свят ги превръщат в лесни за вербуване мишени от страна на екстремистки групи. Според експерта по борба с тероризма Уил Маккантс (бивш съветник към Държавния департамент), ИДИЛ нямаше да може да съществува в конфигурацията, в която е известна днес, ако не опираше насилствената си идеология на базата на уахабитското учение, пропагандирано от саудитската държава.
Фара Пандит посочва, че най-важната стъпка, която САЩ може да предприеме в посока на елиминиране на екстремизма, би била битката срещу върховенството на саудитската идеология по цял свят чрез прекъсване на финансовия поток от Рияд.
"Жизнено важно е Америка да вземем мерки за подкрепа на местните мюсюлмански култури и традиции. В противен случай едно цяло поколение на мюсюлмани рискува да попадне под влиянието на опасна идеология, която се представя за автентична и абсолютна. Човечеството като цяло е заплашено да изгуби истинска, пълноценна история на своето богато ислямско минало. САЩ би трябвало да обърнат внимание на неподготвеността, с която някои правителства и личности подхождат към саудитците, заблуждавайки се, че те са легитимни пазители на Исляма", пише тя.
Обиколките по света в качеството й на дипломатически представител за мюсюлманските общности само затвърждава опасенията й. Пандит вижда саудитското влияние в Казахстан и Тимбукту, Бирма и Балканите.
В Пакистан, Сенегал, Гвиана и Индонезия политическите лидери споделят пред нея, че напълно разбират реалните мотиви на Саудитска Арабия. Те не желаят да приемат даренията от Рияд, но нямат избор. Имат отчайваща нужда от средства за училища, дрехи или здравни грижи. Смятат, че могат да контролират ефекта от саудитската идеология, като не допуснат тя да се вкорени в местната култура. Оказва се, че грешат. Колкото повече се хомогенизира Ислямът по света, толкова повече той започва да възприема облика на уахабитския прочит и арабската култура.
САЩ третират саудитците по начина, по който се отнасят с Ватикана, коментира Пандит, просто защото те са самопровъзгласилите се наследници на Мека и Медина.
Но саудитците нямат правото да нареждат заповеди на всички мюсюлмани. Идеологията има значение. Действително, те помагат в борбата с терористичните групи и се противопоставят на влиянието на Иран в региона, като купуват оръжия и продукция за милиарди долари от САЩ, но едновременно с това водят политика, която подхранва екстремизма и му осигурява пространство за растеж. Американската толерантност към това поведение е сигнал и за всички останали страни в Залива, че ще им се размине, ако инвестират в своя собствена форма на екстремистка идеология.
ИДИЛ може и да е разгромена, но на нейно място скоро ще се появи нова, не по-малко груба и непоклатима групировка, защото корените си остават вплетени в кризата на идентичността на Исляма.
